Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                       

                               

                                        гр. Ловеч, 14.06.2018г.

                               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав  в публичното заседание на седемнадесети май  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА 

при секретар ИВАНКА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №  193 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:  

Иск с правно основание: чл.415 вр. чл.422 от ГПК, вр. с чл.213 от Кодекса за застраховането във връзка с ч. гр. дело № 2536/17 г. на Ловешки районен съд:обективно съединени искове : по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска: 314,76 лв и по чл.86 от ЗЗД .

Подадена е искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНОАКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:  ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров", № 1, представлявано от Изпълнителните директори Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов („ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД") чрез: пълномощника юрисконсулт Боян Милев, Съдебен адрес: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров", № 1, против: М.М.В. ЕГН: **********, Адрес: ***, с правно основание: чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска: 314,76 лв, като ищеца излага ,че на 11.12.2017г. дружеството им е депозирало заявление   по чл. 410 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), срещу М.М.В., ЕГН: **********, за сумата 314,76 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по ликвидационна преписка по щета № Щ 3100003584 и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С определение, постановено по ч.гр.д. № 2536 / 2017 г. по описа на Районен съд - Ловеч, е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответника е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение и предявяват настоящия иск, с който молят да се признае  за установено съществуването по основание и размер на вземането на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, за 314,76 лв. (триста и четиринадесет лева и седемдесет и шест стотинки) срещу М.М.В., ЕГН: **********, вземането е основано на правото на застрахователя на законна суброгация до размера на всичко платено на увредения (третото лице), право възникнало от виновно причинени имуществени вреди на трето лице от деликвента - ответната страна, а именно, М.М.В., ЕГН: **********. На основание чл. 500, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Кодекс за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 45 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), след изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпва в правата на увредения от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.Уточнява , че цената на исковата претенция е цената на изплатеното от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:200299615, застрахователно обезщетение на собственика на увреденото имущество. Дължимата държавна такса е изчислена съобразно правилата на чл. 72 от ГПК.Излага се следната фактическа обстановка:

- На 20.10.2016 г. в село П. по вина на М.М.В., ЕГН: **********, е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП), от МПС, марка „Ауди", модел „80", с per. № OB 4018 АТ, собственост на същия и управлявано от него, което самокатострофира в каменен дувар, собственост на Цанко Иванов Атанасов, ЕГН: **********.

- За настъпилото застрахователно събитие е съставен Констативен протокол (КП) за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1613912 от 20.10.2016 г., издаден от компетентните държавни органи при СПП - ОД на МВР - Ловеч, в който е отразено по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на лек автомобил МПС, марка „Ауди", модел „80", с peг. № OB 4018 АТ, а именно, М.М.В.. В горепосочения КП за ПТП безспорно е установено, че в качеството си на виновен водач, М.М.В. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Съгласно Решение № 15 от 25.07.2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление.

- МПС …………………., е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: 200299615, със застрахователна полица № BG., валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството е заведена щета под № Щ 3100003584. След направена оценка на щетата, на собственика на увреденото имущество - Цанко Иванов Атанасов, ЕГН: ********** е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 314,76 лв. (триста и четиринадесет лева и седемдесет и шест стотинки), съгласно представено авизо преводно нареждане за плащане от 25.04.2017 г.

Моли да се постанови справедливо решение, с което да се признае за установено, че М.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи сумата от 314,76 лв. (триста и четиринадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № Щ 3100003584, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.Моли да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Моли съда да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от молбата заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от не подаването на такъв или не упражняването на права. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото .

С определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел  като относими допустими  представените писмени доказателства към исковата молба , насрочил съдебно заседание, представил е проекто – доклад на страните.

В съдебно заседание, ищеца ,редовно призован, не се  представлява. Депозира се Молба вх.№4659/10.05.2018г. , чрез пълном. – юриск. Боян Милев , който моли да се уважи иска и взема становище по разноските като прави искания в тази насока и излага доводи.

Ответникът , редовно призован  се явява лично и чрез адв. Нанков , който сочи , че не са подали писмен отговор. Не оспорвам обстоятелствата по исковата молба. Приемаме, че дължат сумата от 314,76 лв. която са заплатили и не знае защо приемат, че това е частично плащане. Аз посъветвах доверителя ми да плати, за да не се увеличава делото с разноски и експертизи, като му казах да плати главницата. Не съм съобразил,че те претендират и законна лихва, като е без размер ние няма и как и да я платим. Признаваме само искът за главницата, като моли да се имат в предвид и разноските за този иск. Моли да се отхвърли искът за главницата, тъй като са извършили плащане. Оспорват искът за лихва, тъй като не е конкретизиран нито по исковата молба, нито с докладваното становище.  

Съдът като съобрази  приетите по делото по съответния ред писмени доказателства, проекто – доклада, становищата на страните, чрез процесуалните им представители ,  преценени поотделно и в съвкупност намира от правна и фактическа страна следното:         

            Преди да изложи мотивите си съдът сочи , че иска по чл.415 от ГПК се подава във връзка със заповедното производство,което като част от изпълнителното производство се превръща в част от исковия процес .

Нормата на чл.422 е процесуална норма, относима към заповедното производство , установяваща специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск и той включва : издадена ЗИ на ПЗ , надлежно осъществено възражение на длъжника  в преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК , Разпореждане на съда с указание по чл.415, ал.1 от ГПК , предявяване на иск по чл.422 в законоустановения преклузивен срок.

В случая ЛРС е постановил ЗАПОВЕД №1511 /12.12.17г. , по която е разпоредено Длъжникът М.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представляван от Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев – Изпълнителни директори, сумата 314.76 лв. /триста и четиринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на входиране на заявлението /11.12.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: регресна претенция по чл. 500 ал. 1, т. 3, предл. първо от Кодекса за застраховането, за платеното от кредитора застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпили вследствие на ПТП от 20.10.2016 г. в село Пресяка, община Ловеч, причинено по вина на длъжника, който управлявайки МПС – ……….., е самокатастрофирал в каменен дувар, собственост на ………………, ЕГН **********, като виновният водач М.М.В. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. По заведената в застрахователното дружество щета под № Щ3100003584, след направена оценка на щетата, на собственика на увреденото имущество – Цанко Иванов Атанасов, е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 314.76 лева, съгласно авизо за плащане от 25.04.2017 г., за която сума застрахователят встъпва в правата на увредения срещу виновния водач – причинител на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Срещу тази заповед е било подадено възражение от длъжника , по което оспорва размера на щетите, причинени от него. Счита ,че на заден с един счупен стоп  не може да е причинил такава щета. Поставя въпрос дали е имало застраховка за дувара и следва да се търсят щетите от застрахователя.

Не е оспорена фактическата обстановка по делото: На 20.10.2016 г. в село П., по вина на М.М.В., ЕГН: **********, е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП), от МПС, …….., собственост на същия и управлявано от него, което самокатострофира в каменен дувар, собственост на Цанко Иванов Атанасов, ЕГН: **********. За настъпилото застрахователно събитие е съставен Констативен протокол (КП) за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1613912 от 20.10.2016 г., издаден от компетентните държавни органи при СПП - ОД на МВР - Ловеч, в който е отразено по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на лек автомобил МПС, а именно, М.М.В.. В горепосочения КП за ПТП безспорно е установено, че в качеството си на виновен водач, М.М.В. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Съгласно Решение № 15 от 25.07.2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление.МПС марка „Ауди", модел „80", с peг. № OB 4018 АТ, е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: 200299615, със застрахователна полица № BG/валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството - ищец е заведена щета под № Щ 3100003584. След направена оценка на щетата, на собственика на увреденото имущество - …………, ЕГН: ********** е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 314,76 лв. (триста и четиринадесет лева и седемдесет и шест стотинки), съгласно представено авизо преводно нареждане за плащане от 25.04.2017 г.

След подаване на ИМ, на 25.04.2017г. ответника е заплатил претендираната сума.Признава главния иск.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.500,ал.1 ,т.3 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, в случая се претендира законна лихва върху главницата , начиная от 11.12.2017г. , до окончателното й изплащане като следва да се съобрази ,че на 16.02.2018г. е платена главницата и по този иск.

Претендирана по исковата молба е и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите; съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК и  разноските в заповедното производство.

С оглед извършеното плащане на цялата главница , предявения главен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Следва да се уважи иска по чл.86 от ЗЗД , досежно лихвата върху главницата , начиная от датата на входиране на заявлението – 11.12.2017 г. до датата на заплащането на сумата 314,76 лв. - 16.02.2018г., а претенцията в останалата й част за присъждането на законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.    

По разноските в настоящото производство:

Разноските на ищеца са : в размер на 75,00 лева в заповедното производство , от които:25,00 лева – д.т. и 50,00 лева – юриск.в-е;

По исковото производство ищеца е претндирал разноски : 25,00 лева – д.т. и юриск. в-е на осн. чл.78, ал.8 от ГПК , което следва да се определи по реда на чл.25 , ал.1 от НПП , което е от 100,00 лева  – 300,00 лева  като съдът определя с оглед броя на заседанията и фактическата сложност на делото – 100,00 лева. Или приема ,че претендираните разноски са в общ размер на 125,00 лева.

При този изход на процеса и с оглед плащането в хода на производството, съдът приема ,че  не са налице комулативните предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК , за да се възложат разноските върху ищеца, а напротив те следва да се присъдят в тежест на ответника. Възраженията на представителя на ответника за неоснователност искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските.

В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 ГПК). Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. От материалите по заповедното производство е установимо, че длъжникът е получил заповедта за изпълнение на 15.12.2017г.. От този момент за него е започнал да тече двуседмичния срок по чл. 412, т. 7 ГПК, да изпълни доброволно, в случай, че не оспорва дължимостта - срокът за доброволно изпълнение е изтекъл.Длъжникът е упражнила правото да възрази срещу дължимостта на сумите по заповедта – подал е възражение по смисъла на чл. 414 ГПК. В случая следва да се приеме, че ответникът е оспорвал иска и с това е станал причина за завеждане на делото - подал е възражение и го е поддържал. Тъй като длъжникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на ищеца сума, в общ размер 200,00 лв.

           Воден от горните съображения ,съдът

                                      

                                         Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ , предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНОАКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:  ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров", № 1, представлявано от Изпълнителните директори Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов („ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД") чрез: пълномощника юрисконсулт Боян Милев, Съдебен адрес: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров", № 1, против: М.М.В. ЕГН: **********, Адрес: ***, иск с правно основание: чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска: 314,76 лв  , поради извършено в хода на делото плащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.В., с горните данни ,че същия дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНОАКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:  ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД – гр.София, на осн. чл.86 от ЗЗД , законната лихва    върху главницата - 314,76 лв. , начиная от датата на входиране на заявлението – 11.12.2017 г. до датата на заплащането на сумата 314,76 лв. - 16.02.2018г., а претенцията в останалата й част за присъждането на законна лихва върху главницата от датата - 16.02.2018г. до окончателното й изплащане като неоснователна и недоказана, отхвърля. 

ОСЪЖДА М.М.В. , с горните данни , да заплати на  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНОАКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:  ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД – гр.София, с горните данни , сумата 200,00/двеста/ лева – разноските в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №2536/2017 г. на ЛРС.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: