Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 22.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №7 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление №31-0000189 от 10.04.2017 год. на Йото Пеев Йотов – и.д.Началник ОО „АА”, гр.Ловеч, ул. В. Левски, бл. Вароша, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на П.Х.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл.32 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Х.М., който го обжалва в срок като  неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че наказателното постановление е неправилно, тъй като се основава на Акт за установяване на административно нарушение, в който се съдържат фактически констатации, които не отговарят на обективната истина и е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при неговото издаване, предвид на което същото следва да бъде изцяло отменено. Сочи, че съгласно чл.32 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, не се допуска превоз на правостоящи пътници по междуселищни, междуобщински и междуобластни линии при пътувания на разстояние над 30 км. Според жалбоподателя, от логическото и граматическо тълкуване, а и след сравнителен анализ на съдържанието на тази норма с предходните й, изменени редакции, се стига до извода,  че забраната за превоз на правостоящи пътници, се отнася за случаите, когато техните пътувания с превозното средство, а не общата дължина на маршрута, надвишават 30км., като излага подробни разсъждения за това. Сочи, че в конкретния случай от маршрутното разписание за автобусна линия №11105 се установява, че дължината на маршрута е над 30 км, а именно 37 км, при проверката са превозвани 4 /четирима/ правостоящи пътника, но липсват констатации и не са събирани доказателства (например издадените на правостоящите пътници билети за автобусен превоз), които да обосноват извод, че пътуването им е за разстояние по-дълго от 30 км. Отбелязва, че съгласно маршрутното разписание на автобусната линия „Ловеч – Плевен”, след тръгване от гр.Плевен до пристигане в гр.Ловеч - населеното място, на което е извършена проверката, има и други спирки, поради което при липсата на данни от къде са се качили правостоящите пътници и за къде са пътували, води до липса на елемент от обективна страна на състава на административно нарушение. Заявява, че в конкретния случай, наказващият орган, без да изясни надлежно фактическата обстановка и да събере всички относими и необходими доказателства в тази насока, е издал наказателното постановление, формирайки правния си извод при липса на безспорни писмени доказателства, което е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмените изцяло НП като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при неговото издаване. Алтернативно моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и заявява, че самите контрольори не са констатирали колко човека са били в автобуса и колко бройки са били. Признава, че са били пет човека на разклона за с. Славяни, махали с ръце, спрял и ги докарал. Не знаел, че някой ще се обади и ще каже, а той го е направил от човешка гледна точка. Счита, че актът е неоснователен, защото един-двама души са слезли на Салито, други на автогарата и проверяващите не пожелали да видят дори колко хора има вътре. Поискали документите  и той ги дал. Моли съда да отмени НП.

Ответникът – ОО „АА” – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката предлагат НП да бъде потвърдено, тъй като е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и С.С.Ц., както и от становището на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 07.12.2017 г, свидетелят Д.П.И. в присъствието на свидетеля С.С.Ц. съставил акт серия А-2017 №238091 против П.Х.М. с ЕГН ********** *** за това, че на 07.12.2017 г, около 16.45 часа в град Ловеч на изхода за град Плевен до затвора, посока град Ловеч, като водач на автобус „Рено Мастер” с рег. № ********, собственост на фирма ЕТ „****”, извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия град Плевен - град Ловеч с час на тръгване 16.00 часа от град Плевен със заверено копие на лиценз на Общността № 3102360021, с маршрутно разписание № 11105, възложено от Община Ловеч, като допуска следното нарушение: 1.Водачът извършва превоза, като превозва правостоящи пътници по междуобластна линия при пътувания на разстояние над 30 километра – дължината на линията е 37 километра. Отбелязано е, че правостоящите пътници са 4 броя, с което е нарушил разпоредбите на  чл.32 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС. Като доказателство бил иззет КТ към СУМПС  №5219590. Нарушителят не е написал възражения по акта и в законоустановения срок не е подал писмено възражение. Въз основа на така съставения акт за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ИД Началник ОО „АА”, гр.Ловеч, ул. В. Левски, бл. Вароша, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, видно от приложената Заповед №РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Настоящият състав обаче приема за основателно възражението на жалбоподателя относно осъществяване състава на визираното в акта и Нп нарушение.

Съобразно чл.32 (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2011 г.) от НАРЕДБА № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2011 г.): „Не се допуска превоз на правостоящи пътници по междуселищни, междуобщински и междуобластни линии при пътувания на разстояние над 30 км.“. От събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства е видно, че на водачът не може да се вмени извършеното нарушение, тъй като липсват основни елементи от състава на нарушението, което от своя страна да даде възможност да се направи извод, че жалбоподателят е извършил нарушение именно на цитираната правна разпоредба.

Така описано деянието като нарушение не изпълнява фактическият състав на нормата на  чл. 32 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии. Наказващият орган не е изследвал и събрал доказателства относно разстоянието на пътуванията на правостоящите пътници - дали разстоянията са до 30 км или са такива над 30 км.

Законодателят е определил като нарушение пътувания на правостоящи пътници на разстояния над 30 км. В конкретния случай правостоящите пътници са били според проверяващите четири човека, без да могат да посочат от къде са се качили тези пътници. В същото време жалбоподателят твърди, че правостоящите пътници са били пет и са се качили на разклона за село Славяни, който според пътната карта на България се намира на отстояние от град Ловеч от 10.

Правната норма на  чл. 32 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси вменява в нарушение единствено обществен превоз на правостоящи пътници, които пътуват на разстояния повече от 30 км. Пътуванията се отнасят до пътниците, които ползват автобусната линия и техните разстояния се измерват от началната до крайната точка, което като разстояние не е равнозначно с разстоянието - дължината, измерена в километри на маршрутното разписание по утвърдената транспортна схема на превозвача.

Понятията разстояние, превоз и пътувания не са равнозначни. Разстоянието за пътуванията на пътуващите пътници по автобусната линия не е равнозначно с разстоянието на „Курс“ съгласно параграф 1, точка 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 - което е пробегът на автобуса в едната посока по маршрута на линията от началната до крайната спирка.

Неотразяването на разстоянието на пътуванията на констатираните правостоящи пътници е нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и води до неправилно приложение на материалния закон относно съдържанието на двата акта, отделно от това описаното като нарушение деяние не изпълва фактическия състав на посочената санкционна норма от приложимият материален закон. За да е налице състав на административно нарушение по чл. 32 от Наредбата в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 44/2011 г., следва да бъде безспорно установено от къде се качва правостоящия пътник и за къде пътува, т.е. да се установи разстоянието, на което пътува, а доказателства в тази връзка не са събрани в административнонаказателното производство, такива не бяха ангажирани и в хода на съдебното следствие. Напротив и актосъставителят и свидетелят по акта заявиха, че въобще не са проверявали от къде пътуват правостоящите пътници, защото за тях това не било от значение.

При тези съображения, съдът намира, че атакуваното НП е необосновано и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №31-0000189 от 10.04.2017 год. на Йото Пеев Йотов – и.д.Началник ОО „АА”, гр.Ловеч, ул. В. Левски, бл. Вароша, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на П.Х.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл.32 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС като  НЕОБОСНОВАНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :