Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            гр.Ловеч, 20.06.2018 год.                       

          

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 327 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, № 1847456 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.П.П. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят П., който го е обжалвал като незаконосъобразно издаден. Изтъква, че фиша му е връчен на 18.02.2018 г., поради което е съставен извън сроковете по чл.34 от ЗАНН, като прави възражение и за изтекла погасителна давност.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представил е писмено становище, в което е доразвил наведеното с жалбата възражение за изтекла погасителна давност за нарушението санкционирано с обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. 

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № 003059047 ВВВ. Системата засичала превишена скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се налагало на място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 01.06.2015 г., системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Варна със скорост от 102 км/ч лек автомобил с рег.№ ВН 17-02 ВХ. В този участък от пътя имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението в този участък от пътя /л.7/.

Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип № 00040 /л.35/ установили, че засечената в 19:23:29 часа на 01.06.2015 г. скорост от 102 км/час била от лек автомобил „Ауди А 6” с рег.№ ВН 17-02 ВХ. От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс, като така наказуемата скорост била изчислена на 98,94 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.12/, било установено, че собственик на автомобила е В.Ю.М.от гр.В.. 

Видно от справка на л.10 от делото, въз основа на така констатираното нарушение, на 14.08.2015 г. бил издаден електронен фиш серия К, № 0997201 /л.8/. Така издадения ЕФ бил връчен на В.М.на 16.11.2017 г. - декларация на л.13. Същият ден В.М.представил декларация по чл.188 от ЗДвП /л.15/, в която декларирал, че на 01.06.2015 г., в 10:30 часа предоставил за управление автомобила на В.П.П. ***, като посочил за причина договор за покупко-продажба на МПС № 3178 от 01.06.2015 г. /л.16/. Действително, видно от цитирания договор, на 01.06.2015 г. В.М.продал лекия си автомобил марка „Ауди А 6” с рег.№ ВН 17-02 ВХ на В.П.П. ***. Договорът бил нотариално заверен от нотариус Таня Атанасова с рег.№ 162, район на действие РС В..

Въз основа на тези данни, на 08.12.2017 г. /справка на л.11/ бил издаден ЕФ серия К № 1847456 /л.9/ срещу жалбоподателя В.П.П.. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП и за което наложил на В.П. предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП (в редакцията на тази норма с ДВ, бр.10 от 2011 г.) санкция „глоба” в размер на 150 лева.

Видно от приложената по делото справка на л.11, както и от разписка на л.14, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя П. на 17.02.2018 г., обстоятелство, което същия потвърждава в жалбата си, макар и да сочи ден по-късно – 18.02.2018 г., поради което съдът приема датата на връчване на обжалвания ЕФ за безспорно установена.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят П., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.   

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед установената дата на връчване на ЕФ, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно В.П. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Съдът не приема за основателно възражението, че издадения ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е бил съставен извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Безспорно сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, но същите касаят съставянето на АУАН и издаването на наказателни постановления, а в случая е налице санкциониране на нарушение по ЗДвП по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. За електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им. Затова и по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи издаването на наказателно постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНО) и доводите на жалбоподателя за приложимост на разпоредбите на ЗАНН, в частност тази по чл.34, не могат да бъдат споделени. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.

В тази връзка, предвид позоваването на жалбоподателя на изтекла давност, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. А такова обстоятелство, изключващо отговорността е давността. Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. В случая се касае за извършено административно нарушение, но извършителят на такова не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, тъй като обществената опасност на административните нарушения е далеч по-ниска от тази на престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите от закона. Ето защо, разпоредбите на НК уреждащи погасителната давност, се прилагат и по отношение на административните нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за които се предвижда наказание „глоба”, се погасяват с абсолютна давност от четири години и шест месеца. В разглеждания случай, нарушението е било извършено на 01.06.2015 г., давността е прекъсната с издаване на процесния електронен фиш спрямо П. на 08.12.2017 г., но независимо от прекъсването й, абсолютната погасителна давност от четири години и шест месеца следва да изтече на 01.12.2019 година.      

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

В обжалвания ЕФ точно и изчерпателно е посочено мястото на извършване на нарушението – км.65+700 от първокласен път І-4, до бензиностанция „Петрол” отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч и предупредителен знак Е24, както и точната измерена от АТС скорост. При положение, че нарушението е било извършено извън населено място, то наказващият орган е нямало какво повече да добави, за да го индивидуализира в по-пълна степен.  Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 38 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

С оглед цялостният контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.6/ и от протокол от проверка № 188 – ИСИ 24.04.2015 г. /л.5/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 00040, заснет от стационарната система за видеоконтрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № 003059047 ВВВ. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 102 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 38 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – стационарната система за видеоконтрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № 003059047 ВВВ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена скорост за конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборва доказателствата по делото.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя В.П.П., тъй като, както се посочи по-горе, е бил посочен от В.М.за лицето, на което е продал заснетия автомобил и в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП П. не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението, поради което съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като собственик на автомобила, а това качество той е придобил от момента на изповядване на сделката за покупко-продажба пред нотариуса, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят В.П. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.   

При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя.

С оглед на това съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.  

          Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението, ДВ, бр.10 от 2011 г.) - глоба в размер на 150 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост.

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

    

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1847456 на ОД на МВР Ловеч, с който на В.П.П. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 150 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

         

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

        

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :