Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 16.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1152 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 4810/23.10.2017 год. на Ангел Г. Милчин – главен инспектор „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен с пълномощно с изх.№ П-176/23.04.2015г. от инж. Лазар Асенов Лазаров – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, на В.Д.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37 ал.1 т.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят В.К., който го обжалва в законоустановения срок и моли същото да бъде отменено изцяло. Заявява, че така издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като са допуснати съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди, че е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, тъй като към момента на установяване на нарушението и на съставяне на АУАН, като свидетел-очевидец е вписан единствено служител на ОПУ-Ловеч, въпреки наличието на други трима свидетели-очевидци, които са поискали да бъдат вписани в АУАН като такива, но категорично им било отказано, под предлог, че свидетел при съставянето на АУАН и на установяване на нарушението може да бъде единствено колегата на актосъставителя. Според него с така направения отказ безспорно е било нарушено правото му на защита, тъй като съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяването му, т.е. в случаите, когато безспорно е установено присъствие на други свидетели при извършване или установяване на нарушението, които не са отразени в акта и това според него представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Излага, че нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН е императивна и задължава актосъставителя да отрази присъствалите свидетели в съответното им качество. Посочва, че в тази насока е и т.10 от Постановление № 10 от 28.99.1973 г. на Пленума на ВС, съгласно която „При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина.” Изтъква в тази връзка, че изначалната порочност в действията на наказващия орган предопределят недопустимостта да се правят правни изводи дали изобщо е налице нарушение на разпоредбите на Закона за пътищата. Счита, че са налице и други нарушения на материалния и процесуалния закон, които ще бъдат установени единствено в хода на съдебното заседание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощения от него адвокат Л.П. ***, който моли съда да уважи изцяло подадената жалба и отмени издаденото НП  като необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че поддържа мотивите и съображенията, изложени в жалбата, като заявява, че напълно оспорва обстоятелствата, посочени в НП. Счита, че са налице процесуални нарушения в АУАН, при съставянето на който е нерушена процедурата, посочена в чл.40 от ЗАНН – да се състави в присъствието на свидетели. Твърди, че това са процесуални нарушения, тъй като е имало свидетели очевидци и е следвало да се спази изискването на закона. На второ място сочи, че административнонаказващият орган е наложил наказанието на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата,  която разпоредба има 6 точки и 6 подточки, а в НП не е описано по коя от точките на чл.53 ал.1 от ЗП е извършено нарушението. Насочва вниманието на съда, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че жалбоподателят не е бил водач на процесното ППС, като единственият, който твърди, че жалбоподателят е бил водач е актосъставителя и дори вписания от него свидетел не го разпознава като водач. Твърди, че изначалната порочност на акта се е пренесла в НП, като е налице несъответствие във фактическата обстановка, посочена в АУАН и в НП с действителната такава. Счита за безспорно, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, за което са събрани категорични доказателства, че жалбоподателя не е извършил описаното в НП нарушение.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, се представлява от адвокат Филип Филипов, упълномощен от Председателя на УС на А ”ПИ”, който моли съда да остави без уважение подадената жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло атакуваното НП. По отношение на изложените в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител възражения, счита същите за неоснователни. Относно направеното възражение в жалбата за допуснато съществено нарушение на закона - невписване на всички свидетели, участвали при установяване на нарушението, счита, че вписването на един свидетел, служител на АПИ е абсолютно достатъчно и не накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е съставен акта. Твърди, че невписването на други свидетели като такива по акта, не представлява съществено процесуално нарушение от категория, която да го прави незаконосъобразно. Още повече, от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание безспорно се е установило, че нито един от свидетелите не е присъствал при съставянето на акта.  Всеки един от свидетелите, макар и очевидци са възприели отделни факти и обстоятелства, описани в акта, а един от тях въобще не си спомня, че е измервана дължина и ширина на ППС-то. Спира се подробно на противоречията в показанията на разпитаните свидетели, посочени от жалбоподателя, като заявява, че твърдения за това, че не е карал той се сочат едва в съдебно заседание. Изтъква, че неправилно са изопачени свидетелските показания и по отношение на показанията на стойностите, които дала везната, а именно че имало само нули и чертички, а всъщност всички измервания са извършени от калибрирани технически средства. Счита за необосновано възражението за неяснота на приложената правна норма, тъй като чл.53 ал.1 от ЗП ясно е посочено, че се прилага за нарушения на чл.26 ал.1 и 2 от ЗП и не е необходимо допълнително изясняване за какво нарушение се касае. Заявява, че е наложена максимална глоба, тъй като административно наказващият орган е преценил, че не са налице основания за смекчаващи вината обстоятелства, а процесното ППС се явява както извънгабаритно, така и тежко по смисъла на Наредба 11 на МРРБ. Изтъква, че самият факт, че жалбоподателят е извършвал превоза без разрешение и платена такса го прави нарушител по смисъла на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП и при тези съображения моли съда да не приема, че се касае за съставяне на акт и НП на лице, което не е било водач и което не носи административно наказателна отговорност. Моли съда да приеме, че както АУАН, така и НП са правилно и законосъобразно издадени в предписаната от Закона форма и съответната компетентност на длъжностните лица, като бъде потвърдено НП.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Х.И.Г., В.А.С., Тихомир Дончев Василев, Продан Дичев Д. и Здравко И. Николов, както и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 26.09.2017 година свидетелят Х.И.Г., в присъствието на свидетеля В.А.С., съставил АУАН № 0005694 срещу В.Д.К. с ЕГН ********** *** за това, че на 26.09.2017 година в 13:20 часа, на път І-4, км 65+600, на 400 м. преди разклона за с.Малиново, в посока гр.Велико Търново-гр.Ловеч, В.Д.К. управлява съчленено ППС с осем оси - МПС с три оси (1-ва, 2-ра, 3-та), марка „МАН”, модел „ТГХ33.680БЛС”, с регистрационен № ЕН ****КМ и полуремарке с пет оси (4-та, 5-та, 6-та, 7-ма, 8-ма), с регистрационен № ******. Водачът осъществява движение с надвишени параметри на разрешението /кв. № 107010750004356/ за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ на извънгабаритно ППС по §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движени на извънгабаринтни и/или тежки ППС – тежко ППС по чл.3 т.2 и извънгабаритно ППС по чл.2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което е констатирано надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: 1. При измерено разстояние между осите 1.43 м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на  МПС (2-ра, 3-та на ППС) е 37.360 т, при максимално допустимо натоварване на двойната ос 18т, съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.„В” на Наредбата; 2. Измереното натоварване на единичната ос на полуремаркето (5-та на  ППС) е 18.735 т, при максимално допустимо натоварване на оста 10 т, съгласно чл.7 ал.1 т.1 на Наредбата; 3. Измерената широчина е 3.10 м, при допустима максимална широчина на ППС 2.55 м съгласно чл.5 ал.1 т.1 б.„А” на Наредбата; 4. Измерената дължина е 21.35 м, при максимално допустима дължина на ППС 16.50 м съгласно чл.5 ал.1 т.3 б.„В” на Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство ролетка Р50, Р05 и ел.везна DFW-KR №118807. ППС превозва преса. Сумата от натоварването по оси на ППС е 114.660 т., с което е нарушил разпоредбите на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1 т.3 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Като доказателство са иззети: копия: лична карта, регистрация ППС част ІІ, пътен лист № 503036, кв. № 107010750004356/26.09.2017г. – 10.30ч. Приложени са като доказателства к. б. № 135/26.09.2017 г. и разписка за връчен АУАН № 5694. Нарушителят не е направил възражения по акта. Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение. Жалбоподателят е управлявал съчленено ППС, чиито размери и натоварване по оси не са отговаряли на максимално допустимите съгласно чл.5 и чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В тази връзка съдът не споделя становището на жалбоподателя, че не той, а свидетелят т в е управлявал ППС-то в момента на проверката, тъй като дава вяра на показанията на актосъставителя, че именно К. е лицето, което е управлявало превозното средство и затова е поискал неговите лични документи, заедно с документите на ППС-то. Освен това при съставяне на акта не е направил каквото и да било възражение, че не е той водача. Настоящият състав не дава вяра на показанията на свидетелите Василев, Д. и Николов, които са колеги на жалбоподателя и явно имаха желание да подпомогнат защитната му теза. Представената разпечатка за дейности на т в на 26.09.2017 година също не може да се приеме за безспорно доказателство, тъй като поставянето на картата на водача в дигиталния тахограф не води до единствения извод, че именно този водач управлява ППС-то.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – главен инспектор в отдел „Мониторинг” при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, надлежно упълномощен, видно от представеното пълномощно с изх.№ П-176/23.04.2015г. от инж. Лазар Асенов Лазаров – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Така установеното деяние е квалифицирано от проверяващия като нарушение на разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.„а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37 ал.1 т.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, за което е съставен акт за установяване на нарушение №0005694 от 26.09.2017 година.

Визираната като нарушена норма гласи: “За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.”

За така установеното и квалифицирано по посочения текст деяние водачът на товарния автомобил В.Д.К. на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е санкциониран с глоба в размер на 5000 лева. Последната разпоредба гласи: “Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26 ал.1 т.1, букви „в” и „г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: т.2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.”

При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП неправилно е приложен материалния закон. С посочените по-горе текстове на Закона за пътищата са разписани рамките и условията, при които могат да се движат извънгабаритни и тежки автомобили. Същите са детайлизирани в цитираната в АУАН и НП Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. От прочита на законовите текстове, както и на тези на Наредбата, следва, че и двата вида превозни средства – тежки и извънгабаритни /с легални дефиниции, дадени в чл.2 и чл.3 на Наредбата/ нямат абсолютна забрана за движение по обществените пътища, а могат да се движат след съответно разрешение от собственика на пътя или администрацията, която го управлява, за което се заплаща и съответна такса.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от същата Наредба лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, като са длъжни да проверяват съответствието между действителните габаритни размери на ППС и размерите, описани в разрешителното. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в §1 т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и гласи: „Превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

При буквално тълкуване на посочените като нарушени норми на чл.26 ал.2 т.1 б.„а” и чл.37 ал.1 т.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, както и чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, при което габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл.14 ал.1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл.14 ал.3. Именно превишаването на посочените в квитанцията за платени пътни такси параметри прави съставомерно нарушението на визираните норми. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение по Закона за пътищата да проверява съответствието между действителните и посочените в квитанцията параметри, не може да бъде санкциониран по посочения ред. Последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС-та или на извършващите превозите. В процесния случай водачът на автомобила не попада в нито една от двете категории, тъй като от доказателствата по делото се установява, че автомобила е собственост на „д в - дв“ ЕООД, с.г, община Червен бряг. С оглед на това, съдът намира, че управлението на извънгабаритното и тежко ППС с параметри, надвишаващи описаните в представеното разрешение /квитанция за платени пътни такси №107010750004356 се явява несъставомерно за ангажиране на отговорността на водача по визираните текстове. Безспорно установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица - собственик на ППС-то – „д в - дв“ ЕООД, с.г, община Червен бряг, на когото е издадено разрешението.

За пълнота следва да се отбележи, че  така установеното от фактическа страна деяние  съставлява нарушение, извършено от страна на водача на автомобила, но то е на Закона за движение по пътищата – чл.139 ал.3 от ЗДвП.  Като не е квалифицирал правилно и съставомерно установеното нарушение от страна на водача, органът не може да упражни правото си да ангажира отговорността му за иначе безспорно извършеното деяние от страна на водача.

Тъй като съдът не е оправомощен да изменя квалификацията на деянието и основанието за налагане на наказанието, намира че атакуваното НП се явява незаконосъобразно, поради неправилно приложение на правната норма, което е нарушение на чл.57 ал.1 т.6 и 7 от ЗАНН. Тази незаконосъобразност води до отмяна на издаденото НП.

Освен това съдът констатира разминаване в номера на техническото средство, с което е извършено измерване на натоварването на осите. В АУАН е посочено, че измерването е извършено с техническо средство ел.везна DFW-KR №118807, а в НП с ел.везна DFW-KR №118809. В същото време като доказателство по делото е представен паспорт на везна електронна тип DFW-KR, фабр. №118807. Това несъответствие внася допълнително съмнение относно техническото средство, с което е извършено измерването и неговата достоверност.

Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това несъответствие между НП от една страна и АУАН и представеното писмено доказателство от друга страна, препятства съда, в рамките на своята компетентност да прецени извършено ли е визираното нарушение.

 Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4810/23.10.2017 год. на Ангел Г. Милчин – главен инспектор „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен с пълномощно с изх.№ П-176/23.04.2015 г. от инж. Лазар Асенов Лазаров – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на В.Д.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37 ал.1 т.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :