Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                         гр.Л., 25.04.2017 год.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на тринадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА    

 

при участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №130 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска – 303 лева главница и 28,36 лева лихва.

            Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “ВиК”АД, ЕИК : 110549443, със седалище и адрес на управление : гр.Л., ул.”Райна Княгиня”№1А, представлявано от Изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски против И.П.И. ***, в която твърди, че ответникът бил абонат на ищцовото дружество, регистриран в недвижим имот, находящ се в гр.Л., ул.„Д.П."***, като за доставена питейна вода към същия на негово име е открита партида №140283. Доставката на водата се извършвала на база договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК"АД-гр.Л. като Общите условия са одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/, на основание чл.6, ал.1, т.1 от Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, и са обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК"АД-гр.Л. http://wss-lovech.bg/.

Пояснява, че основно задължение на ищеца, съобразно съществуващите договорни отношения между страните, е да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава, а основно задължение на ответника - потребител е  да заплаща консумираната и отчетена вода.

За доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчна до и от посочения имот, за периода 30.12.2014 год. - 31.08.2016 год., ответникът дължал сумата от 303,02 лв. по следните фактури : №214024611/30.12.2014 год. на стойност 11,93 лв., №214024847/30.01.2015 год. на стойност 18,79 лв., №214025086/27.02.2015 год. на стойност 11,07 лв., №214025322/31.03.2015 год. на стойност 11,93 лв., № 214025561/30.04.2015 год. на стойност 12,93 лв.,    №214025796/29.05.2015 год. на стойност 18,74 лв., №214025796/30.06.2015 год. на стойност 19,56 лв., № 214926264/31.07.2015 год. на стойност 15,34 лв., №214026497/31.08.2015 год. на стойност 19,18 лв., №214026727/30.09.2015 год. на стойност 24,53 лв., № 214026956/30.10.2015 год. на стойност 20,57 лв.,    №214027178/30.11.2015 год. на стойност 10,95 лв., №214027410/30.12.2015 год. на стойност 8,52 лв., № 214027636/29.01.2016 год. на стойност 12,72 лв., №214027858/29.02.2016 год. на стойност 12,67 лв., №214028084/31.03.2016 год. на стойност 11,93 лв., № 214028311/28.04.2016 год. на стойност 11,93 лв., №214028542/31.05.2016 год. на стойност 11,93 лв., №214028774/30.06.2016 год. на стойност 13,42 лв., № 214029008/29.07.2016 год. на стойност 12,45 лв. и №214029238/31.08.2016 год. на стойност 11,93 лв., всички издадени от „ВиК" АД-гр.Л..

Върху неизплатените задължения от падежа на всяка от описаните фактури до датата 18.10.2016 год. е начислено обезщетение за забавено изпълнение в размер общо на 28,36 лв., като обезщетението и периода за всяка от фактурите са посочени в Извлечението за задължението на абоната, приложено като доказателство по делото.

Въпреки възникналото задължение на ответника, същият не е заплатил посочената сума, поради което подал, по реда на чл.410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на така подаденото заявление в РС-гр.Л. е образувано Чч.гр.д.№1925/2016 год. по описа на съда, по което има издадена заповед за изпълнение. Срещу така издадената заповед ответникът е депозирал възражение, с което оспорва вземането им.

Споменава, че в описаните фактури е начислено и допълнително количество вода, разпределено пропорционално от остатъка от разликата между показанията на общия и на индивидуалните водомери между потребителите в етажната собственост, по реда на чл.39, ал.2 от Наредба 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и на действащите в съответния период Общи условия.

Всички описани фактури са издадени на база извършено измерване с изправен технически водомер. Измерените количества потребена питейна вода са проверени лично и вписани в карнета по партидата на ответника от служител на дружеството, отговарящ за процесния имот. От ответника до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение нямало оспорване на начисленото му потребление вода. Фактурите, описани по-горе са отразени в счетоводството на „ВиК" АД-гр.Л.. Всичко изложено дотук пораждало за ищцовото дружество правният интерес от сезиране на съда с настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да произнесе за установено, че И.П.И., ЕГН-********** ******, дължи на „ВиК"АД-гр.Л., ЕИК : 110549443 сумата от 303,02 лева, представляваща незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода, както и на отведената и пречистена отпадъчната вода, за периода 30.12.2014 год.-31.08.2016 год., по следните фактури : №214024611/30.12.2014 год. на стойност 11,93 лв., №214024847/30.01.2015 год. на стойност 18,79 лв., №214025086/27.02.2015 год. на стойност  11,07 лв., № 214025322/31.03.2015 год. на стойност  11,93 лв., №214025561/30.04.2015 год. на стойност 12,93 лв.,   №214025796/29.05.2015 год. на стойност  18,74 лв., № 214025796/30.06.2015 год. на стойност  19,56 лв., №214926264/31.07.2015 год. на стойност 15,34 лв., №214026497/31.08.2015 год. на стойност  19,18 лв., № 214026727/30.09.2015  год. на стойност 24,53 лв., №214026956/30.10.2015 год. на стойност 20,57 лв.,   №214027178/30.11.2015 год. на стойност 10,95 лв., № 214027410/30.12.2015 год. на стойност 8,52 лв.,    №214027636/29.01.2016 год. на стойност 12,72 лв., №214027858/29.02.2016 год. на стойност  12,67 лв., № 214028084/31.03.2016 год. на стойност  11,93 лв., №214028311/28.04.2016 год. на стойност 11,93 лв.,   №214028542/31.05.2016 год. на стойност  11,93  лв.,    214028774/30.06.2016  год.  на  стойност  13,42 лв.,  №214029008/29.07.2016 год. на стойност 12,45 лв. и №214029238/31.08.2016 год. на стойност 11,93 лв., всички издадени от „ВиК"АД-гр.Л., както и законната лихва върху дължимата сума, считано от 20.10.2016 год., до изплащане на цялата сума.

Моли също съдът с решението си да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 28,36 лева, представляваща дължимата мораторна лихва върху неизплатените суми, от падежа на всяка от описаните фактури до датата 18.10.2016 год., като обезщетението и периода за всяка от фактурите е посочено в Извлечението за задължението на абоната, което прилага като доказателство по делото, както и да му се присъдят заплатените от него съдебни такси, разноски и адвокатско възнаграждение в настоящето производство, както и разноските по Ч.гр.д. №1925/2016 год. по описа на РС-гр.Л..

            В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Н., който от името на доверителя си поддържа исковата молба така, както е предявена. С оглед на това, че ответника е заплатил дължимата сума след завеждане на делото моли съда да се произнесе с отхвърлително решение, но да уважи претенцията им за заплащане на съдебно-деловодни разноски, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото.

            Ответникът, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, но с писмен отговор вх.№3194/09.03.2017 год., в срока по чл.131 от ГПК, моли съда да отхвърли исковата претенция поради плащане на дължимата сума, за което с отговора представя копие от разпискса от 01.03.2017 год..

            С оглед факта, че по делото са представени безпорни доказателства, че ответникът е изплатил изцяло задължението си спрямо ищеца и пълномощникът на ищеца не е оспорил истинността на представения с отговора на ответника документ – копие от разписка №04000547463702/01.03.2017 год. за сумата 374,34 лева, в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът приема за достоверни всички вписвания в него и се позовава на същия, което му дава основание да приеме, че отношенията между страните са уредени в хода на висящия исков процес, в който смисъл и претенцията на „ВиК”АД-гр.Л. против И.П.И. за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумата от 303,02 лева, представляваща незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода, както и на отведената и пречистена отпадъчна вода за периода 30.12.2014 год.-31.08.2016 год. по конкретно изборени в петитума на исковата молба фактури, както и законната лихва върху дължимата сума, считано от 20.10.2016 год. до изплащане на цялата сума се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

            Неоснователна и недоказана се явява и ищцовата претенция по обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на „ВиК”АД сумата от 28,36 лева, представляваща дължимата мораторлна лихва върху неизплатените суми от падежа на всяка от описаните фактури до датата 18.10.2016 год., като обезщетението и периода за всяка от фактурите е посочен в Извлечението за задължението на абоната, приложено като доказателство по делото и като такава следва да се отхвърли от съда.

            Следователно при този изход на процеса ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но предвид факта, че такива не е направил, а и доказателства в тази насока липсват по делото, разноски не следва да му се присъждат.

            Претенция за разноски има от страна на ищеца, която при това развитие на искования процес и на основание чл.78, ал.1 от ГПК се явява основателна и доказана по следните съображения. Дори и ответникът да е заплатил изцяло задължението си спрямо ищеца, то същият не е заплатил сторените по делото разноски, включващи държавната такса, заплатена по сметка на РС-гр.Л. за заповедното и за настоящото исково производство. Поради това, че с поведението си И.И. е станал причина и е дал повод на ищеца за завеждане на настоящия исков процес, с който „ВиК”АД-гр.Л. цели да установи съществуването на вземането си спрямо ответника и след като не са налице доказателства до приключване на устните състазания по образувоно и висящо гр.дело №130/2017 год. по описа на РС-гр.Л. той да е заплатил разноските на ищеца, то последният е в правото си да ги претендира в пълен размер, за което е представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК, което налага да бъде осъден И.П.И. *** сумата 100 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 75 лева платена по сметка на РС-гр.Л. такса за исковото производство и 25 лева такса за заповедното производство.

            Водим от тези съображения, съдът

 

 

                                                                      Р   Е   Ш  И    :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ВиК”АД, ЕИК : 110549443, със седалище и адрес на управление : гр.Л., ул.”Райна Княгиня”№1А, представлявано от Изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски против И.П.И., ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,  за признаване за установено, че И.П.И., ЕГН-********** ******, дължи на „ВиК"АД-гр.Л., ЕИК : 110549443 сумата от 303,02 лева, представляваща незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода, както и на отведената и пречистена отпадъчната вода, за периода 30.12.2014 год.-31.08.2016 год., по следните фактури : №214024611/30.12.2014 год. на стойност 11,93 лв., №214024847/30.01.2015 год. на стойност 18,79 лв., №214025086/27.02.2015 год. на стойност  11,07 лв., № 214025322/31.03.2015 год. на стойност  11,93 лв., №214025561/30.04.2015 год. на стойност 12,93 лв.,   №214025796/29.05.2015 год. на стойност  18,74 лв., № 214025796/30.06.2015 год. на стойност  19,56 лв., №214926264/31.07.2015 год. на стойност 15,34 лв., №214026497/31.08.2015 год. на стойност  19,18 лв., № 214026727/30.09.2015  год. на стойност 24,53 лв., №214026956/30.10.2015 год. на стойност 20,57 лв.,   №214027178/30.11.2015 год. на стойност 10,95 лв., № 214027410/30.12.2015 год. на стойност 8,52 лв.,    №214027636/29.01.2016 год. на стойност 12,72 лв., №214027858/29.02.2016 год. на стойност  12,67 лв., № 214028084/31.03.2016 год. на стойност  11,93 лв., №214028311/28.04.2016 год. на стойност 11,93 лв.,   №214028542/31.05.2016 год. на стойност  11,93  лв.,    214028774/30.06.2016  год.  на  стойност  13,42 лв.,  №214029008/29.07.2016 год. на стойност 12,45 лв. и №214029238/31.08.2016 год. на стойност 11,93 лв., всички издадени от „ВиК"АД-гр.Л., както и законната лихва върху дължимата сума, считано от 20.10.2016 год., до изплащане на цялата сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ВиК”АД, ЕИК : 110549443, със седалище и адрес на управление : гр.Л., ул.”Райна Княгиня”№1А, представлявано от Изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски против И.П.И., ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,  за признаване за установено, че И.П.И., ЕГН-********** ******, дължи на „ВиК"АД-гр.Л., ЕИК : 110549443 сумата от 28,36 лева, представляваща дължимата мораторна лихва върху неизплатените суми, от падежа на всяка от описаните фактури до датата 18.10.2016 год., като обезщетението и периода за всяка от фактурите е посочено в Извлечението за задължението на абоната,  приложено като доказателство по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН-********** *** да заплати на “ВиК”АД, ЕИК : 110549443, със седалище и адрес на управление : гр.Л., ул.”Райна Княгиня”№1А, представлявано от Изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски сумата 100 /сто/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, от които 75 лева платена по сметка на РС-гр.Л. такса за исковото производство и 25 лева такса за заповедното производство.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Л. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :