Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 13.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на седемнадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №368 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление №31-0000045 от 10.04.2017 год. на Стелян Тошков Чавдаров – Началник ОО „АА”, гр.Ловеч, ул. В. Левски, бл. Вароша, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на М.Д.Ц. с ЕГН ********** *** на основание чл.95 ал.1 т.3 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.38 предл.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М.Д.Ц., който чрез адвокат В.Н.Н. *** го обжалва в срок като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Изтъква, че от АУАН и НП въобще не става ясно за какъв нормативен акт иде реч в случая и какво точно се твърди, че е нарушил, като и актосъставителят, и наказващият орган си е спестил усилието да изпише името на наредбата. Вероятно става въпрос за Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, т.е. актосъставителят не е посочил точното наименование на нарушения нормативен акт в разрез с изискването на чл.42 ал.1. т.5 от ЗАНН. Сочи, че в чл.50 ал.1 от цитираната наредба изрично е записано, че контролът по правомерното ползване на разрешенията за извършване на таксиметрови превози се осъществява от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация”, същото е записано и в чл.91 ал.2 от Закона за автомобилните превози. Счита, че за актосьставителя липсва материална компетентност да състави АУАН, тъй като не се явява длъжностно лице по смисъла на чл.37 ал.1 от ЗАНН, че е следвало преписката преди сьставяне на АУАН да бьде изпратена на съответната Териториална структура на ИА „АА” и там компетентно длъжностно лице да го състави. В тази връзка, моли съда да изиска от наказващия орган да представи доказателства за компетентността на актосъставителя да състави АУАН. Счита, че в АУАН и в НП няма пълно и ясно описание на нарушението, не са посочени имената, ЕГН и евентуално други данни на лицето, което се твърди, че е наело таксито като клиент, а също информация дали е заплатило превоза си, какъв е бил маршрута и други релевантни за случая факти. Твърди, че предвид липсата на вредоносни последици от деянието и факта, че до момента не са му налагани глоби, нито по ЗАПр, нито по ЗДвП, то това нарушение се явява явно маловажно и като е наложил наказание за маловажен случай на административно нарушение административнонаказващият орган е нарушил закона, неправилно е съставил наказателно постановление и е ангажирал визираната в закона отговорност, а е следвало само да предупреди съшия, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На тези основания и вьв връзка с Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС моли съда да упражни съдебен контрол над неправилната преценка на Началника на ОО „АА” - гр. Ловеч за липса на „маловажност” и да отмени наказателното постановление. Изразява не съгласие и с основанието за налагането на глобата – посочен е чл.95 ал.1 т.3 от ЗАвПр, а е била налице възможност за налагане на глоба за вмененото нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАвПр, но счита, че наказващият орган не е използвал тази правна норма с единствената цел да му наложи по-висока и непосилна за него глоба. Отбелязва, че описаното административно нарушение не е извършено, за което допълнително ще представи писмени и гласни доказателства. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното НП, ведно с всички законови последици.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, като се представлява от процесуалния си представител адв. В.Н., който заявява, че поддържа жалбата изцяло по изложените в нея аргументи. Счита, че безспорно по делото се е доказала незаконосъобразността на обжалваното НП, че по никакъв начин не е било доказано извършването на нарушението. Допълва, че в АУАН не е записано и лицето, което е било клиент евентуално, нито има данни в преписката, за да може да се разпита и изясни случая. Изтъква, че от разпита на актосъставителя в съдебно заседание е видно, че не си спомня нищо и не може да даде никакви конкретни показания, дали въобще това нарушение е извършено. Поддържа и тезата, че за актосъставителя е липсвала материална компетентност да състави АУАН. Знае, че е допустимо за служителите на МВР да съставят актове по тази наредба, но неговото лично мнение е, че не са изпълнени изискванията на чл.37 ал.1 от ЗАНН – налице е заповед, която оправомощава служителите да съставят актове, но по ЗДвП и други нормативни актове, издадени към него, но няма такава заповед съгласно чл.165 ал.2 от ЗДвП, която да касае и процесния случай. Сочи, че е обжалвал 6-7 НП, извършени по проверки от служители на КАТ и по АНД №166/17г. на РС – Троян, както и по АНД №332/17г., и по АНД №333/17г. и по АНД №440/17г., и трите на РС - Ловеч съдът е приел, че липсва такава материална компетентност. В тази връзка моли съда още веднъж да отмени обжалваното НП по изложените от него причини.

Ответникът – ОО „АА” – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката заявява, че атакуваното НП е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ц.В.Б. и И.Г.И., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 28.03.2017 год. свидетелят Ц.В.Б. – мл.автоконтрольор при СПП ОД МВР – Ловеч, в присъствието на свидетеля И.Г.И.,  съставил АУАН с бланков №364448 против М.Д.Ц. с ЕГН ********** *** за това, че на 28.03.2017 година, около 18:30 часа в град Ловеч, ул. Съйко Съев, до магазин Била с посока на движение жк „Младост”, управлява собствения си лек автомобил „Опел Атила”-такси с рег. № ОВ **** АТ - таксиметров автомобил, извършващ превоз на пътници. След наемане на автомобила от клиент, водачът не включва ЕТАФП, с което виновно е нарушил чл.38 пр.1 от Наредба 34 на МТ. Като доказателство са били иззети К.Т. №9462236 и Удостоверение №029-828. Нарушителят не е написал възражения по акта и в законоустановения срок не е подал писмено възражение. Въз основа на така съставения акт за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установи единствено, че към момента на спирането на жалбоподателя за проверка не е работел ЕТАФП, тъй като  според свидетеля Б. лампата е светела в зелен цвят, а в автомобила е имало още едно лице, освен водача, чиято самоличност обаче не е била установена. В същото време свидетелят И. заяви, че не си спомня за конкретния случай, като не можа да уточни дали лампата е светела в зелено или въобще не е светела, както и колко лица, освен водача, е имало в автомобила. Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.38 пр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, съгласно който текст, след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат. Съгласно чл.2 ал.2 от Наредбата таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Съдът намира, че макар по делото да се установи, че жалбоподателя е управлявал обозначен и маркиран като таксиметров автомобил, с табела „Такси“, не се установи другият съществен елемент от състава на вмененото му административното нарушение – да е бил нает за осъществяване на таксиметров превоз. Не се установи пътника в автомобила да е бил клиент на жалбоподателя, т.е. между двамата да е имало уговорка за заплащане на превоза, поради което осъществения превоз не може да бъде определен като таксиметров. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на &1 т.3 от ДР към ЗАП дефинира понятието „превоз на пътници“ като дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не. Следователно и тук отново е налице изискване за уговаряне на заплащане за извършване на превоза. Тъй като в АУАН, и в представената административно наказателна преписка липсват данни за лицето, което се е намирало в таксиметровия автомобил управляван от жалбоподателят, в хода на съдебното следствие съдът беше поставен в обективна невъзможност да установи тези обстоятелства. Предвид горното, съдът намира, че не се установи по несъмнен и категоричен начин жалбоподателят да е извършил описаното в наказателното постановление нарушение, поради което същото следва да бъде отменено като необсновано.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник ОО „АА”, гр.Ловеч, ул. В. Левски, бл. Вароша, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, видно от приложената Заповед №РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Що се касае до възражението за липса на правомощия от страна на актосъставителя, съдът намира същото за неоснователно, тъй като от представените писмени доказателства се установи, че Б. е назначен на длъжност мл.автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Ловеч и като такъв има качеството на контролен орган на МВР по смисъла на чл.48 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №31-0000045 от 10.04.2017 год. на Стелян Тошков Чавдаров – Началник ОО „АА”, гр.Ловеч, ул. В. Левски, бл. Вароша, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на М.Д.Ц. с ЕГН ********** *** на основание чл.95 ал.1 т.3 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.38 предл.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ като  НЕОБОСНОВАНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :