****9Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 09.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №558 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 17-0906-000037 от 07.02.2017 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на МВР, на П.Л.Д. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката П.Л.Д., която го обжалва в срок като незаконосъобразно, както по основание, така и по размер на наложените санкции. Не е съгласна с фактическите констатации по наказателното постановление, като излага, че е предприела маневра изпреварване на разрешен за това участък, когато не е имало насрещно движещи се автомобили по пътното платно и в този момент автомобилът, който е изпреварвала, без да даде сигнал е навлязъл пред нея в лентата, по която се е движела и тя. За да избегне ПТП, се е наложило да набие спирачки, докато е била в лентата за насрещно движение, веднага предприела маневра, за да се прибере обратно в дясната лента, но автомобилът й се подхлъзнал на заснежения път, поради което не се е прибрала достатъчно бързо и е последвало ПТП. Поради тази причина счита, че не тя, а водачът пред нея, който е предприел маневра, без да сигнализира за това, е виновен за настъпилото ПТП. Не счита, че поведението й, при което е спазвала законовите изисквания и е направила всичко обективно възможно, за да избегне настъпването на ПТП, може да й се вмени във вина. Не на последно място счита, че при определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, както и че липсват доказателства по отношение на субективния елемент на състава на нарушението, а именно виновно поведение от нейна страна. На основание чл.63 ал.1 от ЗАНН моли съда да отмени изцяло НП № 17-0906-000037 от 07.02.2017 г. на Началник сектор „ПП" към ОДМВР Ловеч.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изразява допълнително становище по жалбата.

Ответникът – ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите И.Г.И. и М.Н.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.01.2017 година свидетелят И.Г.И. в присъствието на свидетеля М.Н.П.  съставил Акт с бл.№ 803003 за установяване на административно нарушение против П.Л.Д. с ЕГН ********** *** за това, че на 24.01.2017 година, около 15:30 часа на път І-4 км 51+200 с посока на движение към гр.София управлява лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ ЕН **** АМ, собственост на Румяна Петрова Д. от гр.Плевен с ЕГН **********, при изпреварване навлиза в насрещната лента за движение, предназначена за насрещно движещи се автомобили, създава опасност и пречка за насрещно движещия се лек автомобил Тойота Ланд Круизер с рег.№ ОВ 3337 ВА, собственост на „Елпард” ООД, като се блъска в него и предизвиква ПТП с материални щети, описани в протокол №1613208, с което виновно е нарушила чл.42 ал.2 т.2  от ЗДвП. Като доказателство не е иззет контролен талон, тъй като е управлявала с НП №16-0833901108, което обжалвала. Нарушителката е написала, че няма възражения по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-748/24.06.2015 година на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Още при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Актът е съставен от лице, което не е очевидец на нарушението – свидетеля И.Г.И., в присъствието на свидетеля М.Н.П., който също не е очевидец на нарушението, а е присъствал само при съставяне на акта, което е и отбелязано в него. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН, при липсата на такива свидетели /какъвто не е конкретния случай, тъй като в ПТП-то има още един участник, който е бил очевидец/ или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. В случая, тези правила не са спазени, а нарушението е довело и до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. При създаденото положение, наказващият орган следваше да ангажира доказателства за извършване на нарушението, тъй като актът не е редовно съставен и не може да се ползва от доказателствената сила на правилото по чл.189 ал.2 от ЗДвП. Констатираното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Освен това в хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, като и двамата обясниха, че не си спомнят за конкретния случай и след предявяване на акта, заявиха само, че подписите са техни и поддържат написаното в него.

Съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. налице е една оборима презумпция за доказаност на визираното нарушение. Изложеното в АУАН и НП като фактическа обстановка, не се потвърждава от никакви доказателства. Декларативното потвърждение от актосъставителя и свидетеля по АУАН на изложените в него фактически обстоятелства, без изложение на фактическата обстановка, в допълнение с твърденията, че не си спомнят нищо, има само формален характер и не представлява гласно доказателство, подкрепящо акта.

Съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващият орган е да докаже нарушението, авторството и вината на нарушителя. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила. Изложените възражения от жалбоподателката, че вина за настъпилото ПТП има водачът на изпреварвания автомобил, не са доказани, но по силата на чл.103 ал.2 от НПК, тя и не е длъжна да ги доказва. Въпреки това не може да се приеме, че е доказано нарушението, за коуто е ангажирана отговорността й. Показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, по-скоро липсата на такива показания, дори и след предявяване на съставения АУАН, не конкретизират нарушението така, както е посочено в АУАН и НП.

Не е налице и хипотезата по чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха каквито и да било доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят извършването на административното нарушение, посочено в АУАН и НП.

С оглед на тези съображения, настоящият състав намира, че фактическите констатации в АУАН и НП са недоказани, което води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0906-000037 от 07.02.2017 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на МВР, с което на П.Л.Д. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :