Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 26.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 20 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление № 2150 от 20.12.2017 година на инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите на Б.Х.Д. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.2 и ал.3 от същия закон във вр. с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.47 ал.1 т.1 от същата наредба.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.Д., който чрез адвокат А.М. ***, го обжалва в срок като необосновано и незаконосъобразно. Излага, че позволително за сеч № 0375590/24.07.2017 година, му е издадено на основание чл. 108 от Закона за горите, в качеството му на представител на фирма „Травел - Марти и Дидо“ ЕООД, които имат право да добиват дървесина в отдел № 1113, подотдел „б“ землище на гр. Угърчин, Общинска собственост. В имота е била извършена маркирация и оформяне на всички необходими за сеч документи от инж. Мирослав Павлов - лицензиран лесовъд и служител в община Угърчин.Обръща внимание, че е лицензиран лесовъд и има сключен трудов договор за 4 часов работен ден с фирма „Травел - Марти и Дидо" ЕООД. Позволителното за сеч и извоз до временния склад е било издадено на негово име, но експедицията се извършвала от служител на Община Угърчин, където се съхранява и досието на имота. Заявява, че след проверка на маркировката и документите работниците на фирмата са започнали сеч, като изрично им били показани кои дървета да се секат. Твърди, че освен него, тъй като нямал възможност да осъществява 24 часов контрол, такъв извършвали и лицензираните лесовъди към Община Угърчин. Самият той бил с адресна регистрация в гр. Угърчин, но семейството му живеело в гр. София и пътувал. Заявява, че едва на 15.11.2017 година получил обаждане по телефона от служители на РДГ гр. Ловеч, които му обяснили, че е необходимо да се яви в РДГ Ловеч за съставяне на АУАН. До този момент дори незнаел, че има проблем с някой от имотите за които отговаря. На 17.11.2017 година се явил в РДГ и му бил връчен АУАН, затова че на неустановена дата в периода от 27.07.2017 до 18.08.2017 година от 1113 подотдел „б" е извършена сеч на 55 броя дървета немаркирани с контролна горска марка. Заявява, че обяснил на служителите, че дори да е отсъствал някой от дните при извеждане на сеч, там е имало служител лицензиран лесовъд от Община Угърчин, който има същите правомощия като неговите и експедира дървесината. Освен това за имота имало изготвен протокол за освидетелстване на сечището, който се съхранявал в Община Угърчин, поради което не може да посочи точна дата на освидетелстването на сечището. За това че има някакви проблеми в този имот разбрал едва когато го извикали в РДГ гр. Ловеч и му връчили АУАН. Твърди, че за тази проверка не е бил уведомен, нито е присъствал при съставянето на констативен протокол, такъв не му е бил връчен и не са му искани обяснения. Обадил се на фирмата изпълнител, тъй като се водел на почасов трудов договор и бил сигурен, че след последния превозен билет никой от работниците не е ходил в този имот. Представил всички необходими документи, за да се установи, че няма вина за сечта и нарушението не е било извършено при добив на дървесина по издаденото на негово име позволително за сеч, но въпреки това му бил съставен акт, че не е упражнил контрол при добива на дървесина. Счита за недопустимо да се приема, че само поради качеството му на лице, на което е издадено позволително за сеч, следва да носи административно наказателна отговорност за проблеми в процесния имот, без да се взема предвид периода на възникването им. Счита, че при констатиране на неправомерна сеч от неизвестен извършител в неустановен период от време не следва да му бъде вменена във вина. В конкретния случай административното нарушение не е доказано, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно. Счита, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице разминаване и непълно описание на нарушението и не е посочено какви задължения или контролни правомощия не е изпълнил. Твърди, че никъде в наказателното постановление не е индивидуализирано нарушението по вид и обем, което накърнява правото ми на защита. Изтъква, че с оглед бланкетния характер на нормата на чл.257 от ЗГ задължение за актосъставителя и наказващия орган при формулиране на обвинението да посочат конкретни неизпълнени задължения на нарушителя, уредени в закон, или към подзаконови нормативни актове по прилагането му, както и решения и предписания, като изброяването на актовете, в които са уредени задълженията на нарушителя, е пълно. Счита, че в актовата преписка не са събрани достатъчно доказателства, че е нарушил задълженията си и контролните си правомощия, вменени му по закон. В АУАН и НП всички тези обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, за което е санкциониран също не са отразени, което води до непълно и неточно описание на нарушението. Това, че в акта е посочен „констативен протокол от № 004189/18.08.2017г.“ не води до отпадане на задължението на актосъставителя да отрази в АУАН изчерпателно всички констатации от проверката, още повече, че с АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство и изискванията в чл.42 от ЗАНН са императивни. Счита, че посочването само един свидетел по акта, който е съставен месеци след проверката е в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, още повече, че не е посочено какъв е свидетеля, присъствал ли е на нарушението, бил ли е на установяването му или е свидетел само на изписване на акта. Излага съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН, както и че при определяне на вида и размера на наказанието наказващия орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.

Отбелязва и факта, че акта е съставен повече от три месеца от откриване на нарушението, което е твърде дълъг период за такова производство, и с което са нарушени сроковете, определени в ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат М. ***, която моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените в жалбата съображения.

Ответникът – РДГ – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител в последното по делото заседание и не изразяват становище по жалбата.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите З.З.З., К.А.А. и Ц.П.Й., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.11.2017 година свидетелят З.З.З., в присъствието на свидетеля К.А.А. съставил Акт №2150/20.11.2017г. по регистъра на РДГ – Ловеч с бланков номер Серия Б00А 2015г. №000249 против Б.Х.Д. с ЕГН ********** *** затова, че като лице упражняващо лесовъдска практика и регистриран за това в Публичния регистър на ИАГ – София с Удостоверение №8632/19.12.2012г. не е осъществил контрол по извършване на добива на дървесина в отдел 1113, подотдел „б“, за който е издадено на негово име позволително за сеч №0375590/24.07.2017г. В следствие на това при сечта са отсечени 55 бр. дървета от благун и цер с общ обем 40 пр.м3 дърва за горене, които не са маркирани за сеч с контролна горска марка, с което е нарушил чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.2 и ал.3 от ЗГ във вр. с чл.61 и чл.47 ал.1 т.1 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Посочено е, че нарушението е извършено на неустановена дата в периода от 27.07.17г. до 18.08.17г., а е установено на 18.08.2017 година в 17.00 часа. По съставеният акт, жалбоподателят е вписал като възражение, че няма възможност да присъства постоянно в сечището, а сечта е извършена в негово отсъствие. Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателят не е изпълнил задължението си да упражнява контрол по извършване на добива на дървесина в имота, за който му е било издадено позволителното за сеч, като е допуснал да бъдат отрязани 55 бр. дървета от благун и цер с общ обем 40 пр.м3 дърва за горене, немаркирани с контролна горска марка. От показанията на свидетелите се установи, че и към момента на проверка непосредствено до обекта е имало работници и сечта е продължавала, следователно сечта на немаркираните дървета е била извършена едновременно със сечта на останалите дървета, от което следва, че Д. не е контролирал самата сеч. Самият нарушител е обяснил в АУАН, че няма възможност да присъства постоянно в сечището, а сечта е извършена в негово отсъствие, въпреки ме по силата на чл.108 ал.3 от Закона за горите е бил длъжен да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина.

Настоящият състав намира, че правилно е посочено, че нарушението е извършено на неустановена дата в периода от издаването на позволителното за сеч до констатиране на нарушението, тъй като е невъзможно да се посочи конкретна дата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за непосочване на конкретни неизпълнени задължения за неоснователно, тъй като и в описателната част и при квалификацията на нарушението е посочено, че не е осъществил контрол по спазване на изисквания на чл.47 ал.1 т.1 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите, а именно лицата, извършващи добив на дървесина да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. Обстоятелството, че не му е бил връчен препис от констативния протокол не води до ограничаване правото на защита, тъй като началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на АУАН.

Настоящият състав не споделя и възражението за допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като се установи, че свидетелят по акта е присъствал при установяване на нарушението.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвидения от закона минимален размер, като по този начин е спазено изискването на чл.27 от ЗАНН, с оглед липсата на доказателства за предходни нарушения на Закона за горите.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

   

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2150 от 20.12.2017 година на инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите на Б.Х.Д. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.2 и ал.3 от същия закон във вр. с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.47 ал.1 т.1 от същата наредба като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :