Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 26.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 19 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление № 2149 от 20.12.2017 година на инж. Павли П. Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите на Б.Х.Д. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.2 от същия закон във вр. с с чл.12б, ал.1 т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.Д., който чрез адвокат А.М. ***, го обжалва в срок като необосновано и незаконосъобразно. Излага, че позволително за сеч № 0375590/24.07.2017 година, му е издадено на основание чл. 108 от Закона за горите, в качеството му на представител на фирма „Травел - Марти и Дидо“ ЕООД, които имат право да добиват дървесина в отдел № 1113, подотдел „б“ землище на гр. Угърчин, Общинска собственост. В имота е била извършена маркирация и оформяне на всички необходими за сеч документи от инж. М.П. - лицензиран лесовъд и служител в община Угърчин.Обръща внимание, че е лицензиран лесовъд и има сключен трудов договор за 4 часов работен ден с фирма „Травел - Марти и Дидо" ЕООД. Позволителното за сеч и извоз до временния склад е било издадено на негово име, но експедицията се извършвала от служител на Община Угърчин, където се съхранява и досието на имота. Заявява, че след проверка на маркировката и документите работниците на фирмата са започнали сеч, като изрично им били показани кои дървета да се секат. Твърди, че освен него, тъй като нямал възможност да осъществява 24 часов контрол, такъв извършвали и лицензираните лесовъди към Община Угърчин. Самият той бил с адресна регистрация в гр. Угърчин, но семейството му живеело в гр. София и пътувал. Заявява, че едва на 15.11.2017 година получил обаждане по телефона от служители на РДГ гр. Ловеч, които му обяснили, че е необходимо да се яви в РДГ Ловеч за съставяне на АУАН. До този момент дори незнаел, че има проблем с някой от имотите за които отговаря. На 17.11.2017 година се явил в РДГ и му бил връчен АУАН, затова че на неустановена дата в периода от 27.07.2017 до 18.08.2017 година от 1113 подотдел „и“ е извършена сеч на 154 броя дървета. Заявява, че обяснил на служителите, че има позволително за отдел 113, подотдел „б“, който е 7,600 хектара, но дори да е отсъствал някой от дните при извеждане на сеч, там е имало служител лицензиран лесовъд от Община Угърчин, който има същите правомощия като неговите и експедира дървесината и няма как да се извърши сеч и експедира дървесина от друг отдел или подотдел. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства, че е нарушил задълженията си и контролните си правомощия, вменени му по закон. Счита за недопустимо да се приема, че само поради качеството му на лице, на което е издадено позволително за сеч, следва да носи административно наказателна отговорност за сеч на немаркирани дървета от неизвестен извършител и то в друг имот, а не в този за който отговаря. Изтъква, че в АУАН не са посочени всички констатации от извършената от РДГ проверка и е налице неяснота относно датата или периода на извършване на нарушението, като не ставало ясно дали въобще е замесен по какъвто и да било начин в изсичането на немаркираната дървесина в имот, за който няма правомощия да отговаря, още повече, че за това имало образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител в РУ МВР Угърчин, което не е приключило. Обръща внимание, че в АУАН има позоваване на КП, който не му е бил предявен. Счита, че посочването само един свидетел по акта, който е съставен месеци след проверката е в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, още повече, че не е посочено какъв е свидетеля, присъствал ли е на нарушението, бил ли е на установяването му или е свидетел само на изписване на акта. Излага съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН, както и че при определяне на вида и размера на наказанието наказващия орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат М. ***, която моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените в жалбата съображения.

Ответникът – РДГ – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител в последното по делото заседание и не изразяват становище по жалбата.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите З.З.З., К.А.А., Ц.П.Й. и М.П.П., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.11.2017 година свидетелят К.А.А., в присъствието на свидетеля З.З.З. съставил Акт №2149/20.11.2017г. по регистъра на РДГ – Ловеч с бланков номер Серия Б00А 2015г. №000687 против Б.Х.Д. с ЕГН ********** *** затова, че като лице упражняващо лесовъдска практика по чл.108 ал.2 от Закона за горите и регистриран за това в Публичния регистър на ИАГ – София с Удостоверение №8632/19.12.2012г. и издадено на негово име позволително за сеч №0375590/24.07.2017г. за отдел 1113, подотдел „б“ в землището на гр.Угърчин, обл.Ловеч не изпълнява задължението си да следи за спазване правилата за сеч – да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. При провеждане на сечта същата е извършена и в съседния отдел 1113 „и“, за който няма издадено позволително за сеч, като са отсечени 154 бр. дървета от благун и цер с общ обем 88.90 пр.м3, с което е нарушил чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.2 и ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б ал.1 т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Посочено е, че нарушението е извършено на неустановена дата в периода от 27.07.17г. до 18.08.17г., а е установено на 18.08.2017 година в 17.00 часа. По съставеният акт, жалбоподателят е вписал като възражение, че няма възможност да присъства постоянно в сечището и сечта е извършена в негово отсъствие. Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателят не е изпълнил задължението си да следи за спазването на правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението, като е допуснал да бъдат отрязани 154 бр. дървета от благун и цер с общ обем 88.90 пр.м3 дърва от съседен имот. От показанията на свидетелите се установи, че и към момента на проверката в подотдел „и“ е имало работници и служители на полицията, които извършвали оглед, от което следва, че Д. не е контролирал самата сеч. Самият нарушител е обяснил в АУАН, че няма възможност да присъства постоянно в сечището, а сечта е извършена в негово отсъствие, въпреки ме по силата на чл.108 ал.3 от Закона за горите е бил длъжен да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина.

Настоящият състав намира, че правилно е посочено, че нарушението е извършено на неустановена дата в периода от издаването на позволителното за сеч до констатиране на нарушението, тъй като е невъзможно да се посочи конкретна дата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за непосочване на конкретни неизпълнени задължения за неоснователно, тъй като и в описателната част и при квалификацията на нарушението е посочено, че не е изпълнил задължението си да следи за спазване правилата за сеч, а именно да се извършва сеч само в границите на насаждението, за което е било издадено позволителното за сеч.  Обстоятелството, че не му е бил връчен препис от констативния протокол не води до ограничаване правото на защита, тъй като началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на АУАН.

Настоящият състав не споделя и възражението за допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като се установи, че свидетелят по акта е присъствал при установяване на нарушението.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

Не е допуснато и нарушение на чл.33 ал.2 от ЗАНН, тъй като видно от представената справка от Районна прокуратура – Ловеч досъдебно производство №355/2017г. по описа на РУ на МВР – Угърчин, за което се твърдеше, че е образувано за процесното нарушение, е образувано за престъпление по чл.235 ал.3 т.3 във в. с ал.1 от НК, извършено в землището на град Угърчин, местността „Мерата“ отдел 1114, подотдел „к1“, т.е. не касае нарушението в отдел 1113, подотдел „и“.

Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвидения от закона минимален размер, като по този начин е спазено изискването на чл.27 от ЗАНН, с оглед липсата на доказателства за предходни нарушения на Закона за горите.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

   

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2149 от 20.12.2017 година на инж. Павли П. Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите на Б.Х.Д. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.2 от същия закон във вр. с чл.12б, ал.1 т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :