Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

                                        гр. Ловеч, 06.08.2018 г.

                         

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря……...Петя Маринова.............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 669 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

 

              Иск с правно основание чл. 288 ал. 12 във връзка с ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

 

            Постъпила е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Р. Вичев, против Ш.С.М. ***, за заплащане на сумата 2869.42 лева.

              В исковата молба се твърди, че на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с предявената на 02.04.2013 г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № 120153/2013 г., Гаранционен фонд /ГФ/ възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, в качеството му на компенсационен орган, сумата от 2869.42 лева, чрез банков превод на 17.04.2013 г., като парична равностойност на 1 955.83 евро по курса за деня. Посочва се, че на основание чл. 288а ал. 2 от КЗ /отм./, на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Д.М., живущ във ***********. Към датата на образуване в ГФ на щета № 120153/13 г., международното регулиране на претенцията на Д.М. чрез изплащане на обезщетение в размер на 1 955.83 евро за щетите по л.а. „Дачия“ с рег.№ BL-GM 666, вече било извършено от Националното бюро на Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското Бюро на чл. 282 и следв. от КЗ /отм./. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението били направени разноски от 238.83 евро, които на основание чл. 288а ал. 2 от КЗ /отм./, Фондът задължително възстановява.

              Твърди се, че ответникът Ш.М. е причинител на имуществените вреди, претърпени от Д.М., който на 15.05.2012 г., около 06,45 ч., в Германия, гр. Тюбинген, на ул. „Дуслинген“ и „Офтердинген“, на нивото на изхода за ул. „Нерен“, поради неспазване на дистанция, не успял да възприеме своевременно спрелия на пътното платно л.а. „Дачия“, управлявана от Д.М., ударил задната част на автомобила и така причинил процесното ПТП.        

Посочва се, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на процесното ПТП.

Твърди се, че с Регресна покана № 591/22.11.2017 г., ищецът поканил ответника да погаси задължението си, но лицето не е извършило плащане на  дължимата сума.

Ищецът моли, на основание чл. 288а ал. 3 във вр. с чл. 288 ал. 12 и ал. 8 от Кодекса за застраховането (отм.), да бъде осъден ответника Ш.С.М. да му заплати исковата сума от 2869.42 лв. (две хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и 42 ст.), представляваща левовата равностойност по курса на БНБ за деня на плащането на сбора от обезщетение за имуществени вреди в размер на 1228.28 евро за щетите по л.а. „Дачия“ с рег.№ BL-GM 666, настъпило на 15.05.2012 г., около 06,45 ч. в Германия, гр. Тюбинген, и разходите от 238.83 евро за определяне и изплащане на обезщетението, като се присъди законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор, не е изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

              В съдебно заседание ищецът Гаранционен фонд – гр. София се представлява от адвокат К.К., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят и разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Развива подробни съображения за основателност на претенцията и се позовава на законовата преклузия по чл. 133 от ГПК по повод възраженията на ответника срещу иска, направени в съдебно заседение.

Ответникът Ш.С.М. се явява лично и оспорва иска, като твърди, че никога не е причинявал катастрофа. Признава, че през 2012 г. е бил в Германия, управлявал е там лек автомобил „Рено Еспейс“ и има наложена глоба за това, че е била изтекла застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила му, но твърди, че не е блъскал спрял автомобил. Моли за отхвърляне на иска.

              От приложените по делото писмени доказателства, както и от становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              От представената по делото в превод от немски език Карта с данни за ПТП, съставена в Полицейски участък – гр. Тюбинген на 01.06.2012 г., се установява, че на 15.05.2012 г., в 06.45 часа, в гр. Тюбинген, на ул. „Дуслинген“ и „Офтердинген“, на нивото на изхода за „Нерен“, ответникът Ш.С.М., управлявайки лек автомобил „Рено“ с рег.№ 006193АТ, блъснал, поради проявено невнимание, спрелия автомобил „Дачия“, с рег.№ BL-GM 666, управляван от Д.М., живущ в Германия, 72379 Хехинген, ул. „Гфьорерщрасе“ 14.

Не се спори, че към датата на описаното ПТП ответникът не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като извод в тази насока може да се направи и от приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 02.04.2013 г.

Видно от представената по делото кореспонденция между Германско бюро Зелена Карта е.Ф. Вилхелмщрасе - Берлин и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е, че по повод процесното ПТП, Германското бюро е извършило плащания на обезщетение и други разходи в общ размер на 1453.28 евро, които моли да му бъдат възстановени.

Видно от писмо изх.№ 1-1021/27.03.2013 г., НББАЗ е отправило претенция до ищеца Гаранционен фонд вх.№ 08-01-525/02.04.2013 г., за възстановяване на изплатено от Бюрото обезщетение на Германското бюро по щетата техен реф.№ BG-231.743-2012-В, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, а именно управлявания от ответника лек автомобил с рег.№ ОВ6793АТ. По-конкретно в писмото е посочено, че на основание получена претенция от Германското бюро за изплатени имуществени щети вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен номер ОВ6793АТ в Германия и одобрение от УС, НББАЗ е възстановило на 20.03.2013 г. следните суми: 1228.28 евро – обезщетение и 238.83 евро – сума по фактура, или обща сума 1467.11 евро, която НББАЗ моли да му бъде възстановена от Гаранционен фонд.

Въз основа на получената претенция, в Гаранционен фонд е съставен Доклад по щета за имуществени вреди № 12 0153/02.04.2013 г., с който е определено обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1467.11 евро с левова равностойност 2869.42 лева, която да се изплати на НББАЗ. 

От приложеното преводно нареждане от 17.04.2013 г. на „Пиреос Банк България“ АД, се установява, че сумата 2869.42 лева е възстановена от ищеца Гаранционен фонд на НББАЗ.    

По делото е приложена регресна покана изх.№ ГФ-РП-591/22.11.2017 г., с която ищецът е поканил ответника, в едномесечен срок от получаване на поканата, да му върне изплатената сума за обезщетение за причинените имуществени вреди с управляваното от него МПС „Рено“ с ДК№ ОВ 6793 АТ, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ПТП от 25.05.2012 г. на територията на Германия. Поканата е връчена на 06.12.2017 г., което е видно от приложеното известие за доставяне.    

              При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с регресен иск с правно основание чл. 288 ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 2869.42 лева, представляваща възстановено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

              Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в Кодекса за застраховането /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕС -Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове, основано на Директива 2000/26/ЕО на ЕП и на Съвета по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност“. 

Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 1, т. 2, б. „а” от действалия към момента на процесното ПТП Кодекс за застраховането /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След изплащане на обезщетението, според ал. 12 на същата разпоредба, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Разпоредбата на чл. 288а ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ предвижда, че Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288 ал. 12 и 14 от КЗ.

Следователно, независимо дали обезщетението за причинени вреди е изплатено от Гаранционния фонд /ГФ/ пряко на увреденото лице в хипотезата на чл. 288 ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./ или чрез компенсационен орган на държава – членка на ЕС, какъвто е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за Република България по смисъла на чл. 282 ал. 4 от КЗ /отм./ в хипотезата на чл. 288а ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, то във всички случаи, ако за МПС с обичайно местопребиваване на територията на Република България, чийто водач виновно е причинил пътно-транспортното произшествие в друга държава членка на ЕС, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” за МПС, респ. същата е прекратена или не е установен застраховател, след изплащане на обезщетението на увреденото лице или възстановяване на стойността му на компенсационния орган, за Фонда, по силата на закона, възниква регресно право към причинителя на увреждането на основание чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./.

     Основателността на регресната претенция винаги предполага и съществуването на деликтно правоотношение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на ответника по възстановяване стойността на причинените от виновното му противоправно поведение вреди.

              От събраните по делото доказателства съдът намира, че всички предпоставки за уважаване на регресната претенция са налице. Фактът на настъпване на процесното ПТП, в което е участвал ответникът, управлявайки лекия автомобил „Рено“ с рег.№ ОВ6793АТ, съдът намира за доказан от приложената карта за ПТП, съставена в Полицейски участък – гр.  Тюбинген, Германия. Касае се за официален удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила не беше оборена в установените процесуални срокове и съдът го кредитира относно настъпилото ПТП и участниците в него.

              Относно вината на дееца е приложима оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не са ангажирани доказателства в преклузивния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК за опровергаване на вината му за процесното ПТП.

От друга страна следва да се отбележи, че задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.

В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, тъй като процесното ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС – Федерална Република Германия, виновният водач на МПС, в случая ответникът,  не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетил увреденото лице за вредите, след което е възникнало и задължение за НББАЗ да възстанови изплатените суми на чуждия компенсационен орган, а след това съответно е възникнало задължението на Гаранционния фонд да възстанови тези суми на НББАЗ - чл. 288а ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.

Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника. 

Възраженията на ответника, изразяващи се в оспорване на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, са направени едва в първото по делото заседание. Както вече се посочи, ответникът не е подал отговор на исковата молба с направени възражения срещу иска в едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, който е преклузивен. Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в едномесечния срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище и не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ответникът не е ангажирал доказателства, че пропускът да направи това в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ето защо, възраженията му срещу иска, като  несвоевременно направени, без да има данни този пропуск да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, не следва да се обсъждат. От друга страна, ответникът признава, че през 2012 година е управлявал в Германия лек автомобил „Рено“ с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“, за което му е била наложена парична глоба.

Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че е налице в пълнота фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение деянието на ответника, поради което съществува основание за търсене от него на регресна отговорност чрез осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума. Установи се по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът не е имал действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС, като случаят е от вида на посочените в цитираната по-горе разпоредба на чл. 288 ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./. С факта на плащането  на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице - чл. 288а ал. 3 във вр. с чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./.

По всички изложени до тук съображения, предявеният регресен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. 

При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото съгласно представения списък, а именно сумата 114.78 лева – внесена държавна такса.

              Водим от горното, съдът

                  

                                                     Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА Ш.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 288 ал. 12 във връзка с ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, сумата 2869.42 лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща възстановено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Дачия“ с рег.№ BL-GM 666, при ПТП, настъпило на 15.05.2012 г., около 06,45 ч. в Германия, гр. Тюбинген, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /18.04.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 114.78 лв. /сто и четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски по делото.

Банкова сметка, ***ните суми в полза на Гаранционен фонд: „УниКредит Булбанк“, BIC: ***; IBAN***: BG66UNCR76301009518501.

          Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: