Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         гр.Ловеч, 26.05.2017 год.                       

          

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 17 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 2016 – 0041520 от 08.11.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложено на „д.”, ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.”*****” № 14, ЕИК ****, представлявано от управителя Д.Н.Р., административно наказание на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.

Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. *** са го обжалвали, като незаконосъобразно. В жалбата си изтъква, че АУАН и НП са издадени при явно процесуални нарушения. Като такива изтъква обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, а законът изисква да са поне двама. Сочи, че дори и да се приеме, че нарушението формално е извършено, то налице са били обстоятелства за приложението на чл.28 от ЗАНН. Развити са подробни доводи в този смисъл. Изтъкнати са и аргументи, че вмененото нарушение въобще не е било извършено. Твърди, че дружеството води регистър за рекламациите, който към момента на проверката се е намирал не в търговския обект, а на адреса на управление на фирмата. Позовава се на разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП, който предвижда, че рекламации могат да се приемат и на адреса на управление на търговеца. Изтъква, че в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства, като в противен случай е щял да се убеди, че нарушение не е било извършено. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството се представлява от адвокат Н. от ЛАК. Същият поддържа жалбата и изложените в нея съображения за незаконосъобразност и пледира за отмяна на наказателното постановление. Акцентира на твърдението, че нарушението не е доказано, предвид съображенията, че регистър за предявените рекламации може да се води и на адреса по седалището на търговеца. Развива и съображения за маловажност на случая.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище на Десислава Любенова – юрисконсулт, в което се оспорват възраженията на жалбоподателя и се развиват доводи по същество на делото. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно издадено. 

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Г.Ч. и Е.Е. е. н., както и от изложеното в жалбата, в съдебно заседание и в писменото становище на страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

„д.” ООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.”*****” № 14 и се представлявало от управителя Д.Н.Р.. Дружеството стопанисвало търговски обект - магазин за детско облекло в гр.Ловеч, на ул.”Търговска” № 55.

На 14.06.2016 г. в магазина била извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и Е. е. н.. Проверката била рутинна. По време на проверката в обекта присъствала и управителката на дружеството Д.Р.. Нарушения не били установени, като единствено при поискване на регистъра за предявените рекламации, такъв не бил представен от управителката Р..

За резултатите от проверката свидетелката В.Ч. съставила констативен протокол 2016 № К – 0214069 от 14.06.2016 г. /л.17-18/, в присъствието на свидетелката Е. Николова. Протокола бил съставен в присъствието на Д.Р., която го подписала. Бил поканен управителя или упълномощено от него лице да се явят на 21.06.2016 г. и предоставят в офиса на комисията в гр.Ловеч регистър на предявените рекламации.

На 21.06.2016 г. в комисията се явила управителката на дружеството Д.Р., която представила регистър на предявените рекламации, започнат на 15.06.2016 г. /л.16/. Свидетелката В.Ч. съставила протокол за проверка на документи № К-0101312/21.06.2016 г. /л.15/, като приложение към горе цитирания протокол. Протокола бил подписан и от управителката Д.Р.. Като задължителни предписания в протокола били дадени да се поддържа регистъра за предявените рекламации. След съставянето на протокола, свидетелката В.Ч. съставила на търговеца АУАН 2016 № К-0041520/21.06.2016 г.,  в присъствието на управителя Р.. Актосъставителката приела, че в деня на проверката в обекта на търговеца – магазин за детско облекло, не бил поддържан регистър на предявените рекламации, който търговецът бил длъжен да поддържа и че това представлява нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП. Като свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала Е. Николова. Актът бил връчен на управителката Р., която го подписала. В графата „възражения по акта” тя отбелязала, че няма такива.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било представено от търговеца писмено възражение до директора на РД Русе при КЗП /л.11/. В становище от 08.11.2016 г. /л.10/ директора на РД Русе не уважил възражението.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващия орган приел, че в обекта на търговеца няма и при поискване не е бил представен регистър на предявените рекламации. Приел е, че към момента на проверката – 14.06.2016 г., търговеца не е поддържал регистър на предявените рекламации, тъй като представения при документалната проверка такъв бил започнат на 15.06.2016 година. Също квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите и наложил предвидената в чл.222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 290/22.04.2015 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.20/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 357 ЛС/22.04.2015 година /л.19/.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. В тази връзка не могат да бъдат споделени развитите в жалбата доводи относно съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, като процесуално нарушение. Действително, в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е употребена думата „свидетели”, т.е. в мн.число, но това не означава, че когато акта е подписан само от един свидетел, то той е незаконосъобразно съставен. Ясно е, че законодателят е употребил думата в множествено число, с цел да задължи съответния актосъставител да посочи всички лица, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, което впоследствие пък би спомогнало наказващия орган да изгради по-пълна и ясна представа относно фактите и обстоятелствата по конкретния случай и съответно преценката му да издаде или не наказателно постановление, да почива върху една в цялост изяснена фактическа обстановка. Респективно, при евентуално обжалване пред съд, последния да може да изгради изводите си за законосъобразност на постановлението върху безспорна и категорично установена фактическа обстановка. Обратното разбиране би означавало, че когато при извършване или установяване на нарушението е присъствал по силата на обстоятелствата само един свидетел, то това нарушение да не може да бъде санкционирано, ако буквално се тълкува нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Защото житейски логично е, когато се върши едно нарушение, то да не бъде афиширано пред широк кръг лица. На следващо място – настоящият състав счита, че описаните в акта обстоятелства, доказателствата, които ги потвърждават, както и правната квалификация на нарушението, подобно на повдигнатото обвинение в досъдебната фаза на наказателния процес, то и в административнонаказателното производство имат все още „работен” характер, т.е. няма пречки след съставянето на акта да бъдат събирани и представяни пред наказващия орган или въззивния съд нови доказателства имащи значение за случая, в т.ч. и свидетелски показания. Аргумент за такъв извод се съдържа и в разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да разследва спорните обстоятелства, когато това е необходимо.

От събраните по делото доказателства и от анализа им, се установява по безспорен и категоричен начин, че търговецът е осъществил състава на вмененото му в АУАН и обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП задължава търговецът да поддържа регистър на предявените пред него или на упълномощените от него лица рекламации. Изводът от така цитираната разпоредба е, че законодателя не е въвел категоричното задължение въпросния регистър да се поддържа непременно в търговския обект, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя. Аргумент за това е и нормата на чл.127, ал.4 от ЗЗП, според която, приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. В разглеждания казус актосъставителят и наказващия орган са приели, че в момента на проверката – 14.06.2016 г., търговецът въобще не е имал създаден регистър на предявените рекламации, като такъв е създал впоследствие, на 15.06.2016 година. Същият е бил представен при документалната проверка в офиса на КЗП в гр.Ловеч на 21.06.2016 година. Същевременно жалбоподателят твърди, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да провери спорните обстоятелства по случая, а именно, че регистър на предявените рекламации може да се поддържа и по адреса на управление на дружеството. Следва да се отбележи обаче, че такива спорни обстоятелства не са били налице, за да е необходимо наказващия орган допълнително да ги проверява. При проверката на 14.06.2016 г., на която е присъствала и управителката на дружеството, е било констатирано, че в обекта не се поддържа регистър на предявените рекламации, като проверяващите са дали възможност такъв допълнително да бъде представен, явно отчитайки разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП. При документалната проверка на 21.06.2016 г., на която също лично е присъствала управителката на дружеството, е бил представен такъв, но започнат на 15.06.2016 година. Не е имало пречка, ако търговецът е поддържал регистър на предявените рекламации до 14.06.2016 г. (датата на проверката), същият да е бил представен тогава, при положение, че и обекта на търговеца и адреса му на управление са в гр.Ловеч. Нещо повече – при съставения същия ден (21.06.2016 г.) АУАН, в който ясно е бил формулиран състава на извършеното нарушение, управителката на дружество е посочила, че няма възражения, т.е. съгласила се е с констатациите, че до 14.06.2016 г., стопанисвайки търговския обект, не е поддържала изискуемия по закон регистър на предявените рекламации. Едва в последствие, в писмените си възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН е развила тезата за поддържан регистър, но не в търговския обект, но отново не е представила доказателства за това пред наказващия орган. Наказателното постановление е било издадено на 08.11.2016 г., т.е. почти пет месеца след съставянето на АУАН, през което време търговецът отново е имал възможност да представи доказателства, че е поддържал регистър към датата на проверката в магазина.  В хода на съдебното следствие по настоящето дело, жалбоподателят също не е ангажирал доказателства за воден от него регистър на предявените рекламации, създаден преди 14.06.2016 година.

Изложеното по-горе обосновава извод за осъществено от обективна страна на признаците на състава на нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП и правилно, както актосъставителят, така и наказващия орган са го квалифицирали по този текст от закона. Дружеството жалбоподател, извършвайки търговска дейност, е следвало да действа с необходимата грижа и да поддържа регистър на предявените рекламации, като съществена част от защитата правата на потребителите и гаранция за безопасността и качеството на стоките и услугите. Вмененото му с разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП задължение не е било изпълнено, като извършваната чрез магазина за детски дрехи търговска дейност е била осъществявана без да се поддържа такъв регистър до момента, когато му е била извършена проверка от органите на КЗП. Ето защо, обосновано, в съответствие с материалния закон е била ангажирана отговорността му по чл.222 от ЗЗП.              

Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана в минималния предвиден от закона размер и обсъждането й в насока нейното намаляване е безпредметно.

Във връзка с наведеното възражение от жалбоподателя за наличието на предпоставки сочещи за малозначителност на деянието и обосноваващи приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът счита, че това възражение е неоснователно по следните аргументи :

Вида на конкретното нарушение, не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен. Нарушението е извършено за първи път, но не се установиха смекчаващи отговорността обстоятелства, които да са от такова естество, че да обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН. А характера на засегнатите обществени отношения, регулирани с разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП касае материя, пряко отнасяща се до защита правата на потребителите и възможността те да рекламират некачествена или опасна стока, като удостоверят факта на рекламацията с вписването й в предвидения от закона регистър.          

По изложените съображения и като не установи основания за изменяване или отменяване на атакуваното наказателно постановление № 2016 - 0041520 от 08.11.2016 г. на Директора на Регионална дирекция гр.Русе към Комисията за защита на потребителите – София, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

  

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2016 - 0041520 от 08.11.2016 г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на потребителите – София, с което е наложено на „д.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.”*****” № 14, представлявано от управителя Д.Н.Р., административно наказание на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

             

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :