Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 20.07.2018  г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при секретар Румяна Баева като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №477 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:             

           Производство по реда на чл.422 от ГПК.

           Цена на иска: 371,94 лв.-главница и 22.63 лв. - лихва

           Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „В и К „АД , със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Райна Княгиня”№1А, представлявано от Изп.директор Данаил Красимиров Събевски, чрез адв.В.Н. от ЛАК, съд.адрес:***, ст.204 против Р.М.В., с адрес: ***.

            Ищецът излага в исковата молба, че ответникът е абонат на .,В и К" АД Ловеч, регистриран в недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Ц.Ш." 66, ап.25, като за доставена питейна вода към същия на негово име е открита партида №164176. Твърди, че доставката на водата се извърша на база договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК" АД – Ловеч, като Общите условия са одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/ на основание чл.6,ал.1,т.1 от Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, и са обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК" АД - Ловеч http://wss-lovech.bg/. Общите условия са публикувани във вестник «Ловеч пресс» брой от 01.09.2014 г.

            Ищецът твърди, че основно негово задължение съобразно съществуващите договорни отношения между страните е да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава, а основно задължение на ответника - потребител е да заплаща консумираната и отчетена вода. Твърди, че за доставена питейна вода до посочения имот, за периода 31.08.2016 г.-29.09.2017 г., ответникът дължи сумата от 371,94 лв. по издадени 10 бр. фактури, като точните суми по всяка фактура са посочени в  Извлечението за задължението на абоната.

            Наведении са твърдения, че върху неизплатените задължения от падежа на всяка от описаните фактури до датата 28.11.2017 г. е начислено обезщетение за забавено изпълнение в общ размер на 22,63 лв., като обезщетението и периода за всяка от фактурите е посочен в Извлечението за задължението на абоната, което е представено като доказателство по делото. Излага,че въпреки възникналото задължение на ответника, същият не е заплатил посочената сума, поради което е подадено, по реда на чл.410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение и въз основа на така подаденото заявление в РС-Ловеч е образувано ч.гр.д. №2455/ 2017г. по описа на PC-Ловеч и по него има издадена заповед за изпълнение.

             Сочи,че в описаните фактури е начислено и допълнително количество вода разпределено пропорционално от остатъка от разликата между показанията на общия и на индивидуалните водомери между потребителите в етажната собственост, по реда на чл. 39, ал.2 от Наредба 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и на действащите в съответния период ОУ. Изтъква, че всички описани фактури са издадени на база извършено измерване с изправен технически водомер, а измерените количества потребена питейна вода са проверени лично и вписани в карнета по партидата на ответника от служител на дружеството, отговарящ за процесния имот. Твърди, че от ответника до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма оспорване на начисленото му потребление вода, като фактурите, описани по-горе са отразени в счетоводството на „ВиК" АД - Ловеч.

              МОЛИ съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „ВиК”АД – Ловеч сумата от 371.94 лв., представляваща незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода, за периода 31.08.2016 г. – 29.09.2017 г., по издадени 10 бр.фактури, като точните суми по всяка фактура са посочени в Извлечението за задължението на абоната, както и законната лихва върху дължимата сума, считано от 29.11.2017 г. до изплащане на цялата сума.

             МОЛИ съдът да признае за установено, че ответникът дължи на „ВиК”АД сумата от 22.63 лв., представляваща дължимата мораторна лихва върху неизплатените суми, от падежа на всяка от процесните 10 бр.фактури до датата 28.11.2017 г.,  като обезщетението и периода за всяка от фактурите е посочен в Извлечението за задължението на абоната.

             Претендирани са и заплатените от ищеца съдебни такси, разноски и адвокатско възнаграждение в настоящето производство, както и  разноските по ч.гр.д.№ 2455/2017 г. по описа на РС – Ловеч.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор.

             В о.с.з. ищeцът –„В и К”АД-Ловеч се представлява от адв.Н., който с оглед направено плащане от ответницата на главница и лихви след подаване на исковата молба, моли предявеният установителен иск да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. Претендира разноските по делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

             Ответницата Р.М.В. взема лично участие в процеса. Признава фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че е заплатила претендираната от ищеца сума. Заявява готовност да заплати и разноските по делото.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От приложеното ч.гр. д №2455/2017 г.по описа Ловешки РС се установява, че по повод подадено от ищеца заявление  е издадена заповед №1456 от 30.11.2017 год, с която съдът е разпоредил длъжникът  Р.М.В. *** да заплати на кредитора „В и К „ АД сумата от 371.94 лв. (триста седемдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) - главница, с 22.63 лв. /двадесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ - мораторна лихва от 01.10.2016 г. до 28.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението - 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – разноски по делото за държавна такса.

            С Разпореждане №403 от 08.02.2018 г. съдът е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, като довнесе дължимата държавна такса.

             Ищецът е упражнил правото си на иск, като в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия установителен иск.

             Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” АД Ловеч потребители на ВиК услуги са физически и юридически лица - собственици и ползуватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически и физически лица - собственици и ползуватели на имоти в етажна собственост; предприятия ползващи вода от водоснабдителната мрежа на населените места за технологични нужди или подаващи на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

По делото не е спорно, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги , като доставената питейна вода за регистрирани на негово име недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Ловеч, ул.”Ц.Ш.”№66, ап.25 се заплаща по партида с № 164176.

            Не е спорен също и фактът, че дружество-ищец е ВиК оператор по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.

             По делото е представено извлечение от задължението на ответницата, както и копие от  10 бр. фактури, описани в извлечението, както следва: ф-ра № 216419976 от 31.08.2016 г. на стойност 52.45 лв,  ф-ра № 216420420 от 30.11.2016 г. на стойност 27.22 лв., ф-ра №216420566 от 29.12.2016 г. на стойност 31.04 лв, ф-ра №216420716 от 31.01.2017 г. на стойност 29.48 лв, ф-ра № 216420864 от 28.02.2017 г. на стойност 30.42 лв, ф-ра №216421010 от 31.03.2017 г. на стойност 71.35 лв, ф-ра №216421159 от 28.04.2017 г. на стойност 28.66 лв, ф-ра № 216421309 от 31.05.2017 г. на стойност 3,59 лв, ф-ра №216421759 от 31.08.2017 г. на стойност 71.46 лв. и ф-ра № 216421905 от 29.09.2017 г. на стойност 26.27 лв.

               В насроченото открито съдебно заседание от страна на ответницата са представени два броя разписки за извършено плащане на каса на Изипей, като съгласно разписка № 04000747443574 от 08.06.2018 г. е платила сумата от 386.53 лв, с която са погасени задълженията й за главница и лихви по девет от процесните фактури, а  съгласно разписка №04000759712082 от 08.07.2018 г. ответницата е заплатила сумата от 225.00 лв, като е погасила задължението за главница и лихви и по последната от процесните фактури – ф-ра №216421905 от 29.09.2017 г. и други пет фактури, които не са включении в исковия период.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Съдът е сезиран с положителен установителен иск за установяване,  че  в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед №1456 от 30.11.2017 год, издадена по ч.гр.д.№2455/2017 г. Искът е с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК - за установяване на вземане, представляващо стойност на доставена, отведена и пречистена вода.

             За процесния период отношенията между потребителите и оператора „ВиК”са се уреждали от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн.ДВ, бр.88 от 08.10.2004г./. Съгласно чл.8 от Наредба №4 „получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от оправомощени от него/тях лица и съответен регулаторен орган. Операторите задължително следва да публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник, като в чл.8, ал.3 е предвидено, че Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник, като в 30 – дневен срок от влизането им в сила потребители, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, с което да предложат различно общи условия.

             В  исковата молба ищецът се позовава на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от ДКЕВР, на основание чл.6, ал.1, т.1 от Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. и обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК” АД-Ловеч. В изпълнение изискванията на закона, Общите условия са публикувани в местния ежедневник, както и в централен ежедневник – в.Новинар от дата 21.08.2014 г. Не са налице  данни ответникът като потребител и страна по договора при общи условия  да е възразил в рамките на едномесечния срок от влизането им в сила, което да е основание за договаряне на индивидуални условия за доставка и отчет. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба №4/2004 г. и Общите условия на ВиК – Ловеч.

             Събраните по делото доказателства налагат извод, че ищецът ВиК-Ловеч е изпълнил своето основно задължение като ВиК оператор и като страна по договора при общи условия, е предоставил услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчна вода от процесния обект, находящ се на ул.”Ц.Ш.”№66, ап.25 в гр.Ловеч. От страна на ищеца по делото са ангажирани допустими и относими доказателства, въз основа на които съдът приема за доказани твърдените положителни факти, от които извлича  изгодни за последици. Представените от него писмени документи са годни такива и не са оспорени от ответната страна, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него факти.

             Съгласно чл.33, ал.2 от действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Тъй като ищецът твърди наличието на отрицателен факт - неплащане на исковата сума в общ размер на  371.94лв, то съгласно общите правила на доказването/чл.154 от ГПК/, ответникът следва да докаже, че е извършил плащане и е изпълнил задължението си, произходящо от възникналата облигационна връзка. В  насроченото открито съдебно заседание ответницата е представила  2 бр.разписки: № 04000747443574 от 08.06.2018 г. и №04000759712082 от 08.07.2018 г., от които  е видно, че след образуване на исковото производство,  на каса на  ИЗИПЕЙ   е извършила плащане на претендираното вземане за главница и лихви по процесните 10 фактури. Факта на плащането не се оспорва от насрещната страна, поради което следва да се приеме, че ответникът е погасил процесните вземания изцяло.

             С оглед на изложеното, като неоснователни, поради извършено погасяване чрез плащане, следва да бъдат отхвърлени както главния иск – за  установяване на вземане в размер на 37194 лв. за незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода за периода 31.08.2016 г. – 29.02.2017 г., така и акцесорния иск за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 22.63 лв., начислена върху неизплатените суми от падежа на всяка от процесните фактури до датата на подаване на заявлението /28.11.2017 г./     

             По разноските:

             Искането на ищеца за заплащане на разноските по делото следва да се уважи. Съдът счита, че направените разноски от ищеца по подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за завеждането на настоящото производство, следва да бъдат присъдени на ищеца. Към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК задължението е съществувало и тъй като с поведението си ответника е станал причина за завеждане на настоящото дело, то ще следва да понесе сторените от ищеца разноски в размер на 75.00 лв.-платена държавна такса . Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лв., произтичащи от заплатена от заявителя/ищец държавна такса по заповедното производство.

             Мотивиран от горните съображения , съдът

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВиК”АД-гр.Ловеч, ЕИК:110549443, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Райна Княгиня” №1а, представлявано от Изп.директор Тихомир Цветанов Матеев против Р.М.В., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане в размер на 371.94 лв., представляваща цена на доставена на ответника питейна вода,  за периода 31.08.2016 г. – 29.09.2017 г. по следните фактури: ф-ра № 216419976 от 31.08.2016 г. на стойност 52.45 лв,  ф-ра № 216420420 от 30.11.2016 г. на стойност 27.22 лв., ф-ра №216420566 от 29.12.2016 г. на стойност 31.04 лв, ф-ра №216420716 от 31.01.2017 г. на стойност 29.48 лв, ф-ра № 216420864 от 28.02.2017 г. на стойност 30.42 лв, ф-ра №216421010 от 31.03.2017 г. на стойност 71.35 лв, ф-ра №216421159 от 28.04.2017 г. на стойност 28.66 лв, ф-ра № 216421309 от 31.05.2017 г. на стойност 3,59 лв, ф-ра №216421759 от 31.08.2017 г. на стойност 71.46 лв. и ф-ра № 216421905 от 29.09.2017 г. на стойност 26.27 лв., КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

      ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВиК”АД-гр.Ловеч, ЕИК:110549443, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Райна Княгиня” №1а, представлявано от Изп.директор Тихомир Цветанов Матеев против Р.М.В., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД – за установяване по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 22.63 лв., представляваща дължимата мораторна лихва върху неизплатените суми  от падежа на всяка от гореописаните фактури до 28.11.2017 г., КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.М.В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ВиК”АД-гр.Ловеч, ЕИК:110549443,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Райна Княгиня” №1а, представлявано от Тихомир Матеев, направените по настоящото производство разноски в размер на 75.00 лв/седемдесет и пет/лева/лв, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25.00/двадесет и пет/лв.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2455/2017 г.по описа на Ловешки РС, VІІ  състав.

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: