Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Л., 05.06.2017 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 262 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

 

          С наказателно постановление № 31-0000015/17.02.2017 г. на Стелян Тошков Чавдаров,Началник на ОО”АА” Л., е наложена на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП глоба в размер на 200 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева на Ц.К.К., ЕГН: **********, за това, че на 08.02.2017 г. около 13.45 часа в ОО”АА” гр.Л., при изясняване на обстоятелства във връзка с подаден сигнал рег.№ 50-00-119/31.01.2017 год., отнасящ се за нарушение от водача Ц.К.К. на таксиметров автомобил „Шевролет Авео” с рег.№ ОВ **** ** е констатирано, че: на 28.01.2017 г., около 10.30 часа е изчаквал пътници на таксиметрова пиаца на бул.”България” срещу ОББ в гр.Л., без да е обозначен със знак „такси”-видно от приложен снимков материал от подадения сигнал. Водача не представя контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство или друг документ, с което виновно е нарушил чл.21, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Ц.К.К., който го обжалва в срок чрез адв.Н. и излага, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при съставяне на АУАН са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1, ал.3 и чл.42, т.7 от ЗАНН. В АУАН се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1,т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, от което не е ясно за какъв нормативен акт става въпрос, като в НП освен посочената разпоредба е посочена като нарушена и втора правна норма. Непосочването на нарушената правна норма в АУАН и НП е в нарушение на чл.42, т.5 и чл.57,т.5 от ЗАНН, което препятства възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и да организира адекватно защитата си. Освен това излага, че не е посочена точна дата на извършване на нарушението, а са посочени две различни дати – 28.01.2017 г. и 08.02.2017 г. В НП е допуснато нарушение на чл.57,т.5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението, а направеното описание не кореспондира с посочените за нарушени правни норми. Не е ясно кое лице е подало сигнала, дали то е дало писмени обяснения, как са приети за истина голословните му твърдения и снимката, за която не е ясно къде и кога е направена и защо при наличие на очевидец на нарушението, същият не е посочен като свидетел по акта.  Излага и подробни съображения за маловажност на случая и неправилна преценка от страна на наказващия орган в тази посока. Относно нарушението по т.е от НП  изтъква, че при съставяне на АУАН не е бил спиран на пътя, а е бил извикан от проверяващите в службата им, като е обяснил, че има контролен талон, но е в автомобила му и може да им го представи по-късно, но такава възможност не му е дадена, а е съставен акт и за това, че няма талон към СУМПС. Поради изложените съображения моли НП да бъде отменено.

В с.з.жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.Н., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага, че нарушението не е доказано, касае се за анонимен сигнал и вместо проверяващите да се опитат по някакъв начин да докажат дали има извършено нарушение и кой е нарушителят, са съставили акта въз основа на анонимен сигнал и снимков материал. По отношение на второто нарушение сочи, че доверителят му не е спиран в момент, в който шофира, поради което и не може да се изисква да представи талон към СУМПС по време на извършената проверка и съставяне на АУАН в ОО”АА”-Л.. Относно правната квалификация на нарушението, наказващият орган с НП е направил преквалификация на нарушената норма, но в НП едновременно фигурират две различни квалификации на нарушението – по чл.45, ал.5 и по чл.21,ал.1,т.5 от Наредба № 34, което обуславя незаконосъобразност на НП, наред с останалите допуснати процесуални нарушения при издаването му. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

          Ответникът – ОО”АА” - Л.,редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели Д.И. и А.Д., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 08.02.2017 г. бил съставен Акт № 216703 за установяване на административно нарушение от св. Д.И. в присъствието на св. А.Д., срещу Ц.К.К., за това, че на  08.02.2017 г., около 13.45 часа в ОО”АА” гр.Л., при изясняване на обстоятелства във връзка с подаден сигнал рег.№ 50-00-119/31.01.2017 год., отнасящ се за нарушение от водача Ц.К.К. на таксиметров автомобил „Шевролет Авео” с рег.№ ОВ **** ** е констатирано, че: на 28.01.2017 г., около 10.30 часа е изчаквал пътници на таксиметрова пиаца на бул.”България” срещу ОББ в гр.Л., без да е обозначен със знак „такси”-видно от приложен снимков материал от подадения сигнал. Водача не представя контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство или друг документ, с което виновно е нарушил чл.21, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

          Актосъставителят и свидетелят по акта дават подробни показания относно начина на съставяне на акта и установяване на нарушенията, като поддържат направените констатации.

          От така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

          АУАН и НП са издадени от компетентни лица, което се установява от представените от наказващия орган писмени доказателства.

          Съдът напълно споделя изложените в жалбата и в с.з. възражения от адв.Н., касаещи съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, както и тези, касаещи недоказаност по безспорен начин на нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя. Единствено не споделя възражението за неяснота, кой е нарушения нормативен акт, тъй като както в акта, така и в НП е изписан номера и датата на нарушената наредба на МТ.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая очевидно, за да има подаден сигнал до ИА»АА», препратен по компетентност на ОО»АА», е имало лице, което е било очевидец на извършено нарушение, за което е подало съответен сигнал. това лице в хода на административнонаказателното производство не е било установено и дори не е правен опит да бъде намерено, за да бъде посочено като свидетел по акта. При това положение е следвало съгласно императивната разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗАНН, АУАН да бъде съставен в присъствие на двама други свидетели и това да бъде изрично отбелязано в него, което не е сторено. Не е налице единство между посочената за нарушена разпоредба и описание на нарушението по т.1 от акта, което е в разрез с изискванията на чл.42, т.4 и 5 от ЗАНН. От друга страна нарушението по т.1 е прието за извършено от проверяващите само на база предоставен им анонимен сигнал и снимков материал, който не съдържа данни кога е направен, а както беше посочено по-горе свидетели на извършване на нарушението не са установени. По т.2 от акта, на жалбоподателя е вменено във вина нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като същото видно от показанията на разпитаните свидетели е установено не при спиране за проверка на таксиметровия автомобил и неговия водач, а при присъствието му в ОО»АА», когато е извикан за изясняване на обстоятелствата по подадения на 31.01.2017 г. сигнал. Нормата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП задължава водачът на моторно превозно средство да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като съгласно §6,т.25 от ДР на ЗДвП "Водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата”. В случая жалбоподателят не е имал качеството на водач по смисъла на закона, тъй като не е управлявал МПС към момента на извършване на проверката, следователно не е имал задълженото да носи и представи на контролните органи контролен талон към СУМПС. Още повече, че не се касае за извършена проверка на таксиметровия автомобил и неговия водач, а до присъствие на жалбоподателя в ОО”АА” по повод изясняване на обстоятелства, касаещи сигнал за друго нарушение, извършено на друга дата, а не на тази, на която се е явил в отдела. В тази връзка основателно е и направеното възражение за липса на яснота кога е извършено нарушението, тъй като в обстоятелствената част на АУАН са посочени две дати на извършване на нарушение – 08.02.2017 г. и 28.01.2017 г., което противоречи на чл.42,т.3 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на административно нарушение са съществен реквизит на АУАН, непосочването на който е съществено процесуално нарушение.

Цитираните по-горе процесуални нарушения, са допуснати и от наказващия орган при издаване на НП, където също липсва категоричност относно дата на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги потвърждават, както и неяснота относно правната квалификация на нарушението по т.1 от НП. Наказващият орган се е опитал да преодолее неправилната правна квалификация по АУАН, касаеща първото нарушение, но е допуснал противоречие като е отразил, че се касае за нарушение по чл.45, ал.5 от наредбата и едновременно с това е посочил за нарушена нормата на чл.21,ал.1,т.5 от наредбата. Този порок на НП не може да бъде саниран в съдебното производство, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на санкционираното лице, обуславя незаконосъобразност на НП и е абсолютно основание за неговата отмяна. От друга страна към административнонаказателната преписка не се съдържат безспорни доказателства за извършени от жалбоподателя административни нарушения. Както беше отбелязано, АУАН е съставен изцяло въз основа на анонимен сигнал и снимков материал, за който не присъстват данни кога, къде и от кого е съставен. Наличието на анонимен сигнал и снимков материал, необвързан с конкретна дата и място не могат да бъдат приети за доказателства, обосноваващи констатация за извършено нарушение. Следвало е съгласно правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган да провери законосъобразността и обосноваността на акта, както и да извърши разследване на всички обстоятелства, имащи отношение към посоченото в сигнала нарушение, а не да издаде автоматично НП за нарушение, установено по анонимен сигнал и отсъствие на каквито и да било доказателства. Като не е сторил това, наказващият орган е издал НП при неизяснена фактическа обстановка, която обуславя съответно недоказаност на твърдените нарушения. Наказващият орган не е съобразил и обстоятелството, че отразеното в АУАН нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, не е налице, с оглед това, че към момента на съставяне на акта, жалбоподателят не е бил водач по смисъла на закона.  

          Поради изложените съображения настоящата инстанция намира,че жалбоподателят не е извършил вменените му във вина административни нарушения, неправилно е ангажирана отговорността му и обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

          При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, с оглед ТР№2/03.06.2009 г.на ВАС и искането на жалбоподателя в тази част, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

         

                            

                                Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000015/17.02.2017 г. на Стелян Тошков Чавдаров,Началник на ОО”АА” Л., с което е наложена на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП глоба в размер на 200 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева на Ц.К.К., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 21, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                            

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: