Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                               гр. Ловеч, 29.05.2017 г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2578 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:

 

       Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

 

            Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Георги Георгиев, срещу Е.М.Д. ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по договор за потребителски заем: 500.00 лева – главница, 136.00 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.08.2011 г. до 01.11.2011 г. и 255.84 лева – лихва за забава за периода от 17.08.2011 г. до 30.09.2016 г.

В исковата молба се твърди, че претендираното вземане произтича от следните обстоятелства: На 03.08.2011 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Е.М.Д. бил сключен договор за потребителски заем с номер САSН-04567424, по силата на който кредиторът отпуснал сума в размер на 500.00 лева, а длъжникът се задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва (добавка, съставляваща печалбата на кредитора) на 12 седмични погасителни вноски. Кредитополучателят удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението", че е получил заемната сума - предмет на договора, с което кредиторът изпълнил своите договорни задължения. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал всички свои задължения по договора и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 16.08.2011 г. и считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължало договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.

Посочва се, че крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 01.11.2011 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора, както и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.

Изтъква се, че на 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество. Това обстоятелство било видно и от приложеното като писмено доказателство Приложение 1 към договора за цесия. Твърди се, че съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, като по силата на издаденото пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, новият кредитор бил изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът посочва, че изпратил писмено уведомление до ответника, но съобщението не било получено от адресата и пратката се върнала в цялост, поради което в настоящото производство предстояло да бъде връчено уведомление, приложено ведно с исковата молба. /В този смисъл ищецът се позовава на Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II т.о., ТК/.

Посочва се още, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за потребителски паричен кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№ 1858/2016 г. по описа на РС-Ловеч била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал в срок възражение.

Предвид изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че в негова полза по отношение на длъжника Е.М.Д. съществуват вземанията, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № 1858/2016 г. по описа на РС-Ловеч, а именно: 500.00 лева - главница; 136.00 лева - договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 16.08.2011 г. до 01.11.2011 г.; 255.84 лева - лихва за забава за периода от 17.08.2011 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението.

Ищецът претендира и направените в настоящето производство разноски, както и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25.00 лева - държавна такса и 300.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок ответникът, чрез пълномощник адв. С.С., е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Изложени са аргументи, че ответникът не е уведомяван за извършеното прехвърляне на вземания от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца. Наред с това ответникът счита, че договорът за цесия е нищожен, поради противоречие със закона – чл. 99 и сл. от ЗЗД. Липсвала индивидуализация в договора за цесия на прехвърленото вземане, не бил посочен длъжникът по вземането, както и размерът на вземането към момента на прехвърлянето. Прави възражение и за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.

                                                                                                       В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. В писмена молба на пълномощника му юрк. Георги Георгиев, са развити съображения за основателност и доказаност на предявения иск, като се оспорват възраженията по отговора на ответника. Навежда доводи, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия с връчването на исковата молба, с която му е връчено и уведомлението за цесия, който факт е настъпил в хода на процеса и следва да се съобрази на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. Относно възражението на ответника за нищожност на процесния договор за цесия, ответникът изразява становище, че същите са необосновани, тъй като не се сочи в какво се състоят пороците на сделката, като излага аргументи, че с представените доказателства са достатъчно индивидуализирани прехвърленото вземане, длъжникът по него и титулярът на вземането. Изложени са и доводи, че дългът не е погасен по давност, тъй като датата, на която е настъпил крайния срок за погасяване на кредита е 01.11.2011 г., от когато е станало изискуемо цялото вземане, като кредиторът не се е възползвал от правото си да обявява кредита за предсрочно изискуем. Поддържа се искането за присъждане на направените от страна на ищеца разноски в настоящото и заповедното производство, за които е представен списък. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника.

                                                                                                       Ответникът Е.М.Д. се представлява от адв. С., която в пледоария по същество моли за отхвърляне на иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1858/2016 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

       По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 9261/12.10.2016 г., от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 1858/2016 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1098/13.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Е.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за сума в общ размер от 891.84 лева, от която: 500.00 лева – главница, 136.00 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 16.08.2011 г. до 01.11.2011 г., 255.84 лева - лихва за забава за периода от 17.08.2011 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските в производството: 25.00 лева – държавна такса и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В Заповедта е посочено, че вземането е за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за паричен заем № САSН-04567424 от 08/2011.

            В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Е.М.Д. е подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.

            Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

Безспорно е по делото, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор, и ответникът Е.М.Д., в качеството на кредитополучател, е бил сключен посоченият в исковата молба договор за потребителски заем № САSН-04567424 от 03.08.2011 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника потребителски заем в размер на сумата 500.00 лева, а ответникът се е задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 12 седмични погасителни вноски.

            С исковата молба е представено заверено копие от този Договор заедно с Общи условия, неразделна част от него и погасителен план, подписан от ответника. Видно от погасителния план, последната погасителна вноска по договора за кредит е с дата 01.11.2011 г.

            В чл. 5 от Общите условия към договора е предвидено, че при забава на една или повече седмични погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече седмични вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014 г., сключен между ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в качеството му на купувач, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на продавач, по силата на който продавачът - цедент прехвърлил на купувача - цесионер портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, като продавачът е посочил и определил тези вземания в списък Приложение 1 към този договор.

В приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г. между цедента и цесионера,  неразделна част от горепосочения договор за цесия, е посочено, че договорите за кредит са изброени в Приложение 1 към този протокол. 

Видно е от Приложение 1 към приемо-предавателния протокол, че в него фигурира и процесния договор за кредит, индивидуализиран с номера му - САSН-04567424 и ЕГН на заемателя - ответник, съответстващо на ЕГН, посочено на заемателя в договора за кредит.   

Представено е пълномощно рег.№ 11689/29.07.2014 г., с което цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощил цесионера – ищец „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 08.07.2014 г. договор за цесия, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същия договор за цесия, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.

Приложено е уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, съгласно договора за цесия от 08.07.2014 г., с предмет вземането и по процесния договор за кредит, отправено от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, до ответника Е.М.Д., без данни, че е връчено на последния.

По искане на ищеца съдът допусна съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи във връзка с претендираното вземане.

От заключението на експертизата се установява, че вещото лице, след справка в счетоводствата на ищцовото дружество и на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е констатирало, че заемополучателят – ответник не е обслужвал задължението си по предоставения заем, както по отношение плащане на погасителни вноски за главница и договорни възнаградителни лихви, така и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, изчислено върху всяка забавена погасителна вноска, съгласно т. 5 от договора, като неплатените суми по договора за заем са така, както са претендирани от ищеца.   

            При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по договор за потребителски заем № САSН-04567424 от 03.08.2011 г., а именно: 500.00 лева – главница, 136.00 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.08.2011 г. до 01.11.2011 г. и 255.84 лева – лихва за забава за периода от 17.08.2011 г. до 30.09.2016 г., прехвърлени от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014 г.

Съдът счита, че договорът за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014 г. е валидно сключен между заемодателя по процесния договор за заем „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на продавач /цедент/ и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в качеството му на купувач /цесионер/. Доводите на ответника за липса на индивидуализация в договора за цесия на прехвърленото вземане, както и че не е посочен длъжникът по вземането и размерът на последното към момента на прехвърлянето, не касаят валидността на сделката. Независимо от това, съдът отбелязва, че са неоснователни, тъй като с представените Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г. към договора за цесия и Приложение 1  към този протокол, прехвърленото вземане и длъжникът по него са достатъчно индивидуализирани с посочване на номера на договора за кредит и ЕГН на длъжника.

Относно наведения довод за противоречие на договора за цесия със закона – чл. 99 и сл. от ЗЗД, съдът съобразява следното:

Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а според ал. 4 на същата разпоредба, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение. В същото решение на ВКС е застъпено и становището, че доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като е възприето, че получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен с оглед правилото на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Така е и в настоящия случай, като съдът приема, че ответникът е уведомен за извършената цесия и че ищецът е новият му кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания, връчено му заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК. Това уведомление се установи, че е отправено от новия кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено по чл. 290 от ГПК/. Ето защо, съдът счита, че не е налице твърдяното противоречие на договора за цесия с императивните изисквания на чл. 99 от ЗЗД по уведомяването на длъжника за извършването й, като с оглед на този извод съдът приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника.    

Относно възражението на ответника, че задължението му към ищеца в размер на претендираната главница от 500.00 лева е погасено с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, съдът намира, че е неоснователно. По делото е установено, че крайният срок за погасяване на кредита е 01.11.2011 г. – датата на последната погасителна вноска /видно от погасителния план/. Няма доказателства по делото, от които да се направи извод, че кредиторът е упражнил правото си по чл. 5 от Общите условия към договора за заем, да обяви вземането си за предсрочно изискуемо и да отнеме преимуществото на срока на длъжника да изпълни задълженията си. Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично при неплащане на определен брой погасителни вноски, а трябва да бъде обявена на длъжника /арг. от т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Тъй като по делото няма такива данни, следва да се приеме, че датата, на която е настъпила изискуемостта на вземанията по договора за кредит е посочената в погасителния план – 01.11.2011 г., от която, съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, е започнала да тече петгодишната давност за погасяване на главното вземане, която към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /12.10.2016 г./ не е изтекла. Ето защо, положителният установителен иск за главницата в размер на 500.00 лева не е погасен по давност, явява се основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /12.10.2016 г./ до окончателното изплащане на вземането.   

По отношение на вземането за договорна възнаградителна лихва в размер на 136.00 лева за период от 16.08.2011 г. до 01.11.2011 г., съдът намира, че възражението на ответника за погасяването му по давност е основателно, тъй като това е вземане за лихви, което съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасява с изтичане на тригодишна давност и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2016 г., тригодишният давностен срок за заплащане на това вземане е изтекъл, броен от крайния срок за погасяване на кредита - 01.11.2011 г. Ето защо, в тази част установителният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По същите съображения, се явява погасено с изтичане на тригодишната давност и вземането на ищеца за обезщетение /лихва/ за забава за част от заявения период, а именно от 17.08.2011 г. до 11.10.2013 г., а за периода от 12.10.2013 г. до претендирания краен период – 30.09.2016 г., същото не е погасено по давност, с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2016 г., поради което за този период ответникът дължи обезщетение за забава върху непогасената главница. Относно изчисляване размера на лихвата за забава върху главницата от 500.00 лева за периода, необхванат от давността, а именно от 12.10.2013 г. до 30.09.2016 г., съдът използва общодостъпния електронен калкулатор - “CALCULATOR.BG” и установи, че дължимият размер лихва за забава върху главницата за посочения период е 150.99 лева. Именно в този размер и период установителният иск за лихва за забава се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран размер от 255.84 лева и за период от 17.08.2011 г. до 11.10.2013 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.

            Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който претендира следните разноски: в заповедното производство – 25.00 лева – държавна такса и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; в исковото производство – 125.00 лева – държавна такса, 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 130.00 лева – депозит за вещо лице, като по делото са налице платежни документи, удостоверяващи извършването на разноските за такси и депозит за вещо лице. При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 75.00 лева, от които: 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а за исковото производство разноски общо в размер на сумата 186.13 лева, включващи държавна такса и депозит за вещо лице, както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски в исковото производство: 286.13 лева. С оглед на това, искането на ищеца в частта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лева в заповедното производство и за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лева в исковото производство, следва да се отхвърли.

От своя страна, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Не е представил списък по чл. 80 от ГПК. От представения договор за правна защита и съдействие от 02.02.2017 г. е видно, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200.00 лева. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес до 1000.00 лева адвокатското възнаграждение е определено в размер на 300.00 лева, т.е. в случая заплатеното е под установения в наредбата минимален размер. При съобразяване отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в исковото производство в размер на 54.00 лева за адвокатско възнаграждение.

            Водим от горното, съдът

             

                                                       Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на Е.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, сумата 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща главница по цедиран договор за потребителски заем № САSН-04567424 от 03.08.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /12.10.2016 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 150.99 лв. /сто и петдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 12.10.2013 г. до 30.09.2016 г., като ОХВЪРЛЯ искът в останалата част за разликата до пълния претендиран размер лихва за забава от 255.84 лева и за период от 17.08.2011 г. до 11.10.2013 г., както и в частта за сумата 136.00 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.08.2011 г. до 01.11.2011 г., като неоснователен. 

ОСЪЖДА Е.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 286.13 лв. /двеста осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.

            ОТХВЪРЛЯ искането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с горните данни, в ЧАСТТА за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лева в заповедното производство и за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лева в исковото производство.

            ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, да заплати на Е.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 54.00 лв. /петдесет и четири лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1858/2016 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: