Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                               гр. Ловеч, 19.05.2017 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........П.М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 68 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

 

            Постъпила е искова молба от С.П.Д., П.П.Д., В.П.Д. и И.В.Д.,***, чрез пълномощник адв. В.Н., против В.И.Н. ***, за установяване право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците са собственици на следния недвижим имот: 100/500 идеални части от урегулиран поземлен имот с площ от 500 кв.м., с идентификатор №43952.507.702 по кадастрална карта на гр. Ловеч, одобрена със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 г., заедно с втория етаж на построената в него сграда с идентификатор №43952.507.702.1, 1/2 идеална част от тавана на жилищната сграда с идентификатор №43952.507.702.1, построената в имота лятна кухня с идентификатор №43952.507.702.4 и построения в имота гараж с идентификатор №43952.507.702.2. Посочва се, че имотът, с право на надстрояване на втори етаж, е закупен от В.Д. и В. Д. с Нотариален акт № 65/27.08.1970 г., том II, дело 552/1970 г. на Народен съдия при Ловешки районен съд, като продавачите на имота И.Х. и Н.Х. останали собственици на 400/500 идеални части от описания имот и на първия етаж от жилищната сграда.

Твърди се, че след закупуването на имота В.Д. и В. Д. са построили втория етаж на жилищната сграда, лятната кухня и гаража, за доказване на което представят Строително разрешение №7/06.01.1971 г. на Градски народен съвет - Ловеч, Строително разрешение №6/06.01.1971 г. на Градски народен съвет - Ловеч, Строително разрешение №5/06.01.1971 г. на Градски народен съвет - Ловеч; Обяснителна записка от 14.07.1970 г., Строителен протокол №111/18.10.1971 г., Строителен протокол №73/14.07.1971 г.; Скица №15-569496/21.11.2016 г. на СГКК-Ловеч и Схема №15-173680/11.04.2016 г. на СГКК - Ловеч, презаверена на 21.11.2016 г., Схема №15-173684/11.04.2016 г. на СГКК - Ловеч, презаверена на 21.11.2016 г. и Схема №15-569915/21.11.2016 г. на СГКК - Ловеч.

Посочва се още, че след построяването на втория етаж на сградата В.Д. и В. Д. живеят там заедно с децата си. В.Д. починал на 14.01.1993 г. и оставил за наследници съпругата си В. Д. и синовете си И.Д. и П. Д., за което представят Удостоверение за наследници № 511/23.02.2016 г. на Община Ловеч. Твърди се, че с Нотариален акт № 71/13.07.1993 г., том IV, дело 1217 на РС – Ловеч, В. Д. продала на сина си П. Д. 4/6 идеални части от описания имот, като след тази продажба П. Д. има общо 5/6 от описания имот, а ищеца И.Д. 1/6 от описания имот. На 03.02.2016 г. П. Д. починал и негови наследници са другите трима ищци, което било видно от Удостоверение за наследници № 362/11.02.2016 г. на Община Ловеч.

Твърди се също, че от закупуването на имота през 1970 г. и след построяването на втория етаж на къщата, лятната кухня и гаража, ищците и техните наследодатели са владеели дворното място, втория етаж на къщата, лятната кухня и гаража без прекъсване и без някой да им оспорва владението.

Ищците посочват, че през лятото на 2016 г., във връзка с направени справки в Службата по кадастър, случайно се запознали с Нотариален акт №31/27.12.1993 г., том IX, дело 2751 на Нотариус при РС - Ловеч, с който И.Х. и Н.Х. прехвърлят на дъщеря си, ответницата В.Н., срещу задължение за издръжка и гледане, целият процесен поземлен имот с площ от 500 кв.м., заедно с построените в него първи и втори етаж на жилищната сграда и всички останали подобрения в имота, т.е. с посочения Нотариален акт, се твърди, че продавачите са продали и част от имота, който не е техен, тъй като вече са го прехвърлили с Нотариален акт № 65/27.08.1970 г., том II, дело 552/1970 г. на Народен съдия при Ловешки районен съд, а именно 100/500 идеални части от имота, както и втория етаж на жилищната сграда, собственост на ищците и построените в имота гараж и селскостопанска сграда. При това положение ищците навеждат довод, че при деривативното прехвърляне, каквото се явява договорното прехвърляне, е налице правоприемство между прехвърлителя и приобретателя, при което правоприемникът не може да придобие повече права, отколкото има неговия праводател.

С оглед на изложеното, ищците молят за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че те са собственици на следния имот: 100/500 идеални части от поземлен имот, с идентификатор № 43952.507.702 по кадастрална карта на гр. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г., заедно с целият втори етаж на построената в него сграда с идентификатор № 43952.507.702.1, 1/2 идеална част от тавана на жилищната сграда с идентификатор № 43952.507.702.1, построената в имота лятна кухня с идентификатор № 43952.507.702.4 и построения в имота гараж с идентификатор № 43952.507.702.2.

Молят за присъждане и на заплатените от нас съдебни такси, разноски и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок за отговор на исковата молба, ответницата В.И.Н. е подала писмено заявление, с което признава иска.

В съдебно заседание, от ищците се явява лично С.Д., а останалите, редовно призовани, не се явяват. Всички ищци се представляват от адвокат Н., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в полза на доверителите му се присъдят и направените разноски по делото, съгласно представен Списък по чл. 80 от ГПК.

            Ответницата се явява лично и потвърди, че признава изцяло иска и всички факти, изложени в исковата молба във връзка със собствеността на ищците върху процесния имот, като заяви, че тя няма никакви претенции по делото.

От приложените по делото писмени доказателства: Нотариален акт № 65/27.07.1970 г., том II, дело № 552/1970 г. на Ловешки народен съдия; Строително разрешение № 7/06.01.1971 г., Строително разрешение № 6/06.01.1971 г., Строително разрешение № 5/06.01.1971 г., трите на Градски народен съвет – Ловеч; Обяснителна записка от 14.07.1970 г.; Строителен протокол №111/18.10.1971 г.; Строителен протокол № 73/14.07.1971 г.; Скица № 15-569496/21.11.2016 г. на СГКК – Ловеч; Схема №15-173680/11.04.2016 г. на СГКК - Ловеч, презаверена на 21.11.2016 г.; Схема № 15-173684/11.04.2016 г. на СГКК - Ловеч, презаверена на 21.11.2016 г.; Схема № 15-569915/21.11.2016 г. на СГКК - Ловеч; Удостоверение за наследници изх.№ 511/23.02.2016 г. на Община Ловеч; Нотариален акт № 71/13.07.1993 г., том IV, дело № 1217/1993 г. на РС -Ловеч; Удостоверение за наследници изх.№ 362/11.02.2016 г. на Община Ловеч; Нотариален акт № 31/27.12.1993 г., том IX, дело № 2751/1993 г. на Нотариус при РС – Ловеч, както и от становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Видно от приложения Нотариален акт № 65/27.08.1970 г., том II, дело № 552/1970 г. на Ловешки народен съдия, е сключен договор за продажба, по силата на който Н.Н.Х. и Н.И.Х. продали на В. И. Д. и В. П.Д. следния свой собствен недвижим имот: 100/500 идеални части от дворното си място в гр. Ловеч, заедно с правото на надстрояване на втори етаж над едноетажната жилищна сграда, 1/2 идеална част от тавана на жилищната сграда, съставляващ имот пл.№ 1679, парцел VII, кв. 90 по плана на гр. Ловеч.

Не се спори, че след закупуването на имота В.Д. и В. Д. са построили втория етаж на жилищната сграда, лятната кухня и гаража, като в подкрепа на този факт са представени от ищците описаните по-горе строителни разрешения, обяснителна записка и строителни протоколи.

Актуалният статут на посочения имот, заедно с построените върху него сгради, по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, се установява от приложените и описани по-горе скица и схеми, издадени от СГКК – гр. Ловеч.

От Удостоверение за наследници изх.№ 511/23.02.2016 г., издадено от Община Ловеч е видно, че В. И. Д. е починал на 14.01.1993 г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си В. П.Д. и синовете си И.В.Д. и П. В.Д..

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71/13.07.1993 г., том IV, дело № 1217/1993 г. на РС – Ловеч, се установява, че В. Д. е продала на сина си П. Д. 4/6 идеални части от описания по-горе имот, заедно с 4/6 ид. части от втория етаж на двуетажната жилищна сграда и 4/6 ид. части от мазата и гаража.

От Удостоверение за наследници изх.№ 362/11.02.2016 г., издадено от Община Ловеч е видно, че П. В.Д. е починал и оставил за свои наследници по закон първите трима ищци – С.П.Д. /съпруга/, П.П.Д. /дъщеря/ и В.П.Д. /син/.

Безспорно е по делото, че още от закупуването на имота през 1970 г. и след построяването на втория етаж на къщата, лятната кухня и гаража,  наследодателите на ищците, съответно впоследствие и самите ищци са владеели дворното място, втория етаж на къщата, лятната кухня и гаража без прекъсване и без някой да им оспорва владението.

Видно от Нотариален акт № 31/27.12.1993 г., том IX, дело № 2751/1993 г. на Нотариус при РС - Ловеч, лицата Н.Н.Х. и Н.И.Х. са прехвърлили на дъщеря си - ответницата по делото В.И.Н., срещу задължение за издръжка и гледане, целият поземлен имот с площ от 500 кв.м., заедно с построените в него първи и втори етаж на жилищната сграда и всички останали подобрения в имота, т.е. прехвърлили са и процесните 100/500 идеални части от имота, както и втория етаж на жилищната сграда, и построените в имота гараж и селскостопанска сграда.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост върху описания в исковата молба недвижим имот с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато има интерес от това. В случая е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск за собственост, тъй като в полза на ответницата е осъществена посочената по-горе прехвърлителна сделка, с предмет  гореописания имот, включващ и процесните 100/500 идеални части от него, както и втория етаж на жилищната сграда и построените в имота гараж и селскостопанска сграда.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан, тъй като с цитираната прехвърлителна сделка, продавачите са продали част от имот, който не е тяхна собственост, а именно процесните 100/500 идеални части от имота, описан в исковата молба, заедно с втория етаж на жилищната сграда и построените в имота гараж и селскостопанска сграда, собственост на ищците. Касае се за деривативно правоприемство, при което правоприемникът, т.е. ответницата не може да придобие повече права, отколкото имат нейните праводатели. Ответницата не оспорва този факт и изцяло признава правото на собственост на ищците върху описания в исковата молба недвижим имот в посочените идеални части, заедно с построените върху него сгради.  

            С оглед на изложеното, предявеният положителен установителен иск за собственост, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло. 

            При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищците направените разноски по делото, съгласно представения списък, в общ размер на 688.35 лева, от които: 222.13 лева – внесена държавна такса, 22.22 лева – такса за вписване на исковата молба, 44.00 лева – такси за издаване на скици пред АГКК и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие.

            Водим от горното, съдът

 

                                                        Р    Е    Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, по отношение на В.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, П.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,  и И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на следния недвижим имот: 100/500 идеални части от поземлен имот, с идентификатор № 43952.507.702 по кадастралната карта на гр. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г., заедно с целият втори етаж на построената в него сграда с идентификатор № 43952.507.702.1, 1/2 идеална част от тавана на жилищната сграда с идентификатор № 43952.507.702.1, построената в имота лятна кухня с идентификатор № 43952.507.702.4 и построения в имота гараж с идентификатор № 43952.507.702.2.

ОСЪЖДА В.И.Н., с горните данни, да заплати на С.П.Д., П.П.Д., В.П.Д. и И.В.Д., с горните данни, сумата 688.35 лв. /шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото.

На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС, дава на ищците шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязване на същото в Службата по вписванията - гр. Ловеч.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: