Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №…

 

гр. Ловеч, 10.08.2018 г

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти граждански състав  в публичното заседание на единадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА

 

 

при секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №324 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази:             

          

първоначално съединени евентуално съединени искове:

 УСТАНОВИТЕЛНИ: по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК : два обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за главница и такси и за лихви по чл. 86 ЗЗД – наказателни лихви  и за законна лихва за забава до подаване на иска ;

ОСЪДИТЕЛНИ : по реда на чл.430 от ТЗ във вр. с чл.286 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД:

 

Подадена е искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров" № 55, „Експо 2000", вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК: 831558413, представлявано от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков -Прокурист, действащи чрез пълномощника си Е.Д.Д., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа peг.. № 8512/08.09.2017 г. и № 8513/08.09.2017 г. по описа на Лили Лакова -Нотариус с район на действие - Софийски районен съд, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара, Сл.тел. 02/817-42-75, e-mail: Eleonora.Dobreva@raiffeisen.bg, против Срещу:К.Г.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, по която моли да се произнесе съда с решение, с което:

1.         Да се установи със сила на присъдено нещо спрямо К.Г.Р., ЕГН **********, съществуването и изискуемостта на вземанията им, произтичащи от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна / картова сметка от 23.02.2010г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по гр.д. № 2389/2017 г. на Районен съд - Ловеч, ГО, 6-ти състав, към датата на подаване на заявлението- 09.11.2017г., а именно:

- изискуема главница в размер на 900.00 лева (деветстотин лева);

-изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.11.2014г. до 08.11.2017г. включително;

-изискуема комисиона за управление съгласно чл. 4.4 от Договора в размер на 27.00 лева (двадесет и седем лева) дължима за периода от 23.02.2015г. до 23.02.2017г. включително;

-законна лихва за забава за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането.

2.         При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени, моли да се осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми:

-           изискуема главница в размер на 900.00 лева (деветстотин лева);

-           изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.11.2014г. до 08.11.2017г. включително;

-           изискуема комисиона за управление съгласно чл. 4.4 от Договора в размер на 27.00 лева (двадесет и седем лева) дължима за периода от 23.02.2015г. до 23.02.2017г. включително;

-           законна лихва за забава за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането.

3. Да се осъди  ответника К.Г.Р., ЕГН ********** да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД всички направени по настоящото дело разноски, включително юрисконсултско възнаграждение на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27, раздел IV, от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.

Излага се от ищеца , че с Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/ картова сметка от 23.02.2010 г., сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката") и К.Г.Р. ("Кредитополучател"), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД отпусна на кредитополучателя К.Г.Р., с който банката предостави овърдрафт по сметка в размер на 900.00 лева (деветстотин лева). Овърдрафтът влиза в сила от датата на подписване и е със срок до 22.02.2020 г. Сочат , че в Решение №125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК е прието, че за доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя, съгласно съответните записвания в електронната система на банката. Поетото от банката задължение по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 23.02.2010г. за отпускане/ предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на банковата сметка на заемателя и за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ. Овърдрафтът е първо усвоен на 23.02.2010 г. се твърди.Кредитният лимит се предоставя от Банката и може да бъде използван само посредством картата, като в рамките на един отчетен период могат да се ползват само средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. От посочената формулировка става ясно, че кредитът е револвиращ, т. е. това е кредит, позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на Договора, като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част (вноските включват плащане по главница и възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановява размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин, погасената част от главницата отново може да бъде използвана.Съгласно чл. 3 от Договора същият влиза в сила от датата на подписването му и е със срок до 22.02.3020 г. с възможност за автоматично подновяване в случай, че са спазени условията на Договора.В чл. 4 от Договора страните са договорили, че за ползвания овърдрафт Кредитополучателят заплаща на Банката лихва годишна в размер на Стойност на банковия ресурс (лихвеният процент по междубанкови депозити за съответния период и валута по котировка „предлага" плюс законоустановените разходи на банката) за лева, увеличена с 6.45% (шест цяло, четиридесет и пет стотни) пункта надбавка. Лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума и се плаща в последния ден на всеки месец (чл.4.1. от Договора).Съгласно чл. 4.5. когато на падежна дата няма достатъчно средства по разплащателната/картовата сметка за заплащане на дължимата лихва, Банката я погасява служебно за сметка на неусвоения овърдрафт /капитализация/, а в случаите когато Овърдрафтът е усвоен изцяло, Банката формира неразрешен овърдрафт. Съгласно чл. 4.6 от Договора върху неразрешения овърдрафт кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна лихва в размер на 10 (десет) пункта годишно върху усвоената и непогасена главница по Овърдрафта, за времето на забавата до окончателното издължаване на просрочените лихви („Наказателна лихва"). Ежегодно, на 23.02. от всяка година от действието на Договора, клиентът заплаща на банката комисиона за управление в размер на 1 % (един процент) върху разрешения овърдрафт. Ищецът сочи следните обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита:

Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.Съгласно чл. 8.7. от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява неизпълнение. Съгласно чл. 9. от същия, при неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.Кредитополучателят не заплатил дължимите месечни вноски (включващи главница и лихва) към банката за периода - 01.12.2014; 01.01.2015; 01.02.2015; 01.03.2015;……………………….до 01.10.2017г. ; 01.11.2017г. с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Закъснението е противоправно и за него длъжникът отговаря. Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с писмо с изх.№ ИЗХ-810-211/27.09.2017 г. и е осчетоводена на 23.10.2017 г. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата на закон за страните. Позовават се и на Решение №229 от 03.04.2014 г. на ВКС по т. д. №956/2012 г., 2-ро т. о., в което унифициращият съдебната практика съд е приел, че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва страните (в този смисъл са и Решение №40 от 17.06.2015 г. на ВКС по търг. д. № 601/2014 г., I т. о., Решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС по търг. д. № 1717/2013 г., I т. о., ТК, Решение №35 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №1877/2010 г. на V г.о.). В допълнение, в Решение №283/06.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 507/2009 г. на III г. о. съдът е приел, че за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Позовавам се на Решение №40 от 17.06.2015г. по т.д. 601 /2014г. I т.о., в което ВКС приема, че неполучаването на дадено уведомление може да се дължи на бездействие на длъжника.Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 23.10.2017 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. В Решение №99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/201 1 г. на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано гр. д. № 2389/2017 г. по описа на Районен съд - Ловеч, 6-ти състав, по което ни беше издадена заповед за изпълнение, по силата на която К.Г.Р., бил осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 23.02.2010 г. суми, а именно:изискуема главница в размер на 900.00 лева (деветстотин лева);изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.11.2014г. до 08.11.2017г. включително;изискуема комисиона за управление съгласно чл. 4.4 от Договора в размер на 27.00 лева (двадесет и седем лева) дължима за периода от 23.02.2015г. до 23.02.2017г. включително;законна лихва за забава за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането.

Изтъква,че правният им интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било уважено от районния съд, но заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.С разпореждане Районен съд - Ловеч, 6-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК им указал в качеството на заявител, че можем да предявим иск за установяването на вземането си в едномесечен срок.

В законоустановения едномесечен срок, ответникът, редовно призован чрез назначения му от съда особен представител на осн. чл.47, ал.6 от ГПК – адв. Г. е подал писмен отговор на исковата молба като е изразил становище за нередовността й, направил е възражение и за давност.

Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК., представил е на страните проекто – доклад и е разпоредил производство по чл.129, ал.4 от ГПК, във вр. с което  е депозирана Молба вх. №5838/06.06.2018г. от ищеца :

по която се сочи, че се прави уточнение по обстоятелствената част на исковата молба, във връзка с което се прилага справка по чл. 366 от ГПК, която следва да бъде съобразена от вещото лице.

Прави уточнение по обстоятелствената част на исковата молба, че дебитна карта на името на К.Р. е открита на 10.04.2009 г. На 24.02.2010 г. кредитен лимит в размер на 900.00 лева е наличен по сметката на ответника, за което представям „нареждане за усвояване". Захранване за погасяване на задължение и ползване на лимит за период от 25.02.2010 г. до 10.05.2012 г. са обозначени с реф. № "MCBISERA".

Сочи, че е допусната техническа грешка по исковата молба стр. 4, т. 2 при условията на евентуално предявените осъдителни искове като са посочили, че претендират законна лихва за забава за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането, като същата следва да се чете „претендираме законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане" и молят да бъде допусната поправка на допусната техническа грешка и предявеният евентуален осъдителен иск да се счита предявен какво следва:

При условията на евентуалност - в случай, че главните установителни искове по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени, молят да бъде осъден ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми:

изискуема главница в размер на 900.00 лева (деветстотин лева);

изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.11.2014г. до 08.11.2017г. включително;

изискуема комисиона за управление съгласно чл. 4.4 от Договора в размер на 27.00 лева (двадесет и седем лева) дължима за периода от 23.02.2015г. до 23.02.201 7г. включително;

законна лихва за забава за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането;

законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане ;

След повторно разпореждане по чл.129, ал.4 от ГПК е депозирана и МОЛБА – уточнение вх. 7154/06.07.2018г. от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Н. Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК 831558413, представлявана от Ани Василева Ангелова -Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков -Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Илиева Илиева, редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно peг. № 1345,1 346/2017г. по описа на Лили Лакова - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара с уточнение в обстоятелствената част:

Договорът за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/ картова сметка е подписан на 23.02.2010г. Това е видно от представения екземпляр на договора, както и описано в заявлението в заповедното производство и в исковата молба (на стр. 2);

С нареждане за усвояване от 24.02.2010г., сумата е отпусната на разположение на клиента по неговата сметка. От тази дата овърдрафтът е счита за усвоен.

Движение по кредита - това на практика е справката по чл. 366 от ГПК.

Прави уточнение, че към молба с вх. №5838/06.06.201 8г. не са прилагали документ на език, различен от български, който са се нуждае от превод.В справката по чл. 366 от ГПК фигурира „GOD.KOMIS.OVERDRAFT" което е на български, изписано с латински букви и означава „годишна комисиона по овърдрафт". Същата е събирана от сметката съгласно чл. 4.4 от Договора.

В съдебно заседание ищецът “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД не се представлява.

Ответникът, призован чрез назначения му от съда особен представител на осн. чл.47, ал.6 от ГПК – адв. Г. , се представлява от последния , който моли да се постанови  решение, с което да се отхвърли  евентуалния иск така както е заявен поради недопустимост на същия. Моли с решението  да се отхвърли и предявения установителен иск, като неоснователен.Възразява ,че освен това вещото лице се позова и на документ, който не е представен в превод, а за съдопроизводство в България, документите които се представят по делата, следва да се представят на български. Вещото лице няма такава специалност да е преводач, което поставя и под съмнение изложеното по отношение на тези документи на чужд език. Поддържа и възражението си за настъпила погасителна давност за лихви и главници. Моли внесения депозит за особен представител да му бъде изплатен по банковата сметка, която прилага  по делото.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства , заключението на вещото лице и становищата на страните, намира следното:

ЛРС е постановил Заповед №1427 /13.11.2017 г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ,2 от ГПК    , по която е разпоредено длъжника: К.Г.Р., ЕГН-********** ***,да заплати на кредитора “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, ЕИК : 831558413, със седалище и адрес на управление : гр.София-1407, район “Лозенец”, бул.”Никола Вапцаров”№55, Експо 2000, представлявано от Изпълнителния директор Ани Василева Ангелова и Прокуриста Михаил Танев Петков, сумата 900 /деветстотин/ лева изискуема главница, 750,95 лева /седемстотин и петдесет лева деветдесет и пет стотинки/ изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 01.11.2014 год. до 08.11.2017 год. включително, 27 /двадесет и седем/ лева изискуема комисионна за управление, съгласно чл.4.4 от Договора, дължима за периода от 23.02.2015 год. до 23.02.2017 год. включително, ведно със законната лихва върху сумата 900 /деветстотин/ лева, начиная от 09.11.2017 год. до изплащане на вземането, както и сумата 183,56 /сто осемдесет и три лева петдесет и шест стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 33,56 лева платената по сметка на съда държавна такса и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт.

Посочено е ,че вземането произтича от следните обстоятелства : Връщане на парична сума по предоставен банков кредит по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 23.02.2010 год. с кредитополучател К.Г.Р..

Съдът е указал на ищеца ,че носи доказателствената тежест за доказване на вземането си по отделните искове , спрямо ответника, при посоченото основание и размер.

Приема ,че е бил сключен между страните Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 23.02.2010 г., сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката") и К.Г.Р. ("Кредитополучател"), по силата на който "Райфайзенбанк (България)" ЕАД предоставила възможност на кредитополучателя К.Г.Р.,  овърдрафт по сметка в размер на 900.00 лева (деветстотин лева).

Ищецът твърди, че овърдрафтът е първо усвоен на 23.02.2010 г.

Кредитният лимит се предоставя от Банката и може да бъде използван само посредством картата, като в рамките на един отчетен период могат да се ползват само средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. От посочената формулировка става ясно, че кредитът е револвиращ, т. е. това е кредит, позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на Договора, като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част (вноските включват плащане по главница и възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановява размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин, погасената част от главницата отново може да бъде използвана.

Съгласно чл. 3 от Договора същият влиза в сила от датата на подписването му и е със срок до 22.02.3020 г. с възможност за автоматично подновяване в случай, че са спазени условията на Договора.

Отношенията по договора се регулират от чл.430 и сл. от ТЗ , чл.79 от ЗЗД.

Прието е  за разглеждане възражението на ответника по чл. 111, т. 3 ЗЗД за давност  за лихвите  периодични плащания,  погасителните вноски по главницата, по което съдът ще се произнесе с решението по делото.

Съдът не приема твърдението на ищцовата страна ,че ответника е уведомен редовно за предсрочната изискуемост на кредита , тъй като съгласно практиката на ВКС е необходимо да се обективира волята на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем , т.е да достигне волята му до кредитополучателя чрез уведомяването му, а в случая е изготвено писмо относно предсрочната изискуемост на Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна /картова сметка от 23.02.2010г. с изх. №810 – 211/27.09.2017г. , което не е връчено на длъжника – отбелязано е от „Ми БМ Експрес“ООД , че е непотърсен. Банката не е представила доказателства за справки чрез Нотариус по НБД , за връчване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на уведомлението.

С т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС - ОСГТК се дава разрешение на въпроса за предсрочната изискуемост на вземането на кредитора при договор за банков кредит. Съгл. т.2 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ВКС-ОСГТК, постановеното в ТР № 4/2014г. на ВКС-ОСГТК е със задължителен характер за съдилищата. С т.18 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски,се осъществява чрез уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,като това уведомяване следва да се извърши преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

              По въпроса за уведомяването , съдът съобрази Решение №25/03.05.2017г. на ВКС по гр.д. №60208/2016г. ГК 2 – ро отд. -  „Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК“ . В случая процесния договор не съдържа такива предварително уговорени предпоставки , поради което съдът приема ,че не е налице редовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника и това е станало едва с получаване на ИМ чрез неговия особен представител – адв. Г. на 18.04.2018г.

              Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС - поради тази причина, когато кредитодателят не е упражнил правото си на валидно и волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя, тогава заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист нямат правно действие спрямо вземанията, за които не е настъпила изискуемост. В този случай, въпреки че заявлението очертава предмета на делото – така Определение № 487 от 30.06.2010 г. по ч. т. д. № 171/2010 г., II т. о. на ВКС[4], може да се направи извод, че то ще бъде безпредметно в частта, в която се претендира „осъждане” на кредитополучателя за неизискуемите вземания. Поради тази причина при предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, то същият трябва да бъде отхвърлен в частта му относно неизискуемото вземане.

              Вярно е ,че в случая ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК , но съдът счита , че и в този случай не може да се пренебрегне горната практика на съдилищата.

              В такъв случай иска по чл.422 от ГПК може да бъде уважен само за размера , който съответства на изискуемото вземане към датата на подаване на заявлението в заповедното производство 10.11.2017г., след което следва да се разгледа и възражението за давност , направено от адв. Г. за тези вземания. В случая обаче от уведомителното писмо не се установява каква е сумата само на изискуемото вземане на банката към длъжника. Ищецът е поставил въпроси в този смисъл по исковата молба към вещото лице , но съда не може да ги изведе с точност  от заключението на вещото лице , което сочи ,че по овърдрафтите сумите не се разделят на предсрочно изискуеми и редовно падежирали , също и лихвите - стр.3, заключителна част ,  поради което иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан изцяло и за изискуемите се вноски с настъпил падеж:главници и лихви.

              За събиране на вноските с ненастъпил падеж и /или остатъка от кредита , обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК / с получаване на ИМ по горепосочения начин/ , кредитора разполага с правото на иск / Решение №139/05.1.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, т.е евентуалния иск , предявен с исковата молба се явява допустим и следва да се разгледа като предявен с петитум по молбата вх.№5838/06.06.2018г. с оглед допуснатото уточнение:

              да бъде осъден ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми: изискуема главница в размер на 900.00 лева (деветстотин лева); изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.11.2014г. до 08.11.2017г. включително; изискуема комисиона за управление съгласно чл. 4.4 от Договора в размер на 27.00 лева (двадесет и седем лева) дължима за периода от 23.02.2015г. до 23.02.2017г. включително; законна лихва за забава за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането;   законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане:

              По същество на този осъдителен иск , съдът съобразява заключителната част от з-ето , по което вещото лице сочи, че  сумата 900,00 лева е предсрочно изискуема главница , а лихвите – предсрочно изискуеми наказателни лихви в размер на 777,95 лева като по овърдрафта се начислява само наказателна лихва и комисионна за управление съгласно Договора. Уточни в случая ,че изискуемите лихви и комисионни са съобразени с 3 год. давностен срок , затова и сумите които се претендират са по – малко /видно от приложените справки  по чл.336. – в тази част заключението потвърждава ,че е е налице изтекла давност за част от дължимите суми както твърди от адв. Г. , но съдът приема ,че те са съобразени и изключени съгласно в.л. от претендираното вземане при подаване на ИМ, т.е възражението е неоснователно с оглед предявените суми, които са съобразени с изтеклата давност за главници и лихви – от справка по чл.336 от ГПК и з-ето категорично може да се направи този извод.

              Следва да се съобрази и изявлението на в.л. в о.с.з, в което то заявява ,че действително на 10.04.2009 г., по сметката са постъпили блокирани 900,00 лв., което се вижда от голямата справка по чл. 366, където се вижда, че постъпилата сума е от 180,33 лв., а балансът по сметката е 1 90,00 лв., но същия е усвоен едва на 24.02.2010 г.

              Договорът за овърдрафт е подписан на 23.02.2010 г., а на 24.02.2010 г. вече е разрешен, активиран е и се вижда, че вече започва да се усвоява. Самата от 900,00 лв. е били постъпили по сметката на лицето, но е били блокирана. Това е станало на 10.04.2009 г. Тогава са влезли в сметката, но не са ползвани. Едва със сключването на договора на 23.02.2010 г., като на 24.02.2010 г. се пуска разрешение за усвояване. Още на 25.02.2010 г., ответникът тегли 400,00 лв., като от тях 109,00 лв. са от заплата и 290,29 лв. са от овърдрафта. На 26.02.2010 г. са изтеглени още 400,00 лв., а на 27.02.2010 г. остатъкът от 200,00 лв. + 9,00 лв., който са удържани като „годишна комисионна за управление от 1%”, която се начислява всяка година на тази дата. Целият размер на разрешения овърдрафт е усвоен на 27.02.2010 г. Върху него се начислява лихва – променливата величина, за която казах. С постъпленията на заплатите на клиента, част от овърдрафтът се погасява, но проследявайки по справката по чл. 366, част от задължението е погасявано, но още на следващия ден постъпилите суми са били теглени от клиента и така лихвата в пълен размер от 16,68% е начислявана върху целия размер на ползвания лимит от 900,00 лв. Изискуемите от ищеца лихви и комисионни са съобразени с три годишен давностен срок, т.е. преди 2015 г. не са претендирани от 01.11.2014 г. Претендират лихви и главница. Изискуемите суми са от 01.11.2014 г. Лихвата и главницата от 01.07.2012 г. до 01.11.2014 г. са сторнирани и не се претендират от ищеца. Главницата е една и съща и коя година е, е без значение. Овърдрафтът се отпуска по разплащателна сметка на клиента по която постъпва и тр. възнаграждение и от всяко постъпило такова възнаграждение се погасява част от главницата. Няма погасителен план и няма определен сума за главница и лихва, която да се погасява, и няма и падеж. Щом като вече няма пари по сметката от трудовото възнаграждение, главницата се дължи изцяло. На 01.07.2012 г. е била дължима главница от 900,00 лв, която е дължима и на 01.11.2014г.

              С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати изискуема главница в размер на 900.00 лева (деветстотин лева); изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.11.2014г. до 08.11.2017г. включително; изискуема комисиона за управление съгласно чл. 4.4 от Договора в размер на 27.00 лева (двадесет и седем лева) дължима за периода от 23.02.2015г. до 23.02.2017г. включително;   законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане - главница, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 19.02.2018г. ,до окончателното му изплащане, а претенциите за законна лихва за забава, за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането;  както и за  законната лихва за забава върху отделно претендирано вземане - изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки) , считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 19.02.2018г.,до окончателното му изплащане, като неоснователни и недоказани, отхвърля.  

              В частта за претендираната законната лихва за забава върху отделно претендирано вземане - изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки) , считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 19.02.2018г.,до окончателното му изплащане, съдът приема ,че не може да се присъжда лихва върху лихва и затова формира отхвърлителен диспозитив по тази претенция за законна лихва.

          Следва да се посочи и банкова сметка , ***: IBAN: ***, BIC: ***.

          По държавните такси:

           Ищеца по предявените осъдителните искове  е дължал първоначална д.т.  по чл.1 от ТЗДТ ,върху интереса , но не по – малко от 50,00 лева за всеки или 100,00 лева , от които е внесъл 66,98 лева , т.е остава за доплащане сумата 33,02 лева , която следва да  бъде осъден да я заплати по сметка на РС – Ловеч. Следва и същата да се съобрази в разноските по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

           По разноските:

          Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК – общо 1 185,54 лева .

              При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК , с оглед уважаването само на осъдителните искове , ответника следва да бъдат осъден  да заплати на ищеца и направените разноски само по настоящото дело, а именно: 66,98 лева – д.т. , първоначално заплатена ; 33,02 лева – доплатена държавна такса, а също и сумата  общо 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 26 от НЗПП като определя отделно възнаграждение за двата ОСИ в мин.р-р с оглед хода на делото – по 50 ,00 лева; сумата   5,00 лева – за справка НБД , сумата 300,00 лева – възнаграждение на назначения му особен представител на осн. чл.47, ал.6 от ГПК ; сумата 180,00 лева – в-е за в.л. или общо 685, 00 лева, а до пълния претендиран размер на сумата 1 185,54 лева, следва да се отхвърли искането като неоснователно и недоказано.

              Следва да се постанови и да се изплати сумата от 300,00 лева  възнаграждение на назначения особен представител на ответника ,на осн. чл.47, ал.6 от ГПК – адв. Г. по банкова сметка : *** -  УниКредит Булбанк - Ловеч

Водим от горното, съдът

 

 

                                        Р    Е    Ш    И:

 

 

            ОТХВЪРЛЯ , предявените от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Н. Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК 831558413, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков -Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Илиева Илиева, редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно peг. № 1345,1 346/2017г. по описа на Лили Лакова - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара, обективно съединени искове да се признае за установено със сила на присъдено нещо, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК,   спрямо К.Г.Р., ЕГН **********,***,съществуването и изискуемостта на вземанията им, произтичащи от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна / картова сметка от 23.02.2010г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по гр.д. № 2389/2017 г. на Районен съд - Ловеч, ГО, 6-ти състав, към датата на подаване на заявлението - 09.11.2017г., а именно: изискуема главница в размер на 900.00 лева (деветстотин лева);изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.11.2014г. до 08.11.2017г. включително; изискуема комисиона за управление съгласно чл. 4.4 от Договора в размер на 27.00 лева (двадесет и седем лева) дължима за периода от 23.02.2015г. до 23.02.2017г. включително; законна лихва за забава за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането, и им се присъдят разноските в исковото и заповедното производство, включая и по съразмерност като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА К.Г.Р., ЕГН **********,***, да заплати на осн. чл.430 от ТЗ във вр. с чл.286 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Н. Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК 831558413, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков -Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Илиева Илиева, редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно peг. № 1345,1 346/2017г. по описа на Лили Лакова - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара следните суми:

            изискуема главница в размер на 900.00 лева (деветстотин лева); изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 01.11.2014г. до 08.11.2017г. включително; изискуема комисиона за управление съгласно чл. 4.4 от Договора в размер на 27.00 лева (двадесет и седем лева) дължима за периода от 23.02.2015г. до 23.02.2017г. включително;законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане - главници, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 19.02.2018г. , до окончателното му изплащане, а претенциите за законна лихва за забава, за периода от 09.11.2017 г. до изплащане на вземането;  както и за  законната лихва за забава върху отделно претендирано вземане - изискуема наказателна лихва в размер на 750.95 лева (седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки) , считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 19.02.2018г.,до окончателното му изплащане, като неоснователни и недоказани, отхвърля. 

            Банкова сметка , *** К.Г.Р., може да заплати сумата : IBAN: ***, BIC: ***.

ОСЪЖДА "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД – гр. София, с горните данни,  да заплати по сметка на РС – ЛОВЕЧ сумата 33,02 лева – представляваща доплащане към дължимата д.т. за заведените ОСИ.

ОСЪЖДА К.Г.Р. с горните данни,  да заплати на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД – гр. София, с горните данни, направените разноски по настоящото дело в размер на общо 685, 00 лева а претенцията до пълния претендиран размер на сумата 1 185,54 лева,  като неоснователна и недоказана, отхвърля.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ като се преведе от РС – ЛОВЕЧ сумата от 300,00 лева - възнаграждение на назначения на осн. чл.47, ал.6 от ГПК на ответника - особен представител  – адв. С.Г., по посочена от него банкова сметка : *** -  УниКредит Булбанк – Ловеч.

       Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2389/2017 г. на ЛРС, за сведение.

 

                                  

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: