Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.Ловеч, 28.06.2018 год.                       

          

                                В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 200 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 31-0000009 от 19.01.2018 г. на и.д.началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Ловеч са наложени на М.В.З. ***, административни наказания на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 2 000 лева и на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП – глоба в размер на 500 лева, за нарушения на чл.18, т.6 и чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал. В жалбата си изтъква, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочи в тази връзка, че са налице разминавания и непълноти между обстоятелствената част на постановлението и дадените цифрови квалификации на нарушенията. Изтъква, че в НП липсва аргументация защо не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Подробно са развити доводи и съображения по същество на вменените му нарушения, като изтъква, че те не са били извършени. Счита, че неправилно е бил приложен материалния закон. Подробно също така са изложени и аргументи за наличието на маловажен случай и предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло и в двете му части, като незаконосъобразно.  

В съдебното заседание на което е даден ход на устните прения, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С молба от 02.05.2018 г. /л.25/ е изложил допълнителни съображения, като е акцентирал, че субект на административнонаказателна отговорност по чл.12б, ал.10 от ЗАвП не може да бъде физическо лице, какъвто е той в конкретния случай. 

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено в съпроводителното писмо предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено.  

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и И.Д.И., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 11.01.2018 г. жалбоподателят М.З. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос” с рег.№ СВ 03-95 ВА, който бил от категория N 1, с максимално допустима маса от 17 800 кг. Автомобилът бил собственост на «Рентекс» ЕООД – гр.София и с него З. извършвал превоз за собствена сметка на телескопична вишка «Genie S4”. Около 11.15 часа, на първокласен път Е 772, при 65-ти километър, до разклона за с.Малиново, област Ловеч, движейки се в посока гр.Варна, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на ОО „АА” гр.Ловеч – свидетелите Д.И. и И.И.. В хода на проверката свидетелите установили, че жалбоподателят не им представя заверено копие на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България, каквото се изисквало в съответствие с разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП. Свидетелите направили справка в електронния регистър на ИА „Автомобилна администрация” и установили, че «Рентекс» ЕООД – гр.София не притежава такъв. Освен това, в хода на проверката жалбоподателят не им представил и заповед за извършване на превоз за собствена сметка.

С оглед на така констатираното при проверката свидетелят Д.И. преценил, че жалбоподателят е извършил две нарушения - на чл.18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта, във връзка с чл.12б, ал.10 от ЗАвП и на разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. Поради това свидетелят Д.И. съставил на М.З. акт за установяване на административно нарушение № 238103/11.01.2018 г., на който като свидетел очевидец се подписал И.И.. По съставения акт жалбоподателят вписал като възражение, че е забравил заповедта и ще я представи в тридневен срок. Подписал акта и получил препис от него.  

Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмено възражение.

На 15.01.2018 г. жалбоподателят представил в ОО „АА” – Ловеч заповед № 55/11.01.2018 г., издадена от управителя на «Рентекс» ЕООД – гр.София /л.8/.  

Въз основа на акта за нарушение, на 19.01.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка. Наказващият орган също преценил, че М.З. е извършил нарушения на нормите на чл.18, т.4 и т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ и му наложил предвидените в чл.93, ал.2 и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП глоби в размер съответно на 500 и 2 000 лева. В издаденото НП наказващият орган съобразил представената от З. заповед № 55/11.01.2018 г., издадена от управителя на «Рентекс» ЕООД – гр.София, както и посочил, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :

Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от надлежно оправомощен орган, съгласно заповеди № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта /л.9-10/ и № 912/18.10.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” /л.11/, а АУАН е бил съставен от свидетеля Д.И., който видно от представената длъжностна характеристика /л.32-36/ е заемал длъжността „инспектор” в структурата на администрацията.

 

По нарушението по т.1 от НП.  

 

В случая безспорно се установи, а и жалбоподателя не възразява, че при проверката на 11.01.2018 г. от контролните органи на ОО „АА” – Ловеч, като водач на товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос” с рег.№ СВ 03-95 ВА, който бил от категория N 1, с максимално допустима маса от 17 800 кг. и собственост на «Рентекс» ЕООД – гр.София, не е представил заверено копие на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България, каквото се изисквало в съответствие с разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП. Извършвал е превоз на товар (вишка) между на територията на Р България (София – Велико Търново – София), като превоза е бил за собствена сметка (за сметка на  «Рентекс» ЕООД – гр.София). А и е нямало как да представи въпросният лиценз, тъй като дружеството  «Рентекс» ЕООД – гр.София въобще нямало издаден такъв. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, които са обективни, непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП регламентира, че «Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.» Ясно е от така цитирана разпоредба, че задължението да се снабди с лиценз е възложено на лицето, за чиято сметка се извършва превозът. От своя страна, в разпоредбата на ал.1 на чл.12б от ЗАвП е предвидено, че превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, каквато в случая се явява Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. В § 1 т.2 от ДР на ЗАвП е дадена легална дефиниция на „превоз на товари” и съгласно която това е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки със собствени или наети превозни средства. При това положение, разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП по недвусмислен начин сочи субекта на задължението, който е извършващо търговска дейност физическо или юридическо лице и в обсъждания случай това е «Рентекс» ЕООД – гр.София, както става ясно и от заповед № 55/11.01.2018 г., издадена от управителя на това дружество, а не водача на товарния автомобил. Санкция за адресата на нормата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП е предвидена само и единствено в разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Поради тези съображения съдът счита, че в случаи като описания в обстоятелствените части на АУАН и НП, на водача може да се търси отговорност само ако не носи по време на управлението на автомобила някой от документите посочени в нормата на чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. и съответно не ги представи при поискване от контролните органи и то при положение, че същите са били издадени преди това по съответния ред, т.е. в хипотезата на т.6 на чл.18 от Наредбата, за да му бъде вменено нарушение по този текст, като предпоставка е било необходимо наличието на издаден на лицето, за чиято сметка се извършва превоза на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България. В тази връзка следва да се уточни, че при буквалния прочит на приложената в случая санкционна разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП се разбира, че адресат й е всяко лице, което има качеството на водач, т.е. фактически управлява превозното средство. Но от тълкуването и съпоставката й с оглед нормата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП и дефиницията на „превоз на товари”, дадена в § 1 т.2 от ДР на ЗАвП обаче става ясно, че тук качеството „водач” следва да се тълкува стеснително, т.е. под водач в нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП се имат предвид физическите лица, които имат качеството на търговец, а такива са едноличните търговци по смисъла на ТЗ, които непосредствено управляват автомобила и едновременно с това са били задължени да са се снабдили със съответния лиценз, но не са го направили.

Въпреки, че правилно наказващият орган е приел, че се касае за превоз за собствена сметка, то от доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят З. не попада в хипотезата на § 1, т.4, б.”а” от ДР на ЗАвП, защото превоза, който е извършвал е бил за сметка на «Рентекс» ЕООД – гр.София, за което дружество, след справка в публичния търговски регистър се установи, че едноличен собственик на капитала, както и управител на същото е лицето Ивайло Валериев Георгиев. Следователно, нарушение е налице, но такова на разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗавП, за което жалбоподателят З. не е годен субект и неправилно спрямо него е била приложена санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.

С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление в тази му част е незаконосъобразно издадено, при неправлино приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

 

По нарушението по т.2 от НП.             

 

При извършената проверка на обжалваното наказателно постановление в тази му част съдът констатира, че правилно, съобразявайки описаната в акта фактическа обстановка и след като допълнително пред него била представена заповед № 55/11.01.2018 г., издадена от управителя на «Рентекс» ЕООД гр.София /л.8/, наказващият орган е преценил, че с действията си жалбоподателя З. е нарушил разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, която задължава водача, който извършва превоз на товари за собствена сметка, да представя при поискване от контролните органи заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът. Безспорно се установи по делото, а и жалбоподателят не го оспорва, че в момента на проверката не е носел такава заповед.

Квалифицирайки правилно виновно нарушената от жалбоподателя З. разпоредба от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., наказващият орган е приложил и съответната за това нарушение санкционна разпоредба, като му е наложил предвидената в чл.93, ал.2  от ЗАвП глоба. Същата визира като адресати водачи, които при проверка по време на управление на превозното средство не носят  и не могат да представят някои от предвидените в закона или подзаконовите актове по прилагането му документи, в случая заповедта по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ.

Ето защо, съдът счита, че е безспорно установено извършването на това нарушение, още повече, че категорично този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Нарушението е формално, на просто извършване, достатъчно е било да не представи заповедта издадена от лицето, за чиято сметка се извършва превоза, за да е осъществи състава му. Правилно в този случай наказващият орган е приложил материалния закон, като точно е определил правната квалификация на нарушението, както и приложил съответната за това санкционна норма на чл.93, ал.2 от ЗАвП и в този смисъл постановлението е законосъобразно издадено в тази му част.

Във връзка с това следва и да се обсъди наведения в жалбата довод за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин от събраните и анализирани по-горе доказателства по делото.

Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателния процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до неспазване на изискването за представяне на заповедта по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол. В настоящият случай, липсват данни жалбоподателят З. до момента да е бил санкциониран за други нарушения на ЗАвП и подзаконовите актове по прилагането му, липсва такова посочване и в самото наказателно постановление, поради което съдът приема, че нарушението е първо за него и това безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, жалбоподателят не е имал за цел да укрие изискващата се от наредбата информация, нито пък е управлявал автомобила собственост на дружеството без да е имал трудово правоотношение с него. Аргумент за това е и факта, че малко след проверката той е изпратил в ОО „АА” – Ловеч препис от заповедта /л.8/, която съдържа изискуемите в чл.18, т.4 от Наредбата реквизити. Нещо повече – при извършената му проверка, не са били констатирани други нарушения (освен по-горе обсъденото, което обаче не може да му се вмени, тъй като не е адресат на същото) или липсата на документи, които е следвало да придружават превоза на товара. Тези данни навеждат на извод, че допуснатото нарушение е по-скоро инцидентен случай, в резултат на недоглеждане, а не на целенасочено поведение, стремящо се да укрие дължимата информация от контролните органи. Още по-малко пък от това са произлезли някакви вреди, макар и такива да не са предвидени, с оглед формалния му характер. В хода на делото съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението е извършено, както се посочи по-горе за първи път.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят по т.2 от НП е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, който размер, макар и точно определен, не е малък.

Предвид така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено в тази му част и следва да бъде отменено, а жалбата се уважи.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

                  Р   Е   Ш   И   :

    

 

    ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000009 от 19.01.2018 г. на и.д. началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Ловеч, с което са наложени на М.В.З. ***, ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 2 000 лева и на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП – глоба в размер на 500 лева, за нарушения на чл.18, т.6 и чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :