Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. ***еч, 10.08.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

   ***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично заседание на десети юли , две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***        при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 321  по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

 

    Иск с правно основание 215 от КТ  и чл.266  от КТ:  

 

  Постъпила е искова молба от П.Л.Б., ЕГН - ********** *** ,"Б", действащ чрез процесуален представител адв. С.И. ***, обл. Търговище,ул."Цар Освободител"№4, съдебен адрес за призоваване :чрез адв. С.И. ***, против: "***" ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр. ***еч, общ. ***еч , ул. "Доктор Съйко Съев" No 209, вх. А, ап.19 , вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК: ***представлявано и управлявано от едноличният собственик на капитала ***,ЕГН – **********, по чл.215 от КТ и по чл.224 от КТ .Изтъква ,че с оглед естеството му на работа „шофьор на товарен автомобил“ , основно извършвал превози единствено и само в чужбина, на територията на държави - членки на ЕС, през целият период на действие на трудовият му договор. Твърди ,че за месец ноември 2017год. извършвал курсове между двете държави Белгия и Франция като през първата седмица управлявал товарен автомобил с ДК№ОВ 0574 ВС и останалите три с товарен автомобил ОВ 8818 ВН до завръщането ми в България на 03.12.2017год. 3а извършване на тези превози бил командирован от работодателя като утвърдените дневни командировъчни пари били по 63,00 евро на ден, като шофьор на товарен автомобил международни превози. Твърди ,че след прекратяване на трудовият ми договор са останали  дължимо  и неизплатено обезщетение при командироване по време на работа за периода от 01.11.2017год. до 02.12.2017год. /31 х 63 евро/ , в общ размер на 1 953,00 евро - в левова равностойност в размер на 3 819.74 лева по чл.215 от КТ.

Твърди и, че му се е полагал платен годишен отпуск на 20 /двадесет/ работни дни, които също твърди ,че не му са платени.

В производство по чл.129, ал.2 от ГПК са депозирани:Молба вх.№1921/23.02.2018г. и Молба вх. №2348/07.03.2018г. ,чрез адв. И. *** , по втората , от които се уточнява ,че се претендира и  неизплатен използван платен годишен отпуск за месец декември 2017год. е в размер на 470лв. и петитум:

да се осъди "***" ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр. ***еч, общ. ***еч , ул. "Доктор Съйко Съев" No 209, вх. А, ап. 19, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:***„представлявано и управлявано от едноличният собственик на капитала ***,ЕГН - ********** да заплати на П.Л.Б.,ЕГН - ********** ***"Б, сумата от 470лв. /четиристотин и седемдесет лева/ - неизплатен използван платен годишен отпуск за месец декември 2017година и сумата от 3819.74. /три хиляди осемстотин и деветнадесетт лева и седемдесет и четири стотинки /,на осн. чл.215 от КТ. , ведно със законната лихва от датата на образуване на настоящото производство до окончателното изплащане на дължимите суми ,както и направените по делото разноски. На осн.чл. 127,ал.4 от ГПК се посочва  банкова сметка *** П.Л.Б.,ЕГН - ********** ,във валута - BGN ,както следва - ***

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК , и в законоустановения срок  е постъпил отговор от ответника  , който оспорва иска , твърди плащане на претендираните суми и развива доводи в подкрепа на искането си да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани, ведно с последиците от това и и м се присъдят разноските по делото.

  Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК.                                              

   В съдебно заседание ищеца,редовно призован, не се явява лично ,а чрез адв. И. поддържа иска си по чл.215 от ГПК и моли да се уважи като излага подробни доводи в ход на делото по същество. Оттегля иска си по чл.224 от КТ и с определение от 17.05.2018г. , е прекратено производството по делото по този иск на осн. чл.232 от ГПК , което определение е влязло в законна сила като необжалмано в срок.

   Ответника редовно призован се представлява от адв. Гурлевски, който моли да се отхвърли иска като неосновтелен и недоказан като развиваподробни  доводи  в защита.

От събраните по делото писмени доказателства,  от заключенията на  в.л Н. А. /основно и допълнително/  , от показанията на разпитаната свидетелка – С. *** – съпруга на ищеца , от становищата на страните , писмената защита на ответника , преценени поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обус***еност , съдът прие за установено следното:

Между старите е сключен трудов договор № 10 /08.07.2016 г., съгласно който ищецът е работил при ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил”, с 8 ч. работно време, 5 дена работна седмица, с размер на основно месечно трудово възнаграждение: 1 минимална работна заплата в размер на 470,00 лв., и допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж, изрично посочено. Падежът за изплащане на трудовото възнаграждение е до 25 – число на следващия месец. ТПО е прекратено на ,считано от 04.01.2018г. със Заповед №10/04.01.2018г.

В случая се претендира неизплатено обезщетение при командироване по време на работа за периода от 01.11.2017год. до 02.12.2017год. /31 х 63 евро/ , в общ размер на 1 953,00 евро - в левова равностойност в размер на 3 819.74 лева по чл.215 от КТ. В проекто доклада си , съдът е приел , досежно доказателствената тежест , че ищецът следва да докаже, че в срокът на действащ трудов договор и в изпълнение на съответната му трудова функция по длъжностна характеристика е бил командирован по предвидения ред , да я изпълнява в друго населено място и съответно е извършил работата,  както и да уточни за кой период се претендира обезщетението по чл. 215 от КТ и това е сторено :от 01.11.2017г. до 02.12.2017г.  

а ответника -  че е заплатил на работника дължимото съгласно закона /или съответна заповед вътрешна – възнаграждение за командировъчни като в тази връзка го  е задължил на чл. 129, ал. 4 във вр. 127, ал.2 от ГПК,  ако е   налице вътрешен акт, с който се регулират отношенията, да го представи по делото.

С определение от 07.06.2018г. , съдът е допълнил поректо – доклада по делото, относно разпределената доказателствена тежест, като указва на ищеца, че носи доказателствената тежест за доказване на твърдението си за плащаните на командировъчни за период и през м. ноември и м. декември, в размер на 60,05 евро /по исковата молба е въведено х 63 евро претенцията/ при ответника на други лица заемащи същата длъжност, но само за процесния период както и , че той следва да докаже твърдението си, че горепосочените заповеди: Заповед № 86/01.10.17 г.; Заповед № 90/01.11.2017 г. и Заповед № 94/01.12.2017 г . са съставени за нуждите на производството. Дал му е възможност за гласни и писмени доказателства за това твърдяно обстоятелство; поставил е допълнителната задача към вещото лице.

 Ответникът не твърди ,че ищецът не е извършил твърдяните превози по ИМ , но заявява,че е платил дъжимите суми за така описаните курсове.Твърди дрлуг размер на командировъчните пари и представя Заповед по чл.4 от Наредбата в този смисъл.

За доказаване на иска от ищцовата страна се ангажират писмени доказателства извлечения от сметки ,  в подкрепа на твърдението му , че за предходните месеци му е превеждана именно твърдяната сума от 63,00 евро. Ангажира и гласни доказателства – съпругата му твърди ,че заплатата му е била към 1800 евро и не е  получавал по – ниска заплата, че е отсъствал от българия най – малко три месеца и последния път е било така. Заяви ,че е сам в камиона и кара Белгия – Франция без да се прибира. Твърди ,че е виждала два трудови договора : един за минимална работна заплата за шофъор и един друг , в който пишело ,че 1 800,00 евро му е заплатата и докато е бил наработа теглил по 1 500,00 евро и другите му оставяла – 300,00 – 400,00 евро за да си плаща сметките с тях. Ангажирана е и съдебно икономическа е-за по делото като заключенията на вещото лице : основно и допълнително съдът приема като компетентно и съобразява в изводите си.

Ищецът твърди , и че процесните заповеди са били създадени за нуждите на настоящото производство като е отделено като безспорно ,че е получил само Заповед №83 /01.09.2017г.

Отношенията между страните се регулират както от КТ – чл.215 , съгласно който при командироване работника /служителя има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни , дневни и квартирни пари при ус***ия и ред , определени от МС.

Командироването по смисъла на чл.121 , ал.1 от КТ представлява изпълнение на трудови операции , съставляващи , с оглед индивидуалното трудово правоотношение конкретна трудова функция , но извън мястото на постоянна работа , така и от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина  , тъй като съдът приема ,че командироването е извършено от фирма , със собствени явтомобили , извършваща международни превози , което не се оспорва от ответната страна.

Ковандировачните суми не представляват допълнително трудово възнаграждение , а обезщетение за допълнителните разноски , свързани с изпълнението на работата в друго населено място  и за посрещане на ежедневните нужди.

Съдът съобразява ,че по делото не се съдържа информация за управляваните от ищеца МПС , но в.л е установило ,че товарите са превозите са извършвани с различни автомобили, не се изясни товара им  , поради което съдът приема ,че следва да се приложи чл.31 , съгласно приложение №3 от Наредбата – шофъори и стюардеси при автомобилни превози – 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда.

Видно от приложените командировъчни заповеди , уговореното възнаграждение е съобразено с горепосоченото. Работодателя не може да определи по – ниски размери на командировъчните от нормативно установените , тъй като това би било в противоречие с чл.215 от КТ и чл.228 от КТ ./Решение №32 от 05.03.2010г. , 1 г.о. по гр.д. №3592/2008г. на ВКС/.

Съгласно практиката на съдилищата , ако работника /служителя твърди други по – благоприятни ус***ия при определяне на възнаграждението – негова е тежестта да ги установи.

В допълнителното си заключение вещото лице е потвърдило ,че за процесния период  - 01.09.2017 – 01.12.2017г., по линията Белгия – Франция  са работили още четирима шофъори , на които с заповеди са определяни различни по размер командировъчни – суми вариращи от 38,28 евро до 60,14 евро. От съществено значение е и констатираното от вещото лици по т.2 на з-ето ,че изрична заповед за увеличаване или намаляване на определените размер на дневните пари няма при ответника . Размерът им е различен при всеки един командирован шофъор и през всеки един месец от процесния период , но превишават минималната ставка от 27 евро на ден при единична езда.

Това навежда съда на извода ,че при ответника са изплащани суми над минималния размер от 27 евро по Наредбата , но точно каква е била сумата в горепосочения диапазон от вещото лице за ищеца , съдът не може да определи от така събраните доказателства по делото и да приеме ,че иска е доказан в ус***ията на пълно и главно доказване за сумата от 63,00 евро или за по – малък размер.

Не може да се променят тези изводи на съда и от обстоятелството ,че се установи безспорно по делото ,че заповедите не са връчени на ищеца , който е бил в чужбина и очевидно работодателя не е е могъл да му ги връчи лично.

 Не може да се установи от доказателствения материал от съда дали е нарушен чл.9 от Наредбата в случая , предвиждащ изменение на ус***ията на командировката , която е започнала , тъй като подробни данни за начало и край на същите не са събрани особено за м. ноември.

Действително чл.4 от Наредбата изисква предварително писмено съгласуване между страните на Заповедта за командировка , но ал.2 допуска в неотложни случаи да се издаде и без предварително писмено съгласуване.

В помощ на съда в установяване на определената извън минималния размер сума би могъл да бъде предвидения в чл.7 от Наредбата отчет за изразходваната валута , към който следва да се прилага един екземпляр от Заповедта, но такъв /такива не е представен по делото.

От заключението на вещото лице се установи ,че ответникът е заплатил дължимите суми на ответника съгласно командировъчните заповеди – т.2.4 от заключението на вещото лице от 28.05.2018 г. – за месец ноември 2017 г. – Заповед №90 /01.11.2017г. – 810 евро – 1584,22 , която е била начислена за получаване и е била платена на 04.12.2017г.

В такъв случай съда няма категорични доказателства за установяване на друг размер на командировъчните , различен от посочения по Заповедите , т.е да приеме сумата твърдяна от ищеца – 63 ,00 евро на ден   поради което  иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По д. такси и разноските:

Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, като те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. В Решение № 67/03.04. 2014 г. на ВКС по гр.д.№ 2944/2013 г., IV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, е посочено, че работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.

   В случая   са поискани съдебно  - де***одни разноски в размер на 500,00 лева в писмената защита , а е приложено пълномощно от 02.05.2018 г. в размер на 810,00 лева, поради коет осъдът приема ,че следва да се уважи претенцията до този размер – 500,00 лева с оглед изхода ан делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК..

    Ищеца ,  на осн. чл.359 от КТ е осовободен от това да заплати д.т. в размер на 152,78 лева по иска / интерес от 3 819,74 лева х 4 %/, от която е бил първоначално освободен , а така също и от сумата , следваща се за вещото лице – 170, 00 лева , които съобразно чл.83 , ал.3 от ГПК следва да се заплатят от сумите , предвидени от бюджета на съда.

    Водим от горното съдът

 

 

                                                  Р      Е      Ш      И   :

 

 

 

   ОТХВЪРЛЯ , предявеният от П.Л.Б., ЕГН - ********** ***"Б", действащ чрез процесуален представител адв.С.И. ***, обл.Търговище, ул."Цар Освободител"№4, със съдебен адрес за призоваване:чрез адв. С.И. ***, против: "***" ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр. ***еч, общ. ***еч , ул. "Доктор Съйко Съев" No 209, вх. А, ап.19 , вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК: ***представлявано и управлявано от едноличният собственик на капитала ***,ЕГН – **********, на осн. чл.215 от КТ , иск за заплащане на сумата от 3819.74. /три хиляди осемстотин и деветнадесетт лева и седемдесет и четири стотинки / - обезщетение при командировка – за извършени превози по линия Франция - Белгия за периода от 01.11.2017г. до 02.12.2017г.  , ведно със законната лихва от датата на образуване на настоящото производство – 16.02.2018 г. по искова молба вх. №1686/18г. , по която е било постановено определение по чл.210, ал.2 от ГПК /. до окончателното изплащане на дължимите суми , както и направените по делото разноски в размер на 580,00 лева  като неоснователен  и недоказан.

ОСЪЖДА П.Л.Б., с горните данни, да заплати на "***" ЕООД – гр. ***еч, разноските по делото – адв. възнаграждение в размер на 500,00 лева.

На осн.чл.83 , ал.3 от ГПК, д.т. в размер на 152,78 лева  по иска , от която е бил първоначално освободен П.Л.Б., с горните данни , а така също и от сумата , следваща се за вещото лице – 170, 00 лева , следва да се заплатят от сумите , предвидени от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от  връчването му на страните  пред ЛОС.

                   

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :