Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 15.05.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: В.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД №213 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №1377513 на ОД на МВР Ловеч на В.Н.Г., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 14.08.2016 год. в 06.57 часа в път ІІ-35, км.47+870, кръстовище с. Сливек, посока гр. Троян, землището на с. Сливек, извън населено място, при въведено ограничение с п.з. В-26 /50 км.ч и ПЗ Е-24, заснето с АТС тип мобилна система TFR1 – М и отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС Опел Корса, с регистрационен номер ЕН 3561 ВС, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1 – М 608. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 76 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 26 км.ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от В.Н.Г., в която излага, че наложеното му наказание е несправедливо, незаконосъобразно, и необосновано, като установяването на скоростта е извършено в разрез с императивните норми на ЗДвП и ЗАНН. Излага, че да има издаден ЕФ е следвало да има монтирана стационарна техника за видео наблюдение в конкретния участък от пътя. Излага, че в случая АНО не е анализирал разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която изисквала нарушението да е установено и заснето с техническо средство и в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Излага, че в случая е следвало да се състави АУАН и да се издаде НП. Излага, че към ЕФ като приложение, не му е изпратен номер на преписката и номера на клипа, както и че липсвала снимка. Излага, че АНО е посочил че е налице извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като не можело да се приеме, че в действителност към дата 14.08.2016г. е имало поставен допълнителен знак „Е-24” и п.з. „Е-26”, като видно от посоченото място на нарушението, то е в извън населено място, а според чл.21 за категория „В”, разрешената скорост е 90 км.ч. Излага, че в нарушение на чл.53 от ЗАНН, в ЕФ не е посочено основанието и установяването на нарушението. С оглед на гореизложеното моли да се отмени изцяло обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят /известие за изпращане и получаване от Star post с №3051679 от което е видно, че ЕФ е връчен на жалбоподателят на 12.02.2017г./, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 76 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с п.з. В-26 /50 км.ч и ПЗ Е-24, с превишение от 26 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – път ІІ-35, км.47+870, кръстовище с. Сливек, посока гр. Троян, землището на с. Сливек. Видно от представения по делото снимков материал, изготвеният клип, а и снимката извадена от техническото средство за видео контрол, съдържат всички необходими реквизити, т.е. съдържат информация за това къде се е намирал радара (географски координати), какъв е неговият обсег на действие, какъв е неговият режим на излъчване, отчетената скорост, допустимата скорост, превишението, часът и датата на отчитане на нарушението. В ЕФ изрично е записано, че наказанието се налага за това, че жалбоподателят се е движил със скорост от 76 км/ч при допустима от 50 км/ч. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, чрез какво МПС и най-важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че в процесния участък от пътя е било въведено ограничение с п.з. В-26 /50 км.ч и ПЗ Е-24, като нарушението е заснето с АТС тип мобилна система TFR1 – М и отчетен толеранс от минус 3 км/ч.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно-наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по Тълкувателно дело №1/2013г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използван на мобилни устройства за заснемване на нарушения.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с TFR1 – М 608. В случая е отчетен толеранс от минус 3 км.ч, като е налице отбелязване в такава насока, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 76 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - TFR1 – М 608, одобрено на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 година. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 издадено от БИМ, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол №8-22-16, с рег. №906000-4048 от 17.06.2016г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е В.Н.Г.. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.

По делото е представена схема за организация на движението за процесния пътен участък, от която се установява по безспорен начин наличието на с п.з. В-26 /50 км.ч и ПЗ Е-24, като направените в тази връзка с жалбата възражения, се явяват неоснователни.

В подкрепа на описаното в процесния ЕФ нарушение са и приети и вложени като доказателства по делото: 1 брой CD със съдържание видеоклип №14422 от дата 14.08.2016г., техническо описание и инструкция за експлоатация за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение -  TFR-1М, копие на Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за група „Пътен контрол” на 13.08.2016 год., копие на часови график и ежедневна форма на отчет за работата на нарядите от група „Пътен контрол” на 13.08.2016г., копие на пролежине №2 за силите и средствата на сектор „ПП” за времето от 08.00 часа на 13.08.2016г. до 08.00 часа на 14.08.2016г., копие протокол за използване на АТС TFR-1М №0608 за дата 14.08.2016г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно която е необходимо да има поставен знак, след който да бъде поставено мобилното устройство, като в тази връзка по делото АНО е представил  посочените по - горе писмени доказателства, които са приети и вложени като доказателства по делото, и които удостоверяват използването на споменатото мобилно техническо средство на 14.08.2016 година, от който е видно къде е бил разположен автомобилът с техническото средство, в какъв режим е работело същото и че е бил поставен преносим ПЗ Е24, което се потвърждава и от приложения снимков материал на поставения знак.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на техническото средство, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 50 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

Предвид на изложеното съдът приема, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателят.

При издаването на процесния ЕФ, са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, съгласно който  „…Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”, който именно образец е използван в случая. 

По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 11.10.2016г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 12.02.2017г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /клеймото на представеното копие от пощенския плик е от 15.02.2017г./.

Неоснователно се явява направеното с жалбата възражение, че с ЕФ не са били връчени на жалбоподателят номера на преписката и номера на клипа, като от една страна жалбоподателят не доказа това свое твърдение, а от друга в срока за обжалване същия е могъл да изиска тези доказателства от Сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч и да се запознае с тях. Видно от събраните по делото доказателства след като на жалбоподателят е бил  връчен процесния ЕФ, същия не се е ползвал от това свое право, а в съвсем кратък срок е депозирал жалба до съда, чрез АНО. 

Настоящият състав на съда намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като за процесния участък от пътя е било въведено ограничение от 50 км.ч. с п.з. В-26 /50 км.ч.

Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП размер, тъй като превишението на скоростта е с над 20 км/ч26 км/ч.

Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №1377513 на ОД на МВР Ловеч, с който на В.Н.Г., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: