Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 26.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 296 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 4966/15.02.2018 год. на Георги Валериев Симов – началник на отдел „контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен с пълномощно с изх.№ П-25/30.01.2018г. от инж. Дончо Свободанов Атанасов – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, на Е.Б.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя Е.Б.М., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено с всички произтичащи от това последици. Счита, че НП е необосновано и неправилно, тъй като направеното измерване с техническото средство „щрихова мярка за дължина L01“ е неточно и завишено значително над реалната височина на ППС. Използваното техническо средство е неподходящо за самостоятелно измерване на височина на ППС, тъй като не разполага с перпендикулярна (хоризонтираща) част достигаща максималната височина на товара и постигането на визуално съосяване (на една права) с горната измерваща част на щриховата мярка. Допусната е систематична грешка от така наречения паралактичен ефект (гледане под ъгъл). От тук настъпва и фактическото объркване на измерването, защото измерване извършено по този начин с този измервателен уред, без използването и на лазерна или конвенционална ролетка, няма как да постигне изискваната точност. Освен това изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15 ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят извънгабаритните ППС със съответните документи, като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на разрешително по образец. Обръща внимание, че той, като водач на ППС, не е собственик или превозвач, поради което не е от задължените лица, които могат да поискат издаването на разрешително за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС от администрацията, управляваща пътя и за които е предвидена самостоятелна отговорност единствено за управление на такова ППС по друг нормативен текст. В подкрепа на твърденията си прилага и практика на съдилища.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изразява допълнително становище по жалбата.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, се представлява от адвокат Филип Филипов, упълномощен Председателя на УС на А ”ПИ”, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното НП, като съобрази представените писмени доказателства и свидетелските показания. В тази връзка, счита че са неоснователни реливираните в жалбата възражения. На първо място, актосъставителят е заявил как се извършва замерването – начин, по който е изключено същото да е грешно направено, още повече, че установената разлика като надвишаваща височината 4 метра при установени 4.30 метра е значителна и не е възможно да е допусната грешка при измерването. Обръща внимание, че актосъставителят е заявил, че има определен специфичен начин за нивелиране, при който не може да бъде отчетена друга височина, освен реалната. На второ място, възразява срещу изложеното, че шофьорът не е субект на административно наказателна отговорност. По чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата, тъй като в чл.15 ал.3 от Наредба №11 на МРРБ е вписано, че с разрешение за специално ползване, каквото е следвало да притежава съответния превоз, могат да се снабдят както собствениците, така и лицата, извършващи превоза. Приема за безспорно, че жалбоподателят фактически е извършвал превоза и е бил длъжен да се увери, че товарът, който превозва е в нормативно установените рамки за тежести и габарити. Предвид обстоятелството, че същият не е направил възражения по акта при съставянето му, същият се е съгласил с показанията на измерването и начина, по който е било извършено. Счита, че са налице достатъчно доказателства, от които е видно, че актосъставителят и издателят на НП са упълномощени лица, използвано е калибрирано техническо средство за замерването, отразено е и е приет като смекчаващо вината обстоятелство фактът, че водачът е заплатил дължимата такса, поради което е наложена и минималната санкция от 1 000 лева.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Х.И.Г. и И.К.И., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.01.2018 година свидетелят Х.И.Г., в присъствието на свидетеля И.К.И., съставил АУАН № 0005712 срещу Е.Б.М. с ЕГН ********** *** това, че на 23.01.2018 година в 13:55 часа, на път І-4 км 65+600 на 400 м. преди разклона за с.Малиново, в посока гр. Варна - гр. Ябланица, Е.Б.М. управлява състав от ППС с 4 оси - МПС с 2 оси (1-ва, 2-ра,), марка „Мерцедес”, модел „1841ЛНРА Актрос” с рег. № СА 3019 РС и ремарке с две оси (3-та, 4-та) с рег. № С 0585 ЕК. Водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за извънгабаритно ППС по §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – извънгабаритно ППС по чл.2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: Измерената височина е 4.30 м, при допустима максимална височина на ППС 4.00 м, съгласно чл.5, ал.1, т.2 на Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство щрихова мярка за дължина L01. ППС превозва автомобили, с което е нарушил разпоредбите на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Като доказателства са иззети копия: лична карта, регистрация ППС част ІІ, ТД от 10.07.2014г. и е приложена разписка за връчен АУАН. Нарушителят не е направил възражение по акта.

Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение. Жалбоподателят е управлявал състав от ППС, чиято височина е достигала до 4.30 м при максимално допустима височина на ППС съгласно чл.5 ал.1 т.2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ от 4.00 м, т.е. надвишаващо с 30 см допустимите максимални размери на височина.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на отдел „контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, видно от приложеното пълномощно с изх.№ П-25/30.01.2018г. от инж. Дончо Свободанов Атанасов – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Така установеното деяние е квалифицирано от проверяващия като нарушение на разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.„а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, за което е съставен акт за установяване на нарушение №0005712 от 23.01.2018г.

Визираната като нарушена норма гласи: “За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.”

За така установеното и квалифицирано по посочения текст деяние водачът на товарния автомобил Е.М. на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата е санкциониран с глоба в размер на 1000 лева. Последната разпоредба гласи: “Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26 ал.1 т.1, букви „в” и „г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: т.2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.”

При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП неправилно е приложен материалния закон. С посочените по-горе текстове на Закона за пътищата са разписани рамките и условията, при които могат да се движат извънгабаритни и тежки автомобили. Същите са детайлизирани в цитираната в АУАН и НП Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. От прочита на законовите текстове, както и на тези на Наредбата, следва, че и двата вида превозни средства – тежки и извънгабаритни /с легални дефиниции, дадени в чл.2 и чл.3 на Наредбата/ нямат абсолютна забрана за движение по обществените пътища, а могат да се движат след съответно разрешение от собственика на пътя или администрацията, която го управлява, за което се заплаща и съответна такса.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от същата Наредба лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. В чл.15 ал.3 от нея са определени лицата, на които е възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните документи и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в §1 т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и гласи: „Превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

При буквално тълкуване на визираните за нарушени норми на чл.26 ал.2 т.1 б.„а” и чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без съответното разрешение. Именно липсата на разрешението прави съставомерно нарушението на визираните норми. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или извънгабаритен/ няма нито задължение, нито  право за снабдяване с  такова разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменено във вина, респ. да бъде санкциониран по посочения ред. Последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС-та или на извършващите превозите. В процесния случай водачът на автомобила не попада в нито една от двете категории, което се доказва и от приложения по делото трудов договор, съгласно който М. е нает като „шофьор, товарен автомобил /международен транспорт/, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да бъде вменено в негова вина. С оглед на това, съдът намира, че управлението на извънгабаритното ППС без надлежно разрешение се явява несъставомерно за ангажиране на отговорността на водача по визираните текстове. Безспорно установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица - собственик на ППС-то – „*******” ООД град София или на лицето, извършващо превоза, ако то е различно от собственика на ППС-то.

За пълнота следва да се отбележи, че  така установеното от фактическа страна деяние  съставлява нарушение, извършено от страна на водача на автомобила, но то е на Закона за движение по пътищата – чл.139 ал.2, за което е предвидено да носят отговорност именно водачите на автомобилите, съгласно санкционната норма на чл.177 ал.3 от ЗДвП.  Като не е квалифицирал правилно и съставомерно установеното нарушение от страна на водача, органът не може да упражни правото си да ангажира отговорността му за иначе безспорно извършеното деяние от страна на водача.

Тъй като съдът не е оправомощен да изменя квалификацията на деянието и основанието за налагане на наказанието, намира че атакуваното НП се явява незаконосъобразно, поради неправилно приложение на правната норма, което е нарушение на чл.57 ал.1 т.6 и 7 от ЗАНН. Тази незаконосъобразност води до отмяна на издаденото НП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4966/15.02.2018 год. на Георги Валериев Симов – началник на отдел „контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен с пълномощно с изх.№ П-25/30.01.2018г. от инж. Дончо Свободанов Атанасов – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Е.Б.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :