Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                              

                                               гр.Ловеч ……………….

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на трети април, през  две хиляди и седемнадесета година

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от съдията   гр.дело № 1871 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази: 

             Установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от  Р.Л.Н. *** и И.Л.Г. ***.

             Ищците посочват, че са наследници по закон на Х.Т.Т. Д., Лов.област, поч. на 20.12.1972 г. Твърдят, че с договор за продажба на недвижим имот от 05.02.1936 г. Х.Т. е закупил от своя баща Т.Т. къща с двор  от 0.5 ара, находяща се в с.Д. в махала „Брусенска, при съседи: Р.М.Х.Ш.Н.И. Излагат, че през 1957 г. родителите им Л.Л.Т.Л. започнали строителство на нова жилищна сграда в гореописания недвижим имот, като строителството е извършено въз основа на одобрен архитектурен проект от 21.03.1957 г. Изтъкват, че за с.Д. са изработвани и приемани два плана – кадастрални и регулационни – единият от 1926 г., а другият – от 1999 г. По плана от 1926 г. имотът, закупен от техния дядо, е отразен като част от парцел ІІ имот пл.№ 58 в квартал 49. В разписния лист на този план като собственик на процесния парцел през 1926 г. бил записан Н.И. Наведени са твърдения, че на 16.11.1937 г. между Н.И. и техният дядо е сключен  договор за замяна на недвижим имот.

             Ищците твърдят, че по плана от 1999 г. на с.Д. имотът, закупен от дядо им, е отразен като урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел ІІІ имот пл.№ 160 в кв.7, като по разписен лист парцелът е записан на техния баща – Любен Н.. Сочат, че по кадастралната карта на с.Д. имотът представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 23060.500.160, целият с площ от 466 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 160, квартал 7, парцел ІІІ, заедно с построените в същия имот: СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.1  със ЗП от 63 кв.м, брой етажи 1, предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна и СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.2 със ЗП от 49 кв.м., брой етажи 1, предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна и СГРАДА с идентификатор № 23060.500.160.3 със ЗП от 54 кв.м., брой етажи 1 , предназначение: селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.4 със ЗП от 20 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда.

             Ищците излагат, че направили опит да се снабдят с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка и случайно научили, че за имот с идентификатор №23060.500.160 е издаден АДС № 2942/12.07.1962 г. Подали молба до Областен управител – Ловеч за деактуване на имота, но получили отговор, че липсват документи, установяващи собствеността им върху процесния имот. Установили също, че освен цитирания АДС има съставен и друг АДС №3343/16.04.1964 г., от съдържанието на който се установява, че по силата на присъда от 1959 г. от Н.И. Ч. е отнета 1/3 ид. част от паянтова къща и дворно място, съставляващо парцел ІІ – 58 в кв.49 по плана на с.Драган. Твърди се, че към тази дата Н.И. владеел друга част от парцел ІІ, имот пл.№ 58 в кв.49 – откъм улицата до реката, в която част се е намирала неговата жилищна сграда. Поради посочените АДС Областен управител Ловеч отказал да издаде удостоверение, че имотът не е актуван като държавен и това се явява пречка за снабдяване на ищците с нотариален акт за правото им на собственост.

             От страна на ищците са наведени твърдения, че гореописаният имот е владял техният дядо Х.Т.Т.Т. от преди 1936 г. до смъртта си. Заявяват, че с в известност, че майка им била родена през 1936 г. в старата къща в имота, както и че в същия родителите им са изградили нова жилищна сграда през 1957 г. и са живели там до смъртта си, а след тяхната смърт те- ищците продължили да владеят имота без прекъсване до настоящия момент.

             МОЛЯТ съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Държавата, че ищците, по силата на наследство и давностно владение са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.Д., общ.Угърчин, на адрес: с.Д., ул.“Л.К.“, съставляващ по КККР на селото имот с идентификатор № 23060.500.160, целият с площ от 466 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10м/ заедно с построените в имота: СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.1 със ЗП от 63 кв.м, бр.етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА с идентификатор 23060.500.160.2 със ЗП от 49 кв.м.,бр.етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.3  със ЗП от 54 кв.м, бр.етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.4 със ЗП от 20 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, ведно с всички законни последици.

           Претендирани са и направените по делото разноски.

           В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е заявил становището си по допустимостта и основателността на предявения установителен иск. Оспорва иска и моли, като неоснователен и недоказан, да бъде отхвърлен. Развива подробни съображения. Навежда довод, че представения от ищците писмен договор от 05.02.1936 г е сключен без да е спазена предписаната от закона форма, поради което няма транслативно действие. Не оспорва, че ищците и наследодателят им са владели фактически имота, но считат, че владение не е основание за придобиване на имота по давност.

             Ищците Р.Л.Н. и И.Л.Г. вземат лично участие в процеса, като се явяват с представител по пълномощие -  адв. С.. Поддържат предявения иск и молят същия да бъде уважен, като претендират и сторените по делото разноски. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.

             Ответникът – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител – Ловеч, се представлява от Главен юрисконсулт В.И.. Застъпва становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск за собственост, като моли същият да бъде отхвърлен по съображения, изложени в писмена защита.

            Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От представеното и прието по делото удостоверение за наследници № 29 от 23.03.2016 г. на Кметство – с.Д., общ.Угърчин се установява, че  Х.Т.Т. - б.ж.на с.Д. е починал на 19.12.1972 г, като ищците Р.Л.Н. и  И.Л.Г. са негови внуци – деца на покойната му дъщеря Т.Л., поч. 02.02.2011 г.

             Съгласно приложеното удостоверение Изх.№ 704 от 14.03.2016 г., бащата на двамата ищци – Л.Л. е починал на 15.03.1987 г., като призовани към наследяване към момента на смъртта му са съпругата му Т.Л./поч. 2011г./ и двете му деца – ищците.

             По делото е представен Договор за продажба на недвижим имот с дата 05.02.1936 г., съгласно който прадядото на ищците Т.Т.Х.Т.Т. правото си на собственост и фактическо владение над два имота, като по т.2 прехвърленият имот е описан като къща с двор  0.5 ара, находяща се в с.Д., Ловчанска околия в махала „Брусенска”, при съседи: Р.М.Х.Ш. и Н.И. От страна на продавача е поето задължение да снабди купувача с нотариален акт на негови разноски

             Представен е също и Договор за замяна на недвижим имот от 16.11.1937 г., по силата на който  Н.И. Д.Х.Т.Т. правото си на собственост и фактическо владение над недвижим имот в с.Д., махала „Брусенска”, а именно 500 кв.м. дворно място с къща и сайван, при съседи: път, Р.М.Х.Н.Ш. срещу Нива от 5 декара на „Байрям човаро” в землището на с.Д..

             Установява се, че въз основа на приобщения по делото архитектурен проект  за жилищна постройка от 21.03.1957 г. родителите на ищците  - Л.Л. и съпругата му  Т.Л. са  започнали строеж на нова жилищна сграда в гореописания имот, като по регулационния план от 1927 г. постройката е разположена в северната част на парцел ІІ – 58, кв.49, целият с площ от 1500 кв.м. , записан на Н.И.

             Установява се, че е бил съставен  АДС №2942/ 12.07.1962 г., с който на основание изп. дело №823/59 г. на Луковитски народен съд е одържавена 1/3 идеална част от имота, находящ се в кв.48, пар.ІІ със застроена и незастроена  площ 1000 кв.м., къща едноетажна паянтова със ЗП от 33 кв.м., състояща се от две стаи. Като година на застрояване на сградата е отбелязана 1937 година, като е посочено също, че за съсобственика остават 2/3 ид.части.

             Впоследствие е съставен и АДС №3343/16.04.1964 г., с който на основание Присъда №823/59 г. и Постановление от 05.03.1962 г. на Луковитски нар.съд е актуван като държавен  имот, описан като 1/3 ид. част от паянтова къща и дворно място, съставляващо парцела ІІ – 58 в кв.49 по плана на с. Д., като останалите 2/3 ид.ч. остават съсобствени с Н.И. Ч.. За година на застрояване на сградата е посочена 1940 година.

             С молба вх.№ ДС – 112/18.03.2016 г. ищецът Р.Л.Н. е отправил искане до Областен управител – Ловеч да бъде издадена заповед за деактуване на АДС №2942/1962 г. на ОбНС – Ловеч, който акт се повтаря с АДС №3343/1964 г. и да разпореди да се издаде удостоверение, че описаният поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Д., Лов.област, с адрес по скица: с. Д., ул.”Л.Каравелов”, и съставляващ по действащата кадастрална карта имот с идентификатор № 23060.500.160 не е държавна собственост.

             По делото е приложено писмо Изх.№ ДС – 112 от 09.05.2016 г. на Областен управител –Ловеч, с което във връзка постъпилото заявление от ишеца с искане за отписване от актовите книги за държавна собственост на 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 23060.500.160 по КККР на с.Д., с площ от 466 кв.м. , същият е уведомен, че е изискана необходимата информация от Община – Угърчин и е установено, че липсват доказателства за отписване на имота от актовите книги по смисъла на чл.109 от ППЗДС. Поради липсата на документи, доказващи собствеността на ищеца или погасяване правото на собственост на държавата, Н. е уведомен, че не може да бъде издадена заповед за отписване на имота от книгите за държавна собственост.

             Видно от скица на ПИ № 15-361407 – 25.07.2016 г. на СГКК – Ловеч, по действащата  КККР, одобрени със Заповед РД-18-40/08.05.2009 г. на Изп. директор на АГКК Поземлен имот с идентификатор 23060.500.160 е с адрес: с.Д., ул.”Л.К.” и площ: 466 кв.м. Налице е отбелязване относно номера по предходния план: 160, квартал 7, парцел ІІІ.  На основание АЧДС №2942 от 12.07.1962 г.в кадастралния регистър Държавата е вписана като собственик с права върху 1/3 ид.част, площ от 1000 кв.м.от правото на собственост.

             По искане на ищците, на основание чл.195 от ГПК, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза за изясняване на спорни по делото въпроси:  да проследи движението на процесния имот по всички планове – действали и действащи на с.Д. и да посочи може ли да се установи идентичност на същия със следните имоти -  с имота по кадастрална карта, с част от УПИ ІІ – 58 в кв.49 по плана на с.Д. от 1926 г., с УПИ ІІІ – 160 в кв.7 по плана на с.Д. от 1999 г., с описания имот по кадастрална карта и с имота, отразен в архитектурния проект на жилищна сграда, одобрен на 21.03.1957 г.  При реализиране на експертизата вещото лице е установило, че една част от цялата площ 466 кв.м. на процесния ПИ с идентификатор 23060.500.160, равняваща се на 412 кв.м. попада в границите на имот с пл.№ 58 по кадастралния план на с.Д. от 1926 г./заключена  между точки 1,2,3,4 в приложената комбинирана скица/. По кадастралния план на с.Д. от 1926 г. имотът с пл.№ 58 е с площ около 1000 кв.м. По т.4 от констатациите е посочено, че за имот пл.№ 58 по кад.план на селото от 1926 г. е отреден парцел ІІ – 58 в кв.49/тониран в светлозелен контур по букви А, Б, В, Г, Д, Е. в комбинираната скица/ с площ от около 1500 кв.м. по регулационния план от 1927 г. Констатирано е, че в разписния лист за парцел ІІ – 58 в кв.49, образуван за имот №58, е записано „име на стопанина: Н.И. и квадратура на дворището: 1500 кв.м.”. Видно от заключението, парцел ІІ – 58 в кв.49 е застроен с жилищна сграда на северната регулационна линия след издадена на 04.03.1957 г. виза за проектиране и архитектурен проект, одобрен на 21.03.1957 г. Установено е, че сградата е нанесена в предходния кадастрален план от 1999 г.като масивна жилищна сграда в имот пл.№160 и като сграда с идентификатор 23060.500.160.1 и ЗП от 63 кв.м. по КККР. Според експертизата, АДС №2942 от 12.07.1962 г. се отнася за имот, чието описание е извършено по действащия към датата на съставяне на акта кадастрален план на с.Д. от 1926 г. и по тогава действащия регулационен план от 1927 г. Според в.л. от направеното описание следва да се разбира, че се отнася за 1/3 ид.ч. от имот” със застроена и незастроена площ от 1000 кв.м”, каквато е площта на имот с пл.№ 58 по кад.план от 1926 г., за който по регулационния план от 1927 г. е отреден парцел ІІ – 58 в кв.49 с площ от 1500 кв.м. Сравнявайки описанието на имота в АДС №2942 от 12.07.1962 г. и описанието на същия имот в следващия АДС №3343 от 16.04.1964 г., вещото лице е констатирало наличието на несъответствие по отношение на имота в двата акта. Във втория акт №3343/16.04.1964 г. имотът вече не е „със застроена и незастроена площ от 1000 кв.м”, какъвто е имот с пл.№ 58, а „дворно място съставляващо парцел ІІ в кв.49”, за което не е конкретизирана площ.  По т.7 от констативната част на заключението е отбелязано, че в претендирания ПИ с идентификатор 23060.500.160 не съществува описаната в АДС №2942/12.07.1962 г. „къща едноетажна паянтова със ЗП от 33 кв.м”, а са налице две едноетажни масивни жилищни сгради с номера 1 и 2, съответно с площи 63 кв.м. и 49 кв.м. Базирайки се на така направените констатации, в отговор на поставените задачи в.л. П. е дал заключение, съгласно което за процесния  ПИ с идентификатор 23060.500.160 и площ от 466 кв.м. по КККР са установени следните идентичности. Налице е пълна идентичност с имота по кадастралната карта, тъй като ПИ с идентификатор 23060.500.160 е идентичен с претендирания от ищците процесен имот. Установена е частична идентичност  с УПИ ІІ – 58 в кв.48 по плана на с.Д. от 1926 г., тъй като процесния ПИ с идентификатор 23060.500.160 с площ 466 кв.м. по КККР, реално заема северната част на УПИ ІІ – 58, целият с площ от около 1500 кв.м., обозначена в приложената към заключението Комбинирана скица по светлозелените букви А, Б, В, Г, Д, Е. Съгласно експертизата, е  налице пълна идентичност с УПИ ІІІ – 160 в кв.7 по плана на с.Д. от 1999 г., тъй като регулационните граници на парцела са прекарани по имотните граници на имот с пл.№ 160 по предходния кадастрален план, идентичен на процесния поземлен имот с идентификатор 23060.500.160 по кадастралната карта. Установена е също пълна идентичност на процесния имот с описания по кадастралната карта имот – и двата имота са идентични на ПИ с идентификатор 23060.500.160 с площ  466 кв.м.

             Според вещото лице е налице частична идентичност на процесния ПИ с идентификатор 23060.500.160 по кадастралната карта с имота, отразен в архитектурния проект на жилищна сграда, одобрен на 21.03.1957 г., тъй като одобреният архитектурен проект е изработен след издаване на виза от 04.03.1957 г. за проектиране и строеж на жилищна сграда на северната граница/улична регулация/ на парцел ІІ – 58 в кв.49 по плана на с.Д. от 1926 г. , т.е. в тази част на УПИ ІІ – 58, целият с площ от 1500 км., която към настоящия момент представлява и е идентична на процесния поземлен имот № 23060.500.160 с площ 466 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 40/08.05.2009 г. на Изп. директор на АГКК. От заключението на СТЕ се установява, че сградата от одобрения на 21.03.1957 г. архитектурен проект е идентична с едноетажна жилищна сграда с идентификатор 23060.500.160.1 и ЗП от 63 кв.м. по кадастралната карта. Поради значително несъответствие на площите, същата не е идентична с описаната в АДС №2942, съставен от ОНС – Ловеч на 12.07.1062 г.

             По искане на ищците по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: В.Ч.Б.Н.А.Ц.Т.П.. Същите дават категорични и непротиворечиви показания, че в процесния имот първоначално са живели бабата и дядото на ищците  - баба И.Х., като в имота е имало стара малка къщичка, в която живеели. Впоследствие в годините тази стара къща „две стаи бяха и беше на земята” / св.Б./ се сринала. И тримата свидетели поддържат, че новата къща в имота е строена след женитбата на родителите на ищците – Л.Л.Т.Л., като изтъкват, че Любен е бил приведен зет. Новата къща била разположена на улицата, а старата се падала навътре в двора. Свидетелите твърдят, че помнят и знаят, че в съседство на този имот е имало имот на Н.И. Червения, като „ двата имота са един до друг – но откъм дворовете, и са на различни улици”/ св.П.Н. имал стара къща, близо до герана, която попадала извън двора на имота на бабата и дядото на ищците. Според св.И., старата къщичка на Найден е по-близо до южния път, от колкото къщичката на Р..           

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

             Съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от търсената защита ,за да се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните, тъй като за процесния Поземлен имот с идентификатор № 23060.500.160 по КККР на с.Д., общ.Угърчин е съставен  АДС № 2942/12.07.1962 г., а впоследствие – и АДС № 3343/16.04.1964 г. на Окр.народен съвет – Ловеч.

            Както с отговора на ИМ, така и в хода на процеса ответникът заявява, че не оспорва факта, че ищците и техният наследодател са владели фактически имота. Счита обаче, че това владение не е основание за придобиване на имота по давност поради последователно действащите във времето законови забрани за придобиване  по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Позовава се на  разпоредбите на чл.23 от ЗБНМ / 1905 г/, чл.53, ал.2 от ЗБНМ от 1941г, чл.40, ал.2 от ЗПИНМ от 1949 г. и чл.59 от ЗТСУ от 1973 г. Счита също, че ищците не могат да придобият имота по давност и поради това, че през периода от 1951 г. до 1990 г. чл.86 от ЗС забранява придобиването по давност на имот – социалистическа собственост, а съгласно редакцията на тази норма през периода 1990 – 01.06.1996 г. не може да се придобива по давност имот – държавна собственост.

             След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че наследодателят на ищците Х.Т.Т. е владял непрекъснато и необезпокоявано имота от 1936г. до момента на своята смърт – 20.12.1972 г., след което имота са продължили да владеят родителите на ищците  - Л.Л.Т.Л., а след тяхната смърт -  щците като наследници по закон, при условията на присъединяване на владението на своите праводатели . С оглед доказателствения материал по делото съдът приема за доказано, че началото на владението е поставено  през 1936 г., когато по силата на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.02.1936 г.  Х.Т.Т./ дядо на ищците/ е закупил от своя баща Т.Т. къща с двор от 0.5 ара, находяща се в с.Д., в мах.”Брусенска”, при съседи: Р.М.Х.Ш. и Н.И. Страните не спорят, че същият имот е предмет и на договор за замяна от 16.11.1937 г., с който Н.И. Д. е прехвърлил на техния дядо Х.Т.Т.  500 кв.м. дворно място и къща и сайван, при съседи: път, Р.М., свое на продавача и Х.Ш.. Следва да се отбележи, че според  219 от Закон за задълженията и договорите /обн. ДВ, бр.268 от 1892 г. и отм.ДВ, бр.275 от 1950 г./, действащ в коментирания период, договорите за прехвърляне право на собственост или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да стават, под страх на недействителност, с нотариален акт”. Оттук следва, че собствеността се прехвърля след сключване на договор в определена форма - нотариален акт, какъвто нотариален акт по делото не е приложен , а и липсват твърдения да е бил съставен. Това налага и извода, че сключения договор за замяна на недвижим имот не е породил вещно –прехвърлително действие, а от друга страна липсват данни същият да е бил и валидиран съгласно условията на действащите впоследствие валидизационни закони, които с обратна сила признават за действителни сделките, при които към момента на сключването им не е спазена предвидената от закона форма. В случая не е настъпил вещно-прехвърлителен ефект от сделката, но е поставено началото на  непрекъснато, явно и необезпокоявано упражняване на фактическа власт с намерение за своене върху обособената част с площ от 500 кв.м от парцел ІІ 58 в кв.49, разположена в неговата северна част. Именно в тази част, на северната регулационна линия / на граница с уличната регулация/ родителите на ищците са застроили жилищна сграда със ЗП 63 кв.м. след издадена на 04.03.1957 г. виза за проектиране и архитектурен проект, одобрен на 21.03.1957 г. Видно от заключението на СТЕ, тази сграда е нанесена в кадастралния план от 1999г. като МЖ в имот пл.№ - 160 и като сграда с идентификатор 23060.500.160.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-40/08.05.2009 г. на Изп. директор на АГКК.

                        С оглед въведеното от ищците оригинерно придобивно основание, същите при условията на пълно и главно доказване следва установят началото и продължителността на упражняването на фактическата власт. Придобивната давност е въздигнат от закона факт, с осъществяването на който се свързват настъпването на правните последици по чл.79, ал.1 от ЗС, като в тежест на ищите е да установят основните белезите на владението– непрекъснато, явно и необезпокоявано. В настоящия случай в ИМ са наведени и твърдения, че владението е установено от наследодателя на ищците през 1936 г. и оттогава е владеел имота непрекъснато като свой собствен, като това владение продължава и към настоящия момент в лицето на  двамата ищци в качеството им на универсални правоприемници. Тези твърдения не се оспорват от ответната страна.

Действащ към момента, в който е започнало владеенето на имота, е бил Закона за давността/Обн., ДВ, бр. 23 от 30.01.1898 г., отм.,със ЗС, бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г/. Съгласно чл. 34 от Закон за давността, може да се придобиват чрез давност правото на собственост и другите вещни права върху недвижими имущества с непрекъснато владение в продължение на двадесет години, без да има нужда от юридическо основание и добросъвестност. В процесния казус придобивната давност  е започнала да тече при действието на Закона за давността, а е приключила при действието на Закона за собствеността/в сила от 17.12.1951г./. Относно  срока на придобивната давност съдът съобразява §4 ЗС, според който по отношение на придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения  в ЗС срок от 10 години. По-горе в мотивите си съдът е приел, че давностният срок е започнал да тече през 1936г. и към момента на влизане в сила на Закона за собствеността от предвидения в Закона за давността 20-годишен срок остават още 5 години, т.е. по-кратък от предвидения в чл.79 от ЗС десетгодишен срок на давностно владение. Следователно, след като за завършване на давността остават по-малко от 10 години, приложение следва да намери разпоредбата на чл.34 от Закона за давността /отм./, с оглед на което ефектът на придобивната давност следва да се зачете през 1956 г.

Приложените по делото АДС №2942/12.07.1962 г., а впоследствие и АДС № 3343/16.04.1964 г. са съставени след изтичане на изискуемия от закона срок и настъпване последиците на придобивната давност. В тази връзка съдът отбелязва, че според постановката, възприета в ТР №4/ 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.д.№4/2012, ОСГК  позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Прима се, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 от ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници  в съдебен процес по спор за собственост. 

             По делото е установено, че с АДС №2942/12.07.1962 г.правото на собственост на Държавата е установено върху 1/3 ид.част от имот, находящ се в кв.49, парцел ІІ, с площ от 1000 кв.м, къща едноетажна паянтова, със ЗП от 33 кв.м. С последващ АДС №3343/16.04.1964 г.същият имот е актуван отново, като е описан като 1/3 ид.част от  паянтова къща и дворно място съставляващо парцела ІІ – 58 в кв.49 по плана на с.Д.. И в двата акта е отбелязано, като  по този факт и страните не спорят, че  имотът е одържавен от Н.И. Ч., въз основа на присъда № 823/1959 г.  и постановление от 05.03.1962 г. на Луковитски нар.съд. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и заключението на изслушаната СТЕ, се установява, че праводателите на ищците са владеели  реална част от около 500 кв.м.в северната част от парцел ІІ – 59 в кв.49, където е била построена и новата жилищна сграда със ЗП 63 кв.м. / идентична със сграда с идентификатор 23060.500.160.1/, докато Найден Ч. е владеел другата част от парцела – южната, откъм улицата до реката, където се е намирала негова собствена жилищна сграда. Видно от заключението на експертизата, поради значителното несъответствие на площите, тази сграда не е идентична с описаната сграда в АДС №2942/12.07.1962 г.

              Преценявайки съдържанието на двата Акта за държавна собственост като официални свидетелстващи документи, съдът счита, че тяхната доказателствена сила е оборена, предвид данните по делото, съдържащи се в събраните писмени и гласни доказателства –писмен договор от 1937 г., одобрен архитектурен проект от 21.03.1957 г.,  обособяването на процесния имот като  самостоятелен УПИ – парцел ІІІ , имот пл.№ 160 в кв.7 по плана от 1999 г. и вписването на имота в разписния лист на с. Д. на името на наследодателя на ищците – Любен Н., констатациите на вещото лице и направените при експертизата изводи, както и непротиворечивите показания на разпитаните свидетели. Актуването на имота като държавна собственост не е основание за възникване правото на собственост в патримониума на Държавата. Това произтича от разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗДС, според която актът за държавна собственост има единствено констативно действие, но не и правопораждащо такова. Ето защо, съдът счита,че не следва да се зачита доказателствената сила на съставените два Акта за държавна собственост,с които имотът е актуван като държавна собственост. Съвкупният анализ на доказателствата  налага извод относно липсата на основание, на което спорната част от имота  да се счита за държавен.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е налице основание за придобиване на имота по давност поради последователно действащите във времето законови забрани за придобиване  по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Забрана за придобиване по давност на реална част от парцел е била предвидена в благоустройствените закони, действали до приемането на ЗТСУ – чл.23 от ЗБНМ от 1905 г., чл.53, ал.2 от ЗБНМ от 1941 г., чл.40, ал.2 от ЗПИНМ от 1949 г.  и отм. със ЗТСУ от 1973 г., който с нормата на чл.59, ал.1 също установява забрана за придобиване по давност на определени части от парцели, включени в границите на дворищно – регулационните планове.

             Съдът счита, че към настоящия казус приложение следва да намери разпоредбата на чл.181, ал. 1 ЗТСУ, която урежда изключение от общата забрана за придобиване по давност на реални части от парцели. Важно е да се отбележи, че действието на това изключение важи само за случаите, когато давността е изтекла до влизане на ЗТСУ в сила, т.е. до 1973 г. В случая давността е започнала да тече през 1936 г. при действието на ЗБНМ, а нейните правни последици с оглед  §4 от ЗС са настъпили през 1956 г., когато в сила  е бил друг благоустройствен закон – ЗПИНМ  от 1949 г. В случая съдът съобразява  възприетото разбиране в решение № 186 от 19.II.1987 г., ОСГК, застъпено и в по-новата съдебна практика -/ Р.№185 от 01.03.2010 г. по гр.д.№280/09 г., І г.о, Р.№21 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 798/09 г., ІІ г.о, Р.№ 348 от 21.04.2010 г. по гр.д.№4131/08., ІІІ, постановена по реда на чл.290 от ГПК/, според което връзката и приемствеността между ЗПИНМ и ЗТСУ е изразена чрез преходното правило на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ, по силата на което се запазва действието на завършената до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност по отношение на реално определени части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела отговарят на изискванията на чл.39-43 ППЗПИНМ или на чл. 53-55 ППЗТСУ. Това означава, че придобивната давност върху част от парцел ще запази действието си при условията на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ, ако е изтекла, без да е прекъсвана, до влизането на ЗТСУ в сила. В конкретния казус от данните по делото е видно, че от 1936 г. до смъртта си наследодателите на ищците са владяли явно, непрекъснато и обезпокоявано една реално определена част/северната/с площ от около 500 кв.м. от парцел УПИ ІІ – 58, целият с площ от около 1500 кв. м. по регулационния план на с. Д. от 1927 г. Съгласно приетото заключение на СТЕ тази реална част е напълно идентична с УПИ ІІІ – 160 в кв.7 по плана на с. Д. от 1999 г., в който регулационните граници на парцела са прекарани по имотните граници на имот с пл.№ 160 по предходния кадастрален план, като този имот е идентичен също и на процесния поземлен имот с идентификатор 23060.500.160 по кадастралната карта. От всичко изложено дотук дава основание  на съда да направи извод, че процесната реална част притежава всички изискуеми характеристики – лице и площ, за да бъде своена и придобита по давност.

             Въз основа на всичко изложено по-горе съдът счита, че предявеният положителен установителен иск за собственост е изцяло основателен и доказан. Ищците се явяват съобственици по наследство и давност на процесния имот  - ПИ с идентификатор ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.Д., общ.Угърчин, на адрес: с.Д., ул.“Л.К.“, съставляващ по КККР на селото имот с идентификатор № 23060.500.160, целият с площ от 466 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10м/ заедно с построените в имота: СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.1 със ЗП от 63 кв.м, бр.етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА с идентификатор 23060.500.160.2 със ЗП от 49 кв.м.,бр.етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.3  със ЗП от 54 кв.м, бр.етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.4 със ЗП от 20 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, ведно с всички законни последици.

С оглед изхода на процеса ,на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, ще следва да заплати на ищците реално направените в  хода на настоящето производство разноски в общ размер на сумата от 770.00 лв, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, от които: 600.00 лв.- адвокатски хонорар, 50.00 лв. – внесена държавна такса и 120.00 лв.-депозит за вещо лице.

              Мотивиран от горните съображения , съдът

 

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на ДЪРЖАВАТА, представлявана от  Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез Областен управител – Ловеч, че  Р.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по силата на наследство и давностно владение са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.Д., общ.Угърчин, на адрес: с.Д., ул.“Л.К.“, съставляващ по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № РД – 18 – 40/08.05.2009 г. на Изп.директор на АГКК – София имот с идентификатор № 23060.500.160, целият с площ от 466 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 160, квартал 7, парцел ІІІ, при съседи: имоти: 23060.500.161, 23060.500.163, 23060.500.683, 23060.500.159 заедно с построените в имота: СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.1 със ЗП от 63 кв.м, бр.етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА с идентификатор 23060.500.160.2 със ЗП от 49 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.3  със ЗП от 54 кв.м, бр.етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор №23060.500.160.4 със ЗП от 20 кв.м., бр.етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДЪРЖАВАТА, представлявана от  Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез Областен управител – Ловеч ДА ЗАПЛАТИ на Р.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в общ размер на 770.00 лв/ седемстотин и седемдесет/лева.

             УКАЗВА на ищците да извършат отбелязване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила, на осн.чл.115 ал.2 ЗС, като ги уведомява, че след изтичате на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: