О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                           гр. Ловеч, 10.08.2018 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в закрито заседание на десети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

   

при секретар..................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1190 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Производство с правно основание чл. 130 от ГПК.

 

            Постъпила е искова молба от С.Б.Б., понастоящем в ЗО „Атлант“ – гр. Троян, за установяване съществуването на правно отношение между него и затворническата администрация.

            С разпореждане № 2077/06.07.2018 г., съдът остави без движение исковата молба, с указания до ищеца да отстрани констатирани нередовности по същата, включително да изложи ясни и точни обстоятелства, на които се основава искът, от които да се извежда правния му интерес от предявяване на този иск, като въз основа на уточнените обстоятелства да формулира искането си към съда, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с предупреждение, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности, исковата молба, заедно с приложенията, ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

            Съобщение с препис от горното разпореждане е връчено на ищеца на 13.07.2018 г.

В дадения срок е постъпила уточняваща молба от ищеца с вх.№ 7990/25.07.2018 г. /изх.№ 654/19.07.2018 г. от ЗО „Атлант“/, в която като ответник е посочен Началника на ЗО „Атлант“ – гр. Троян. Ищецът твърди, че като лице, лишено от свобода, участието му в специализираните социални програми за информираност, въздействие и превъзпитание е освен средство за намаляване на негативните последици от продължителната изолация от външния свят, така и законен начин за намаляване на наложеното наказание по реда на чл. 178 ал. 4 от ЗИНЗС при провеждане на дейностите по чл. 150 от ППЗИНЗС /отм. ДВ, бр. 14/2017 г./, като непровеждането на тези дейности го е лишило от законна възможност за намаляване на наложеното наказание, а също и от информация за външния свят. Моли да се установи със съдебен акт, че дейностите по чл. 150 от ППЗИНЗС /отм. ДВ, бр. 14/2017 г./ са представлявали задължение за затворническата администрация, което ЗО „Атлант“-Троян не е реализирало в периода от 19.02.2016 г. до 06.10.2016 година.

Съдът, след като се запозна с уточняващата молба на ищеца, намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК, допустим предмет на установителния иск може да бъде само гражданско право или правоотношение /съвкупност от права и задължения/. Съгласно чл. 124 ал. 4 и 5 от ГПК, изключение от горното правило представляват само установителните искове за установяване истинността или неистинността на документ и за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение в случаи, имащи връзка с наказателно преследване. Според чл. 124 ал. 4, изр. второ от ГПК, установителни искове за други факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон /напр. иск за установяване на произход, на трудов стаж/. Следователно, установителен иск за съществуването или несъществуването на един факт е допустим само по изключение, в случай, че горната процесуална възможност за установяването му по исков ред чрез самостоятелен иск е изрично регламентирана и позволена по закон. Относно факта, чието установяване се иска от ищеца, ГПК не предвижда възможност да бъде самостоятелен предмет на установителен иск. В случая ищецът се позовава на нарушено право на културно-информационни мероприятия по чл. 150 от ППЗИНЗС /в редакцията – изм. ДВ, бр. 20/2014 г., отм. ДВ, бр. 14 от 10.02.2017 г./, за минал период от 19.02.2016 г. до 06.10.2016 година. Следователно, касае за факт, за установяване на който не е предвидена възможност да бъде самостоятелен предмет на установителен иск, съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 4, изр. второ от ГПК. Освен това, за ищеца липсва и правен интерес от установяване на твърдяното за нарушено право в миналия период, тъй като то няма как да бъде възстановено. 

            С оглед на изложеното, предявеният установителен иск е недопустим и не подлежи на разглеждане по същество, поради което исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 от ГПК, а производството по делото се прекрати.

            Водим от горното, съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ВРЪЩА исковата молба на С.Б.Б., ЕГН **********, понастоящем в ЗО „Атлант“ – гр. Троян, поради недопустимост на предявения установителен иск.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1190/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

            Препис от определението да се връчи на ищеца.

           

           

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: