Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №…

гр. ***еч, 01.08.2018 г.

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

***ЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти граждански състав  в публичното заседание на трети юли, през две хиляди и осемнадесета година

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:***

при секретар ***като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №*** по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази:             

           

  Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК : обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 за главница и такси , по чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД за договорна и законна лихва за забава до подаване на иска , и по чл. 92 ЗЗД, с обща  цена на исковете: 824.31 лева

Подадена е искова молба от „***" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, Чрез процесуален представител: юриск. Н.А.С., ЕГН:**********, Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. ***, бул. "Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, тел. 02 444 1010, срещу: Б.И. ***, ЕГН: **********,*** , по ч. г. д. № 1922/2017г. - IV състав по описа на PC ***еч ,основание: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, цена на иска: 824.31 лева.

Моли да се постанови решение, с което да установите, че ответникът по делото им дължи сумите в размер на 499.05 лв. главница, 131.22 лв. договорна лихва за периода 27.04.2015г. до 06.11 2016г., неустойка в размер на 155.90 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 8.40 лв., лихва за забава /законната лихва/ върху непогасената главница, в размер на 29.74 лв. за периода от 06.11.2016г. датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 31.08.2017г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителства на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Твърди ,че подали заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил в законоустановения срок. Основанието, на което искат да бъде издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит „Бяла карта" с № 430468, от 23 април 2015 г. между „***" ООД като Кредитор и Б.И.Ц. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Впоследствие между Б.И.Ц. и „***" ООД, ЕИК 202806978 е сключен Анекс към договора от дата 01.05.2015г. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички ус***ия на индивидуалния договор и Общите ус***ия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните ус***ия по кредита. Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно ус***ията на сключения договор. Б.И. *** е усвоил сума в общ размер на 500.00 лв., като дължимата към настоящия момент главница е в рамер на 499.05 лв.Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя й е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 13.07.2017г. между „***" ООД, ЕИК 202806978 и „***" ООД, ЕИК ***, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „***" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Ус***ия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/ iCardCard/Visa. Твърди се ,че ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 131.22 лв., за периода от 27.05.2015г.  датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.11.2016г. датата на настъпване на предсрочна изискуемост. В случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно ус***ията на сключения договор, страните са договорили задължение на ответника да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 10%от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 155.90 лв.  Разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Ответникът дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В настоящия случай Б.И.Ц. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 8.40 лв.Съгласно клаузите на сключения договор, в случай че Кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 (десет) дни, Кредитополучателят има право да обяви цялото му задължение по настоящия Договор за предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва с изпълнение на описаните ус***ия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 06.11.2016г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете на всички задължения са отдавна изтекли, а длъжникът по делото продължава виновно да не изпълнява същите, като считано от тази дата Б.И.Ц. дължи заплащането на законна лихва за забава върху главницата в размер на 29.74 лв. за периода от 06.11.2016г. - датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 31.08.2017г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер 350 лв., от които - 50лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП.

 Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника по делото.

Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК и е представил проекто – доклад.

В о.с.з., ищeца ,редовно призован , не изпраща представител. Депозирана е молба вх. №3377/02.04.2018г. и списък на разноските и вх.№6942/02.07.2018г.

Ответникът  взема лично участие в процеса. Заявява,че е внасяла пари на ищеца и е изплатила задължението си, а излиза ,че с така претендираните суми , тя не е правила никакви вноски. Заявява ,че подписа под договора е нейн и анекса също. Не оспорва да се допусне е-за по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства: Копие на Договор за кредит „Бяла карта" от 23.04.2015г. и Анекс към него, както и Приложение No 1 към него,       Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „***" ООД, и „***" ООД и Приложение към него, Уведомление за цесията; Удостоверение за актуално състояние на „***" ООД - извлечение от TP;Пълномощно на юрисконсулт Н.С.;Пълномощно от страна на „***" ООД, с което упълномощава „***" ООД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията, от заключението на в.л. Р. Х. , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 ЛРС е постановил ЗАПОВЕД № 1201 за ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ  по чл. 410 от ГПК на  08.09.2017 год. по ч.гр.д. №1922 /17 г. , по която е постановено Длъжникът : Б.И.Ц. с ЕГН – **********, с адрес: ***, да заплати на КРЕДИТОРА „***”ООД, ЕИК: ***, с адрес на управление/ седалище: гр. *** , Бул. „Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, п.к.1527 , ***, представлявано от зак. п-л ***– Управител , чрез пълном. – юриск. Н. Анг. С.,***, п.к.1527, сумата 499,05 лева – главница до погасяване на кредита, сумата 131,22 лева – лихва /договорна лихва от 27.04.2015г. до 06.11.2016г. , сумата 29,74 лева – лихва /законна лихва от 06.11.2016 г. до 31.08.2017г. , сумата 155,90 лева – неустойка за неизпълнение на задължение от 06.05.2015г. до 06.11.2016г. , сумата 8,4 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране от 06.05.2016г. до 06.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 07.09.2017 г., до изплащане на вземането, както и разноските на заявителя в производството , от които: д.т – 25,00 лева и 50,00 лева – юриск. възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл.26 от НЗПП-щ.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за кредит № 430468 от 23.04.2015г.

На 23 април 2015 г., Б.И.Ц. като Кредитополучател е сключил договор за кредит „Бяла карта" с № 430468 с „***" ООД като Кредитор. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички ус***ия на индивидуалния договор и Общите ус***ия приложими към него.

На 13 юли 2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „***" ООД, ЕИК 202806978 и „***" ООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „***" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с получаване на ИМ от него на 07.03.2018г.

Предсрочната изискуемост е обявена на  06 ноември 2016 г. 

Срещу тази заповед е било подадено възражение от длъжника ,че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение без да се сочат конкретни доводи.

Указано е на ищеца , че носи доказателствената тежест по установителния иск за претендираните суми в хипотезата на ОСИ  като същия следва да докаже с допустимите по ГПК средстава,че с ответника са сключили договор за заем ,че са извършили плащане на уговорената сума , но ответника  е изпаднал в забава за задължението си да плати.

Съдът съобразява ,че ответникът не оспорва ,че е сключил договора и анекса към него. Твърди плащане на вноски и заплащане на дълга.

За доказване на иска се ангажира  съдебноикономическа експертиза , която потвърждава ,че в деня на предоставяне на кредита – 27.04.2015г. в размер на 500,00 лева , той е усвоен изцяло като кредитополучателя е извършвал плащания до 15.09.2016г. , но същите не са внасяни в срок , което е довело до начисляване и на съответните лихви законна лихва и договорна лихва, които така изчислени по размер , отговарят на претендираните. Ответницата е внесла и на 04.01.2017г.  – 200,00 лева , но след извършването на цесията не е внасяла суми.

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86 от ЗЗД  - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца   – частен правоприемник /цесионер/ на  цедента „***" ООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповедта по чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№ 1922/2017 г.,която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.

По активната легитимация на ищеца, съдът намира, че приложеният по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ е валидно сключен. По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба е представена разпечатка в която ответника фигурира под №117  . Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите имена  и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към датата на засичане и др. елементи.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има  действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

 Цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената и непротиворечива съдебна практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба.Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото  уведомяването  не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера  - ищец. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор, което се потвърди и от вещото лице . При тези съображения намира, че цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответника. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.

по отношение на иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от гпк вр. чл.92 от ззд съдът намира следното:

Претенцията си за заплащане на  неустойка, ищецът основава на постигната договореност в процесния Договор за  кредит „Бяла карта“ . Установява се, че в чл.16 е включена клауза, по силата на която , ако не се изпълнява текущото задължение  на падежа , същият се задължава в срок от 3 дни след падежа , да предостави допълнително обезпечение – поръчител , които да отговаря на съответните ус***ия по пет точки като се подписва и Договор за поръчителство със срок от 30 дни. Неизпълнението на така поетото задължение за допълнително обезпечение е скрепено със санкция – чл.21 от договора – неустойка в размер на 10 % , начислявана по съответния ред.

 Съдът намира, че в настоящия казус не са налице ус***ията за присъждане на претендираната неустойка по следните съображения:

Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.По делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение относно предоставяне в 3 – дневен срок на допълнителното обезпечение. В тази насока ответникът не е релевирал никакви възражения. Действително, принципът на договорната свобода/ чл.9 от ЗЗД / е основополагащ, но тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. „добри нрави“ . Съдът е задължен служебно да провери съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния случай съдът приема, че по начина, по който е уговорена  неустойката излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на сключване на договора, неустойката е изпълнява единствено обезпечителна функция, тъй като има за цел да стимулира точното изпълнение на поетото задължение по предоставяне на обезпечение. Тук е мястото да се отбележи, че при договора за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на обезпечение не е настъпила вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и уговореното възнаграждение за ползването й кредиторът, с оглед правилото на чл.133 от ЗЗД, има право да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение. Съдът намира, че в случай на заплащането на претендираната от ищеца неустойка ще бъде налице обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя страна поражда  ус***ия за неоснователно обогатяване на ищеца. Договорената в чл.4 от договора неустойка е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и като накърняваща добрите нрави  се явява нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.  Съдът отбелязва, че с цитираното по-горе ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика, е признато служебното правомощие на съда да следи за съответствие на клаузите за неустойка с  императивните норми на закона и на добрите нрави, дори от страна на ответника да липсва нарочно искане за това и да не е въведено възражение  за недействителност .

  Поради изложените по-горе доводи и съображения, предявеният от „ Агенция за събиране на вземания”ЕАД  иск с основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД - за установяване дължимостта на вземане за неустойка в размер на 100.92 лв., като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение 8,40 лева , съдът приема ,че в чл.21, ал.5 от договора е посочено, че след настъпване на предсрочната изискуемост , кредитополучателя дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 лева, включващ дейността на служител , осъществяващ администрирането на дейността по извънсъдебното събиране на задължението. Според съда клаузата е в противоречие с чл.10а ,ал.4 от ЗПК ,т.е е нищожна и ищеца не може да се позовава на нея. Съгласно практиката на съдилищата  се приема , че се касае за дейности , които се включват в управлението на кредита , поради което заемополучателя не може да ги претендира по този ред , поради което и иска в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските:

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно новата задължителна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.

От страна на ищеца са претендирани разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК както следва: 125,00 лв. заплатена държавна такса; 350,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК, от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП;депозит вещо лице в размер на 130,00 лв или общо 605,00 лева. Прилагайки обаче чл.78, ал.8 от ГПК , съдът счита ,че в частта досежно юриск. в-е претенцията следва да се уважи до размер на сумата 300,00 лева , тъй като се явява претендирана над максимума по чл.25, ал.1 от НЗПП,   т.е приема ,че разноските в настоящото исково производство са в размер на 555,00 лева.

Претендират се и разноски по заповедното производство – 25.00 лв. – държавни такси и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 75,00 лева или общо 630,00 лева за двете производства.

При интерес 824,31 лева , съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски те по настоящото и по заповедното производство в общ размер на 504,43  лева.

Разноски съобразно отхвърления размер на сумата 164,30 лева не следва да се присъждат , тъй като ответника не е направил искане за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА  за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Б.И. ***, ЕГН: **********,***, че същата дължи на „***" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, Чрез процесуален представител: юриск. Н.А.С., ЕГН:**********, Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. ***, бул. "Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, сумите в размер на: 499.05 лв. - главница, 131.22 лв. - договорна лихва за периода 27.04.2015г. до 06.11 2016г., лихва за забава /законната лихва/ върху непогасената главница, в размер на 29.74 лв. за периода от 06.11.2016г. датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 07.09.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 07.09.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми, а исковете в частта за неустойка в размер на 155.90 лв. и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 8.40 лв.,  като неоснователни и недоказани, отхвърля.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Б.И. ***, да заплати на „***" ООД - гр. ***, разноските по настоящото производство  както и сторените в заповедното производство разноски съобразно уважения размер на исковете или сумата в размер на 504,43  лева.

Решението подлежи на обжалване пред ***ешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1922/ 2017 г. по описа на ***ешки РС, V състав.

 

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: