Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 10.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №761 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление №1036 от 07.08.2017 година инж. Павли П. Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД-49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите на инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 предложение второ т.1 предложение първо във вр. с чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката К.Б., която чрез адвокат Х.И. от ЛАК го обжалва в срок като незаконосъобразно и необосновано, при допуснати съществени процесуални нарушения и прилагане на материалния закон, а също и като издадено, при липса на компетентност. Счита, че от описаното нарушение не се установява по безспорен начин извършването на нарушението, вината на привлечения към тази отговорност, в какво му качество, както и кога е било констатирано съставомерно деяние и на кое място. Твърди, че в АУАН нарушението е описано непълно и неточно относно спецификата и авторството, обстоятелствата, при които е било извършено и качеството на лицето извършител, липса на съставомерност и компетентност при установяване на деяние – изискуеми задължителни реквизити от ЗАНН и НПК. Обръща внимание, че в АУАН липсва коректно изписване за коя от хипотезите на сочените правни норми се вменява вина, а в обжалваното НП дори се вменяват нови такива. Изтъква, че за процесния имот, за който е била внесена горскостопанска програма, в законоустановения едномесечен срок, административния орган не се е произнесъл, че сочения в АУАН констативен протокол, жалбоподателката не е получавала, а това е ограничило правото й на защита и счита, че и давностния срок от датата на извършване на нарушението за привличането към отговорност и издаване на НП е изтекъл. Счита за абсурдно при налични скици за имота от кадастрална карта и то за имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, при който неразделна част от решението за възстановяване на собствеността е протокол за въвод във владение, съставен от геодезист, да не са поставени и обозначени граничните точки. Освен това счита, че отговорността на жалбоподателката в качеството на длъжностно лице не може да бъде ангажирана, тъй като правомощията й по лиценз №5194/25.01.2012г. съществено се различавали от тези по чл.233 ал.1 т.3 от Закона за горите. Счита, че жалбоподателката е привлечена към отговорност за деянието по отношение контролни правомощия, които тя не притежавала по лиценз, а текстово е описано „изработила горскостопанска програма“, което представлява абсолютно разминаване между цифрово описание и изписване на нарушената правна норма и описанието на деянието, което е затруднило защитата й. Оспорва и посочения период на извършване на нарушението 01.08.2016г.-31.08.2016г., който дори не е дата на извършване на нарушението и като период изобщо не става ясно откога е започнал да тече и как е определен. Твърди, че горскостопанската програма е изготвена по-рано, като по този начин е изтекла погасителната давност за деянието, което е вменено. Счита, че не става ясно как е определено мястото на извършване на нарушението, тъй като е посочен адреса на жалбоподателката, а не мястото, където евентуално е изработена програмата. Изтъква, че АНО не е изложил мотиви за наличието или липсата на предпоставките на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, а след като няма задържани материали и вещи, предмет или средство на нарушението, не са посочени и лица, претърпели имуществени вреди  и няма данни за предишни нарушения, то налице е маловажен случай за така описаното нарушение. Счита, че нито от субективна, нито от обективна страна жалбоподателката е извършила административното нарушение по ЗГ, за което е била наказана, поради което НП е издадено в нарушение на чл.54 пр.1 от ЗАНН и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, но в заседанието по същество не присъства. За нея се явява адвокат Н.Б., който поддържа жалбата. В допълнително представени писмени бележки, който развива доводи в подкрепа на жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Ответникът – РДГ – Ловеч, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.Г., който моли съда да потвърди НП. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели  до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изтъква, че фактическата обстановка е изяснена категорично, а именно, че жалбоподателката виновно е извършила нарушението, за което е съставен акт, въз основа на който е издадено НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.Г.П., И.Г.К., А.О.О. и С.С.И., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.03.2017 година свидетелят П.Г.П., в присъствието на свидетелите И.Г.К. и А.О.О. съставил Акт №1036/07.03.2017г. по регистъра на РДГ – Ловеч с бланков номер Серия Б00А 2015г. №000605 против на инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** *** затова, че като лице по чл.235 от Закона за горите не е изпълнила задължение като е изработила горскостопанска програма за имот 67057.161.23 в землището на с.Славщица, община Угърчин, постъпила в РДГ-Ловеч вх. №І-1-1185/23.11.2016г. без собственика да е обозначил границите на имота на терена с трайни видими знаци съгласно чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, с което е нарушила чл.257 ал.1 предл.2-ро т.1 предл.1-во от Закона за горите във вр. с чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии. Посочено е, че нарушението е извършено в периода 01-31.08.2016г., а е установено на 22.12.2016 година в 14.30 часа. Актът е съставен в отсъствие на нарушителката, а при връчването й е вписала като обяснение, че ще представи обяснения в срок. Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателката е изготвила горскостопанска програма за имот  67057.161.23 в землището на с.Славщица, община Угърчин без на терена да са били обозначени границите на имота с трайни видими знаци съгласно приложение №3 към Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, което се потвърди и при разпита на собственика на самия имот, който е присъствал при извършване на проверката на терен, като по този начин Б. не е изпълнила задължението си, визирано в чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, да изготви горскостопанската програма едва след като собственикът обозначи границите на имота по предвидения ред.  

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати сочените в жалбата и писмените бележки процесуални нарушения.  

АУАН е съставен в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН в тримесечен срок от откриване на нарушителя, като извършеното нарушение е установено на 22.12.2016 година, а НП е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Действително НП не е издадено в едномесечен срок от съставяне на акта, но следва да се има предвид, че срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН не е преклузивен и неспазването му не може да послужи за отмяна на НП. Още повече в настоящия случай, АУАН е връчен на жалбоподателката в по-късен момент от съставянето му.

Неоснователно е възражението за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, а именно, че акта се съставя в присъствие на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, тъй като АУАН е съставен в присъствие на свидетелите К. и О., които са присъствали при установяване на нарушението, именно те са го установили, видно от съставения КП Серия Б00А № 004107/22.12.2016 г./л.21/. Неоснователно е възражението за невръчване на съставените КП, тъй като началото на административнонаказателното производство се поставя със съставяне на АУАН, който е връчен на жалбоподателката. АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, след като е отправена изрична покана до жалбоподателката с изх. № І-2-1707/21.02.2017 г./л.20/, изпратена по пощата с обратна разписка /л.19/ и е получена на 22.02.2017 г. от Михаил Михов, т.е. нарушителят е известен и след изпратена покана на адреса не се е явил за съставяне на акта, т.е. правилно е приложена разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. След изготвянето му АУАН е изпратен за връчване чрез Община – Ловеч/л.17/, но не е връчен тъй като лицето не е открито на адреса, като по данни от съпруга й г-жа Михова на 24.03.2017 г. е била в болнично заведение до средата на месец април, за което е приложен и протокол №17/24.03.2017 г./л.16/. АУАН е връчен лично на жалбоподателката на 11.05.2017 г., като същата е упражнила правото си на възражение по същия, както при връчването му, така и след това в предвидения от закона срок /л.14/. Без значение е как и от кого е връчен акта на жалбоподателката, спазена е процедурата по предявяване и връчването му, като екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателката, за което същата се е подписала.

Неоснователно е и възражението за липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, тъй като видно от АУАН и НП е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателката, като са представени и доказателства за извършването му, т.е. АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП на тези по чл.57 от ЗАНН. Не се споделя и възражението, че не е ясно в какво качество е санкционирана жалбоподателката, тъй като както в АУАН, така и в НП изрично е отразено, че същата е лице по чл.235 от ЗГ, регистриран лесовъд в публичния регистър на ИАГ-София с удостоверение № 5194/25.01.2012 г. Неоснователно се явява и възражението, че отговорността на жалбоподателката в качеството й на длъжностно лице не може да бъде ангажирана, тъй като правомощията й по лиценз №5194/25.01.2012г. съществено се различават от тези по чл.233 ал.1 т.3 от Закона за горите. Напротив, правомощията по лиценза са идентични с тези по чл.233, ал.1, т.3 от Закона за горите.

На следващо място НП е издадено при изяснена фактическа обстановка, съобразени са всички събрани в хода на проверката доказателства и именно въз основа на тях е направен  извод, че жалбоподателката е извършител на нарушението по чл.257 ал.1 пр.2 т.1 пр.1 от ЗГ. Не може да бъде споделено възражението, че въпреки подаденото възражение от жалбоподателката, същото не е обсъдено и не са разследвани спорните обстоятелства, тъй като във възражението по акта не се навеждат твърдения за спорни обстоятелства или искания за събиране на доказателства, които наказващият орган да не е съобразил. Следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателката нарушение не е за това, че не е поставила граници на имота, а за това, че е изработила горскостопанска програма за процесния имот, без собственикът да е обозначил границите на имота с трайни видими знаци, т.е. за това, че жалбоподателката Б. не е изпълнила задължението си, визирано в чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, да изготви горскостопанската програма едва след като собственикът обозначи границите на имота по предвидения ред.  В този смисъл съдът приема за неоснователно и възражението относно разминаване между цифрово изписване на нарушената правна норма и текстово описание на нарушението, тъй такова разминаване не е налице, като неизпълнението на задължение се изразява именно в изработване на горскостопанска програма, без да са налице условията за това. 

 Налице е и категорична установеност относно периода на извършване на нарушението, както и за мястото на извършването му. Правилно е определен  периода от време на извършване на нарушението, тъй като самата жалбоподателка в заглавната страница на горскостопанската програма е посочила като време на изготвянето й месец „август 2016 год.“ и с оглед вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е без значение кога въпросната горскостопанска програма е входирана в РДГ-Ловеч, от значение е кога е изготвена същата, а тя е изготвена именно през м.август 2016 г. Не е изтекла и предвидената по НПК давност за наказателно преследване, за която определящ е периода на извършване на нарушението. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на адв.Б. относно продължавано престъпление, респ.нарушение по чл.26 от НК, тъй като в случая се касае не за продължавано, а за продължено във времето деяние от страна на жалбоподателката, поради което и не може да бъде посочена конкретна дата на извършване на нарушението. Като място на извършване на нарушението правилно е бил определен адреса, на който е била регистрирана лесовъдската практика на жалбоподателката с удостоверение № 5194/25.01.2012 г., като този адрес е посочен от самата жалбоподателка в депозираната от нея жалба срещу НП и на този адрес са й връчени лично и призовките за съдебни заседания по делото.

Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е и безспорно доказано, освен от писмените доказателства по делото и от гласните такива. От показанията на свид. К. и О., които са извършили обход на въпросния имот се установява, че в него не е имало поставени трайни граници или гранични точки, поради което е прието, че имота няма поставени гранични точки и линейни граници. От разпита на посочените свидетели, както и от разпита на упълномощеното от собственика на имота лице – свидетелката И., присъствала при извършената проверка в имота се потвърждават констатациите, отразени в КП, АУАН и НП, а именно, че провереният имот не е имал обозначени граници с трайни видими знаци, поради което и изготвената горскостопанска програма не е разгледана и одобрена в РДГ. Нещо повече, от показанията на И. се установява още, че за изработването на горскостопанска програма за този и за всеки друг от имотите, които е закупила е заплатено на Банчева по 200 лева, но нито една от изготвените от нея програми не е одобрена. В тази връзка показанията на свидетелката още веднъж доказват, че Банчева е изработила горскостопанската програма за процесните имоти, без да се убеди, че собственикът на имота е обозначил границите им, в което се изразява и нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката. 

Съдът приема за недоказано предположението на жалбоподателката, че след като имота е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, значи има поставени граници, тъй като от доказателствата по делото се установява именно противното. Още повече, че видно от приложеното Решение №14 горския имот е възстановен през 2000 година и дори да е имало поставени граници тогава, те не биха се запазили 17 години.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът приема, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии да изработи горскостопанската програма, след като собственикът е обозначил границите на имота на терена с трайни видими знаци съгласно приложение №3 от същата и правилно наказващият орган я е санкционирал за това нарушение.

Наложеното наказание е в минималния предвиден от закона размер, поради което съдът намира, че същият е съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Съдът не намери основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като обсъжданото административно нарушение не се отличава по степента на обществената опасност и отношенията, които засяга, от други подобни. Действително, по делото не са представени доказателства за други нарушения от страна на Б. по Закона за горите, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове малозначителност на деянието, нито пък е изключително по своя характер. Същевременно, незаконната сеч най-общо казано през последните години, по мащаби е в такъв размер, че застрашава наличието и възпроизводството на горския фонд и всяко неоснователно снизхождение по отношение на такова деяние би било неуместно.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

   

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № №1036 от 07.08.2017 година инж. Павли П. Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД-49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите на инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 предложение второ т.1 предложение първо във вр. с чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :