Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 27.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1219 описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 17-0906-001397 от 07.11.2017 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на МВР, на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.В.Д., който го обжалва в срок като оспорва неговата законосъобразност и счита, че има съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона. Подчертава, че има пълно несъответствие при съставянето на АУАН и последвалото го НП с фактическата обстановка и правното основание за съставянето им.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат К.К. ***, който обръща внимание, че в съставения акт е изписано в зоната на действие на пътен знак В22, а ЗДвП указва, че е забранено завиването наляво. Никой от свидетелите по административното производство не е изразил пред съдебния състав, че е констатирал автомобила, управляван от жалбоподателя, да се е движил. На следващо място изтъква, че в съставения АУАН е изписано, че жалбоподателят не представя СУМПС, КТ към него, свидетелство за регистрация на МПС, полица задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а според показанията на свидетеля С. доколкото си спомнял, след определен момент от време, жалбоподателят е представил полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но АУАН е бил вече съставен и това е било без значение. На следващо място сочи, че в съставения АУАН, изписаните свидетели в него, в графата, която трябва да бъде изписано ЕГН на свидетелите, съгласно чл.42 т.4 от ЗАНН, е изписано „служител”, което може да означава, че е служител към настоящия момент на някаква служба от структурните звена на Република България, може да е в служба по снегопочистване, по озеленяване, сметоизвозване и т.н., а като „точен адрес” е изписан служебния адрес на свидетелите, но те в последващ момент може да не са вече служители на тази служба и не би могло да бъдат призовани за явяване в съдебно заседание, което представлява нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН. Посочва, че в НП е изписано, че административно наказващият орган е „упълномощен с 8121з-952 от 20.07.2017г.“, без да е уточнено какви са тези цифри и от кого е упълномощен, като прави аналогия с гражданското упълномощаване. Тъй като съгласно ЗМВР Министърът на вътрешните работи оправомощава лице от структурата на МВР със служебни права, а такова оправомощаване не е посочено, оспорва материалната компетентност на наказващия орган, като допълва, че в цитираната заповед на МВР е изписано „определям”, в НП е изписано „упълномощавам”, а в чл.35 ал.1 от ЗМВР - „Министърът на Вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя неговите функции.“, следователно „определям“, „упълномощавам“ и „оправомощавам“ не са думи с еднакво значение, синоними. Заявява, че в обжалваното НП е изписано, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е собственост на М.Х.Д., което не отговаря на истината и в допълнение сочи, че автомобилът е собственост на майката на жалбоподателя, на която името е Н., следователно административнонаказващият орган или актосъставителя не е положил никакви грижи да се поинтересува чия собственост е управлявания от жалбоподателя автомобил. Изтъква, че в т.3 в НП е изписано, че жалбоподателят не носи КТ, който е неразделна част от свидетелството за управление, но същият се намира в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, откъдето, може би вече около 2-3 години жалбоподателят не можел да си получи КТ, тъй като там отговаряли, че не знаят къде е, но с оглед процесуална икономия не са поискали събиране на доказателства за това. Твърди, че в точка 5 е изписано, че жалбоподателят не носи полица задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, което управлява или теглено от него ремарке. Според процесуалния представител на жалбоподателя не става ясно за кое трябва да представи полица за „Гражданска отговорност” на МПС – за управляваното от него МПС или за тегленото от него ремарке, поради което моли съда да отмени обжалваното НП изцяло като незаконосъобразно. Жалбоподателят също изразява становище, като обръща внимание, че в АУАН е записано, че е паркирал лек автомобил в зоната на действие на пътен знак В22, с което е нарушил член от ЗДвП, а дефакто нарушението е от Правилника за прилагане на ЗДвП, тъй като знаците са определени в Правилника за прилагане на ЗДвП, поради което счита, че не е извършил нарушение по посочената правна норма. Освен това изтъква, че видно от схемата, която е приложена от Общината, такъв знак в района на сградата на ОД на МВР град Ловеч не съществува, т.е. не е поставен никъде. Твърди, че единственото, което е установил е, че срещу него имало синя на цвят табела, знак паркинг, който не съответствал на истинските знаци и на табелата изписано „МВР”. При справка със ЗДвП и Правилника за прилагането му установил, че такава указателна табела не съществува. От приложените доказателства се разбирало, че мястото, което самоволно някой е определил за паркинг на служители на ОД на МВР е незаконно определено като паркинг на такива автомобили, а единственият проблем бил, че е паркирал на това място. Заявява, че никой не е установил кога е паркирал, дори не му е била дадена за попълване декларация, че той е управлявал автомобила.

Ответникът – Сектор „ПП“ при ОДМВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена без последствие, а НП да бъде потвърдено.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.М.К., И.Г.Б. и Т.И.С., както и от становищата на жалбоподателя и процесуалния му представител, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.10.2017 година свидетелят К.М.К., в присъствието на свидетелите И.Г.Б. и Т.И.С. съставил Акт за установяване на административно нарушение с бл.№053659 против Д.В.Д. с ЕГН ********** *** за това, че на 30.10.2017г., около 15:55 часа в гр.Ловеч, ул. Стефан Караджа №2 паркира лек автомобил Форд с рег. № ЕН 9453 ВВ, собственост на М.Х.Д. с ЕГН ********** в зоната на знак В-22. Водача не представя СУМПС, контролен талон към него, СРМПС и полица застраховка Гражданска отговорност, с което е нарушил чл.6 ал.1 пр.3 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1; чл.100 ал.1 т.2 и чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП. С акта не са иззети писмени доказателства. Нарушителят не е написал възражения по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство от Община – Ловеч беше представено извлечение от одобрената план-схема на Комуникационно-транспортната мрежа /КТМ/ на град Ловеч, в едно с Генерален план на организацията на движението /ГПОД/ за участъка от ул.Стефан Караджа, където се твърди, че е извършено нарушение, от което е видно, че след кръстовището между ул. Цар Освободител и ул. Стефан Караджа, участъкът е сигнализиран с пътен знак В1 „Забранено е влизането на пътни превозни средства“ и Табела Т17 „Служебен паркинг“, но не и визирания в АУАН и НП знак В22 „Забранено е завиването на ляво“. Освен това от показанията на свидетеля Т.С. се установи, че след съставяне на АУАН, нарушителят е представил полица за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че част от констатациите в акта за установяване на административно нарушение не съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява от една страна, че на мястото, където е извършено нарушението по чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП няма знак В22, какъвто се твърди, че е нарушен, а от друга страна е налице и противоречие между описателната част и квалификацията на нарушението. Описано е че нарушителят е паркирал в зоната на действие на знак В22 „Забранено е завиването на ляво“, който може да бъде нарушен само при движение чрез извършване на завой на ляво след знака, каквото действие не е описано, поради което съдът приема, че нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП е недоказано и НП в тази му част следва да бъде отменено.

Освен това при представяне на полицата за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, макар и след съставяне на акта е следвало актосъставителя да приложи копие от нея или поне да отбележи това в АУАН, за да ориентира АНО кои нарушения са доказани, с оглед правилното налагане на наказанията. При тези съображения, настоящият състав намира, че нарушението по т.5 от НП също не е доказано по безспорен начин, поради което НП и по т.5 следва да бъде отменено.

Съдът не приема направеното едва в пледоарията възражение на процесуалния представител на жалбоподателя, че контролният талон към СУМПС не е бил представен, тъй като се намирал в ПП при ОД на МВР – Плевен. В хода на съдебното следствие не бяха посочени доказателства за това твърдение, въпреки проведени четири съдебни заседания, нито чрез справка от съответната дирекция, нито чрез представяне на документ, с който контролния талон е бил иззет.

Настоящата инстанция намира, че непосочването на ЕГН на свидетелите по акта и посочването само на служебния им адрес не следва да се приема като съществено процесуално нарушение, тъй като това по никакъв начин не затрудни съда да призове и изслуша свидетелите, каквато е целта на разпоредбата на чл.42 т.7 от ЗАНН.

Съдът не споделя разсъжденията на процесуалния представител на жалбоподателя относно материалната компетентност на наказващият орган, тъй като съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП „Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“ и от Приложената към АНП Заповед №8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на МВР се установява, че съгласно т.2.7. началниците на сектор „ПП“ при ОДМВР са определени да издават НП по ЗДвП за нарушения, извършени на обслужваната територия, а това, че в НП е посочено, че АНО е упълномощен, не е ограничило правото на защита на нарушителя в такава степен, че да води до незаконосъобразност на цялото НП.

Настоящата инстанция не приема за основателно другото възражение относно сгрешената първа буква от името на собственика на автомобила, тъй като от една страна същото не е елемент от състава на нарушението, а от друга страна средството, с което е извършено нарушението се идентифицира с неговия регистрационен номер, в който няма допусната грешка.

Съдът намира, че нарушенията по т.2, т.3 и т.4 от НП са доказани по безспорен начин, а и жалбоподателят не представя доказателства за противното.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената Заповед № 8121з-748/24.06.2015 година на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Наложените наказания са съобразени с предвидените в санкционните правни норми.

С оглед изложеното, съдът приема, че НП в частта по т.1 и т.5 е недоказано, поради което следва да бъде отменено, а в останалата част – потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0906-001397 от 07.11.2017 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на МВР, В ЧАСТТА, в която на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО и  НЕДОКАЗАНО.

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0906-001397 от 07.11.2017 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на МВР, В ЧАСТТА, в която на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** на основание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :